Кръглата маса по въпроса за българския кирилски домейн се състоя днес.
Присъстващите бяха вече обявените. Реално: представители на държавата (зам-министърът Първан Русинов и ръководителят на отдел Нели Стоянова), представител на ICANN (Вени Марковски), няколко представители на най-различни общности, и представители на тримата кандидати за регистър администратори – Регистър.БГ, Унинет и ПИР.
Започна се с малко представяне на анкети и техни резултати, от зам-министъра. Ключовите моменти в анкетите бяха, че участниците в анкетата подкрепят по-скоро администраторите на .bg и .бг да са различни, че предпочитанието е администраторът да е сдружение с нестопанска цел, и че няма особено предпочитание дали ролята на държавата да е по-малка, или по-голяма.
След това взе думата проф. Славов от Регистър.БГ и представи изчерпателно тяхната кандидатура. След това успя да вземе думата Вени Марковски, и да разкаже каква е процедурата за кандидатстване, и кой какви етапи следва да придвижва в нея и какви отговорности съответно носи. След това получи думата Илия Базлянков от Унинет, който представи накратко сдружението, и какво е свършило то до момента. Последва още по-накратко и стегнато представяне на ПИР от Митко Ганчев, който предложи към момента да не се обсъжда кандидат за администратор на домейна, а да се преценят други аспекти, които са нужни на по-ранните етапи на процедурата. (Етап 1 на процедурата е проверка на бъдещия домейн за техническа издържаност, включително дали името е подходящо. Етап 2 е самото кандидатстване за получаването на домейна; етап 3 е избирането на администратор (регистрар).)
Оттук разговорът се отклони към името на домейна. Представителите на държавата се опитаха да обяснят, че първоначалните тестове са поставили под сериозно съмнение пригодността на .бг за домейн. Всички останали (освен Вени, който като представител на ICANN няма право да се меси в този спор) обаче категорично ги контрирахме, че .бг е единствената приемлива кандидатура, и че следва да се опита първо с нея. В крайна сметка “посланието беше чуто”, и зам-министърът обяви, че ще бъде подадена молба първо за .бг.
Около “ключовия въпрос” кой да води бащината дружина не беше решено на практика нищо. Зам-министър Русинов изяви намерение нещата да протекат по схема, сродна с тази на публичните търгове – правителството да предложи изисквания към кандидатите, те да подадат молби, и да бъде избран този, който най-добре съответства на условията. Митко Ганчев подхвърли идеята, че процесът на регистриране на домейни включва голям брой роли (регистратор, регистрар, арбитър, технически изпълнител и т.н.), и е възможно те да бъдат разпределени между кандидатите. Регистър.БГ обявиха, че са напълно готови да поддържат изцяло домейна със свои сили, без нужда от други участници, и че софтуерът им дава предимства, които друг софтуер не дава към момента. От Унинет… като че ли не изявихме някаква особена позиция по въпроса.
За съжаление, нямах възможност да присъствам на пресконференцията. Няколко часа след нея българските интернет сайтове се напълниха с какви ли не новини за казаното на нея. Интересното беше, че новините бяха изумително разнобойни. Почти всяка споменава, че Русинов е подкрепил нечия кандидатура, или е оплюл нечия. Все още не съм изслушал точен запис от пресконференцията; първото впечатление е, че реално не е изявил някакви особени предпочитания или неприязън към никой кандидат. Но като чета новините, единствените кандидати, които не се скланят за подкупили правителството да им продаде нещата под масата, сме ние от Унинет. Брех, за толкова некадърни ли ни смята журналистическата общност? 😉
Краен резултат от срещата:
– имаме на практика единна подкрепа от общността за .бг като домейн
– шоуто с избора на регистър засега се отлага
Малко по-късно през деня, нечуто и негласно за общността, мина поредният кръг пазарлъци между Унинет и I-DNS. На принципа “луд умора няма”, реших да си спазя обещанието да се вслушам в дадените тук съвети, и двамата с Илия натиснахме I-DNS да даде съгласие всеки учещ се да има право на един безплатен домейн (без държавата да плаща нищо – Унинет да спонсорира разходите по поддържането на инфраструктурата, а I-DNS да се откажат от печалбата си от тези домейни). Първоначалната реакция беше най-нормалната възможна – все пак I-DNS са комерсиална фирма, и работата им е да печелят пари, а не да са благотворители. В същото време обаче ръководството на фирмата даде индикации, че благородството на идеята им импонира, и че ако сме твърдо решени да я наложим, то ще намери компромис, който да позволи реализирането й. Така че… Абе нека не викам “ура”, преди да имаме окончателно съгласие с I-DNS. Но нищо чудно морето да се подкваси. 🙂
(Пояснение към горното: Идеята не е моя, че да трупам точки с благородството й. Дадена е от Николай Филипов – овациите по право са за него.)
