През блога на Светла Енчева попаднах на следната история:
Старозагорският блогер Генади Михайлов е участвал в протеста срещу периодичните обгазявания на Стара Загора. На следващия ден е бил привикан на разговор в РПУ – Стара Загора по повод запис в блога му, с който той призовава към протеста.
Доколкото разбирам от последващия му запис, разговорът не е бил злобен или пък умишлено насочен към нагло и безпардонно сплашване. По тази причина и мисля, че да бъде наричан “Мишел – 2” е мъничко пресилено. Просто полицията е била юрната по нареждане от София да разследва кой е замерял с яйца министъра. И е разпитала който е предположила, че би могъл да е бил подбудител на замерянето, без да прекалява. Наглед нищо особено.
Но само наглед. Старозагорските обгазявания с нищо не отстъпват на едновремешните русенски, за които се събираха комитети и хора се опълчваха срещу бай Тошо. Трето вече правителство (ако не и повече) обещава да разследва откъде идват, и да ги прекрати. А обгазяванията си продължават, необезпокоявани като наркодилър в училище.
Разговарял съм с приятели от Стара Загора. Повечето казват, че обгазяванията идват от местния военен полигон. И че изглеждат свързани не с учения по него, а с унищожаване на западни боеприпаси, което се правело на него. Нямам представа дали са прави. Не е и моя работа да имам. Работа е на съответните правителствени институции. А те не си я вършат. И старозагорци с години вече дишат отровните газове.
Затова и мисля, че запратените по министъра яйца са не оскърбление на скъпоценната му персона, а нежно напомняне какво е заслужил с бездействието си. Да, аз не бих го замерял с яйца, или каквото и да е друго. И бих приканил и другите да не го правят – въпрос на самоуважение е. Но в случая се е превърнало в израз на неуважението към институцията. А това неуважение е стократно заслужено с бездействието й пред бедата на старозагорци.
Затова и министърът, ако не е последно леке, би трябвало да се замисли над нещата, вместо да се запенва. И най-вече да се засрами. И вместо да се опитва да разследва кой е хвърлял яйцата, да се опита да се направи на държавник, и да се стегне да разследва обгазяванията… Разбира се, ако е последно леке, ще си прави каквото си иска.
Само че да не се учудва тогава, ако партията му и нейните кандидати получат на следващите избори един юнашки порой “яйца”. (До вълнения още преди изборите много се надявам да не се стигне.) Писах вече и в предишния си запис – хората вече почват да им насъбират. Ако имат каквото и да било намерение да не паднат отвисоко, да вземат мерки.
Например като си свършат работата, вместо да разследват на кой вече му свършва търпението да ги чака. Иначе ще започне да свършва търпението на все повече хора. А във времена като сегашните търпението по начало е малко, и свършва лесно.
Време е търпението да започне да свършва. Толкова време само приказките са големи, но търпението стига за всичко.
Толкова се впечатлих от случката, че отначало не повярвах, че това е станало. Имам предвид мятането на яйца, не това че са привиквали човека…