Кутията на Пандора – 3

(продължение от “Кутията на Пандора – 2” – категория “Neuromancery”)

Мозъкът може да бъде десинхронизиран не само по зрителен път. Слухът, и до известна степен осезанието също са подходящи.

Десинхронизиране по слухов път

Особености на слуховия анализатор

Слухът е ненасочено сетиво, за разлика от зрението. Човек може да определи откъде идва даден звук, но не и да се предпази от него, поне не без да спре слуха си изцяло (примерно да запуши ушите си). Това прави хората лесно склонни да пренебрегнат опасност, ако в същото време се чува нещо интересно.

Най-ниските честоти на звука влизат в диапазона, където мозъкът може да бъде десинхронизиран. Чрез атака пряко с такива честоти обаче това е много малко вероятно (освен ако силата на звука не е такава, че физически разтърсва мозъка, и така го възбужда). Причината е в устройството на слуховия рецептор – той анализира честотата на звука, и подава към мозъка сигнал, който я отразява, но не варира с нея.

Ако обаче силата на звука е много голяма, той може да десинхронизира мозъка пряко (като вероятно ще причини и друг физически дискомфорт, заради сътресението на вътрешните органи). Особено опасен е инфразвукът – звук с честота под 20 херца. От една страна, той е извън слуховия диапазон, и не се чува. От друга, ниската му честота води до голяма дължина на звуковата вълна, а оттам и до много малко затихване – инфразвук със сила 80 децибела често стига на над 10 километра разстояние дори в град, или в гора.

Освен това при слуха могат да се варират, с цел десинхронизиране на мозъка, следните параметри:

– Сила
– Честота (височина)
– Посока, от която идва
– Честотна ширина и характер

Вариране на силата на звука

Технически това представлява амплитудна модулация на звука.

Както винаги при десинхронизиране на мозъка, най-опасните честоти на модулация са 16 до 20 херца; по-ниските обаче могат да бъдат по-лесно забелязани, особено от хора с музикален слух. Честоти докъм 30-40 херца също могат да бъдат опасни, но по-рядко; по-трудно е обаче да бъдат открити.

Носещата честота е на практика без значение за опасността. Някои честоти прикриват насложената модулация по-добре от други (такива, които са кратни на нея; по-ниските – по-добре). Някои честоти, особено по-ниски, могат да пораждат с модулираната честота резултантни честоти, които също могат да бъдат опасни, ако попадат в опасните диапазони (такива, които са близки до това да са кратни на модулиращата честота). Така може безопасна носеща честота, съчетана с безопасна модулираща честота, да породи опасна резултантна честота.

Амплитудно модулиран може да бъде както звук с постоянна сила, така и звук с променлива сила (шум, или запис на каквото и да било). Случвало се е след паразитни вибрации в силата на звука в колоните по дискотеки посетителите да имат масово главоболие. Естествените вариации в силата на звука (примерно ако е не чист тон, а запис на песен или разговор) могат много успешно да прикриват насложената амплитудна модулация на опасна честота – така тази вариация може да бъде много по-силна, и с повече ефект.

Различните честоти на звука действат различно силно върху мозъка. Най-силно действат честоти около 800-1000 херца – към тях слуховият анализатор е най-възприемчив. Пак те обаче и най-силно привличат вниманието, и се забелязват по-лесно. Също, варирането им най-бързо уморява хората и води до най-силни други странични ефекти – раздразнителност, сънливост, неконтролируемост.

Колкото повече честоти обхваща един звук, толкова повече участъци от слуховия анализатор дразни, и съответно рискът да се десинхронизира мозъкът чрез него е по-висок. Най-голям е той при “бял” шум, в който всички честоти са еднакво представени.

Вариране на честотата (височината) на звука

Варирането на височината на звука може да бъде дори по-опасно, отколкото варирането на силата му. Вероятността то да доведе до десинхронизиране на мозъка е по-малка, отколкото варирането на силата на звука (неизбежно се възбужда само част от слуховия анализатор), но е удобна база за атакуване на по-висши дялове в мозъчната функция. Много лесно довежда до разсейване, раздразнителност или сънливост, и т.н.

В най-простия случай се касае за редуване на две честоти с честота на смените, попадаща в опасната зона. Редуването може да бъде чрез пряко превключване, или чрез преминаване от едната към другата. Различни криви на преминаване могат да имат различни ефекти върху по-високите нива на мозъка. Разлика в кривите на преминаване в едната и другата посока може също да има различни ефекти върху по-високите нива; това в коя посока е едната крива, и в коя другата, също може да има различен ефект.

Различни разлики между двете крайни честоти могат да имат твърде различен ефект, особено в съчетание с това как се преминава от едната към другата. Ако например честотите се различават с половин музикална октава (1.5 пъти), това има напълно различен ефект от този, ако се различават с точно една октава (2 пъти). Максимален ефект се постига при честоти, които се различават с не повече от октава-октава и половина; твърде големи разлики между честотите обикновено не прибавят резултатност.

Различна продължителност на едната и другата честота (или на прехода между тях) също може да доведе до разлики в ефекта, които се отразяват главно на по-високите нива на мозъка.