вярвай ми, никой няма _единна_ подкрепа на “общността” за като домейн на кирилица. някои от “общността” смятат non-ASCII7 в резолвинга за най- върховната глупост в света. дори по глупава от SEO.
на фона на това, всички останали детайли около организацията — ама кой точно да домейна, ама кой да е регистратора, ама ще се продава ли като сирене, ще се арбитрира ли сиренето, ама ще направим ли по ЕГН-то на всеки един домейн да си го ползва от люлката до гроба — всичко това са пълни глупости.
..да се намеся и аз некомпетентно, но просто ми направи впечатление докато обикалях вестниците да чета новините. Това не знам някой цитирал ли го е. Че българският домейн можело да пропадне заради Буркина Фасо – http://www.monitor.bg/article?id=228267
@foo: На тези, които смятат кирилицата в Интернет (и извън Интернет, а също и българския език) за глупост, подлежаща на премахване, им правя услугата да игнорирам съществуването им.
Идеята за домейн според ЕГН-то на мен лично ми е много интересна именно защото е уникален, и точно по един за всеки. Проблемът тук обаче е, че ЕГН-то е лична информация, и не е редно да бъде публична.
@мече през борда: Новини всякакви. Покрай срещата например във вестниците имаше толкова различни версии какво точно е казал Първан Русинов на пресконференцията след нея, че само дето не са го вкарали в затвора. 🙂
Реално, вероятността .бг да пропадне зарад Буркина Фасо (.bf) ми се струва твърде малка. Ще изисква доста сериозно лобиране срещу България, и доста сериозно нехайство от наша страна, за да се случи.
много е готино да подбираш само частта, която ти е приятна 🙂 да съм казал някъде “кирилицата” или “българския език” ? да ти пиша на английски случайно ? да съм написал горе “в резолвинга” ?
естествно, има варианта да не говориш за мен, а така, по- принцип. 🙂
а за продажбата на сирене няма ли да кажеш нещо ?
иначе, доколкото знам в Корея имат всеки човек – домейн..
Григор, аз имам въпрос. Защо трябва домейните .бг да бъдат регистрирани по ЕГН. Не е ли по-добър вариант регистрацията на такъв домейн да е възможна срещу съществуващ адрес в България или нещо подобно?
Мисълта ми е, че други го правят по този начин, напр. .co.uk и не виждам проблем да се почерпи опит от по-опитните. А да не забравяме, че един ден, когато България стане развита държава със силна икономика може да стане така, че емигранти, които живеят в България няма да могат да си регистрират такъв домейн ако пожелаят, просто защото не са Български граждани и нямат ЕГН.
Иначе, много се надявам този домейн да е факт час по-скоро.
@foo: Имам предвид, че значителният процент от тези, които са против кирилицата в резолвинга, са и против кирилицата в Интернет изобщо (а останалата част почти без изключение са бивши противници на кирилицата в Интернет изобщо). Те всички пък (освен някои тинейджъри, които откровено си признават “като пиша на латиница, по-малко личат грешките”) тръгват в доводите си от доводите на противниците на кирилицата и на българския език изобщо, просто ги прилагат в по-ограничена област. И през ум не ми е минало да те обвинявам, че си от тези хора – да си призная, дори идеята не ми беше хрумнала.
За Корея – нямам представа как може да са го реализирали. Очевидно използват някакъв уникален идентификатор. Проблемът е, че в България единственият уникален идентификатор за човека е ЕГН (за българските граждани) и ЛНЧ (за чужденците), а те са лични данни, и не е коректно да бъдат публикувани. Така че нямам идея как да се реализира подобно нещо тук.
@Djgeorgie: Домейните не може да бъдат регистрирани по ЕГН, защото то е лична данна. Не бива да е и по съществуващ адрес, защото първо, той също е лична данна, и второ, защото човекът може да живее извън България. Трябва да се измисли някакъв друг начин.
Винаги с уникалния идентификатор… ама винаги.
Няма ли най-накрая да се спрете с това. Според мен трябва да има по-малко неща който могат да насочат властите към теб ако си решил да правиш каквито и да било website-ове…
@Senji: От една страна, да – ако си дисидент в недемократична държава. От друга страна, не – ако си престъпник в демократична държава. А държавата може да се промени за една нощ… Изборът не е лесен.
Най-доброто решение, което е поне отчасти работещо, досега се е оказало да има строго разделение на властите, така че тази власт, която би те арестувала и съдила, да няма нищо общо с тази, която управлява държавата. И най-вече народ, който е научен да пази агресивно това разделение, за да намали шанса да се събуди една хубава сутрин в недемократична вече държава… Не зная, за в бъдеще нещата може и да се променят. Но засега най-доброто практически работещо решение е това.