Както може да се варира между две честоти, така може и между три или повече честоти. Всяка допълнителна обаче прибавя все по-малко ефект; обикновено четири-пет на практика дават възможния максимум, а дори с три не е лесно да се постигне повече, отколкото с две.

Честотите могат да бъдат редувани винаги по един и същи начин, или с промени. Обикновено редуването по един и същи начин дава по-силен ефект върху по-ниските нива на мозъка, докато променливото – върху по-високите. Пак обикновено ефектът на еднообразното редуване е като цяло по-силен от този на променливото; някои ефекти обаче се постигат по-лесно с променливо редуване.

Редуването на честоти има ефект, сходен с този на идентичен музикален акорд. (По същество, музиката е форма на повлияване на мозъка с променливо редуване на честоти – ако я погледнете по този начин, ще разберете много за това какво и как може да се постигне с такова редуване.)

Вариране на посоката, от която идва звукът

Човек определя посоката, от която идва звукът, основно по 3 признака:

– с кое ухо чува звука по-силно
– кое ухо е доловило звука по-рано
– (за достатъчно ниски тонове) разлики във фазата на честотата.

Принципно е възможно различните признаци да дават противоречиви данни – в такива случаи слуховият анализатор много бързо се преуморява. Резултатът е според индивидуалните особености на човека – главоболие (понякога непоносимо), или загуба на слухова ориентация, понякога дори до частична загуба на слуха в някои отношения. Такова противоречие обаче много рядко се случва на практика, и е много трудно да се постигне, освен в лабораторни условия.

Промяната в посоката, от която идва звукът, обикновено е недостатъчно силен дразнител, за да може да десинхронизира мозъка. Тя обаче има силно въздействие върху някои по-високи дялове на мозъка. В зависимост от характеристиките й и индивидуалната чувствителност на човека тя може да причини богат набор неприятности – виене на свят, гадене, повръщане, главоболие, безпокойство, загуба на ориентация, нервност и неконтролируемост, понякога (при по-продължително действие – дни и седмици) дори истински психози с халюцинации, загуба на връзката с реалността и т.н.

Промяната в посоката може да варира като сила. Възможно е източникът на звука да се “мести” едва-едва, а е възможно да варира и до редуване на пълна чуваемост в едното ухо и пълна липса в другото, до обратното положение. По-голямото изместване има по-силен ефект.

Промяната в посоката може да е симетрична спрямо двете уши, или несиметрична. Симетричната има по-силен ефект от несиметричната, но и се забелязва по-лесно.

Посоката може да се мени и не само като съотношение между ляво и дясно. Повечето хора не стоят напълно неподвижни, така че усещат промени и във височината на източника на звука, ориентацията му и пр. Тези промени също могат да въздействат върху мозъка, подобно на обикновените промени в посоката.

Промяната в посоката може да варира и като скорост – да е по-бавна или да е по-бърза. За десинхронизиране на мозъка е нужна честота на променяне в опасната зона; дори да е налице, трябва да е бял шум (за максимално широка честотна лента), човекът да е чувствителен, и вероятно да има насложени и други фактори, за да има вероятност да се получи десинхронизация. По-ниска скорост на промени обаче действа върху по-високите нива на мозъка, и може да има силни неприятни ефекти. Твърде бързите промени имат по-слаб ефект върху по-високите нива на мозъка, твърде бавните – също. Най-силен ефект имат някакви средни стойности, често различни при различните хора.

Промени в честотната ширина и характера на звука

Един и същи звук може да заема различно широка честотна лента. Ако покрива всички честоти в слуховия диапазон на човека, това е т.нар. “бял шум”. Човек може да чуе такъв, когато постави стар телевизор на канал, на който в момента няма сигнал. На другия полюс е чистият едночестотен шум, с максимално тясна лента – това е класическият “електронен писък”, който обикновено може да се чуе от високоговорителя на звуковия канал на осцилоскоп. (Негова версия, с не особено тясна лента, е позната на по-старите в компютърния занаят като изписукването на Правец-82 при включване. :-))

Честотната ширина на звука също може да варира. В такъв случай звукът варира между чист тон и шум. В мозъка има центрове, които анализират типа на звука – ако честотната ширина варира периодично, те могат да бъдат вкарани в синхронно възбуждане и успокояване. Сами по себе си, те са твърде малки, за да могат да вкарат в синхрон целия мозък, но биха могли да спомогнат, ако успоредно с тях действа и нещо друго.

Отделно от това, тези центрове могат да бъдат претоварени. В обичайния живот човек рядко среща чести и дълготрайни промени на честотната лента на звук, така че центровете за анализа й не са предвидени (или свикнали) на продължително натоварване. Резултатите от претоварването са индивидуални – главоболие, виене на свят, чувство за умора, сънливост, безпокойство… При някои хора дори липсват.

Също, някои по-ниски честоти на промяна “пробиват” през центровете за анализ, и въздействат върху по-високите нива на мозъка. Резултатите са сходни с тези, когато ниска честота пробива към по-високите мозъчни нива по други пътища.