Днес изпълних обещанието си да звънна на моя избраник, който е вносител на законопроекта за ограничаване на митингите около държавните сгради – Красимир Ципов. Този запис е отчетът ми пред всички за разговора.
Очаквах да не отговаря на дадения телефон, или след като му кажа по какъв повод звъня, да ми затвори. И може би да ме наругае. Затова бях доста изненадан, когато вдигна телефона си веднага. А след като в отговор на обяснението ми кой съм и в каква връзка го търся чух само едно кротичко “Слушам ви”, ядът ми отведнъж размина. Ако ми беше крещял, или недай боже да се беше опитал да ме заплаши, щях така да го строя по телефона, че да си глътне езика. Без да ми пука дали след пет минути няма да ме арестуват… Но той се държеше наистина като човек, чиято работа е да ти е от полза, и то възпитано. Може да не съм прав, но ме досрамя да го подхвана по грубия начин.
Обясних му, че смятам законопроекта му за скандално нарушение на гражданските права, и че не вярвам от него да излезе нещо добро. Че до момента такъв закон не е имало, но въпреки това нападения срещу правителствените сгради не са се случвали вече от сигурно десетилетие. И че с подходящо “дефиниране” указаната “обозначена зона” може да се разшири произволно, а това е брутално нарушение на гражданските права – на моите права.
Ципов ме изслуша търпеливо. След като привърших, любезно (ако и в гласа му да се усещаше някаква детска обида) ме помоли да обясни за какво всъщност става дума. Помислих си, че може и да е психологически трик – но дори така да е, е стъпка напред в сравнение с безпардонността на познайниците ни от предишни парламенти. Все пак е напредък, когато един депутат се чувства длъжен да обяснява подробности на всеки звъннал му по телефона. А и когато с теб се държат възпитано, е въпрос на самоуважение да отвърнеш със същото.
Поговорихме си още няколко минути. Накратко, уверенията му бяха, че вносителите са търсили промяна на закон от стари времена, който е много по-рестриктивен. Че под “обозначената зона” се имало предвид не повече от няколко метра от съответната сграда, че идеята била просто служителите в сградата да могат да минават, и че абсолютно не ставала дума за ограничаване на правото на хората да митингуват и протестират близо до правителствени сгради. Че това било само направена набързо корекция, и че интензивно се работело по цял проектозакон, който да урежда тази материя както трябва. И най-вече, че по никакъв начин не се имало предвид да се ограничава правото на митинги, дори около правителствени сгради.
И след разговора не останах особено убеден, че това е реалната истина. Няма ли по-важни закони, че да е наред този? Точно когато се готви нов закон, дето ще реши материята цялостно? И толкова случайно в него да е пропуснат да се укаже размерът на обозначената зона? И с удължаванията на предизвестието? (Е, ако трябва да сме честни, три дни вместо два твърде рядко ще са фатални.) И със забраните за митингуване нощем? (Е, ако трябва пак да сме честни, то и денем не можеш събра митинг…)
Склонен съм обаче, дори ако ще е за последен път, да вложа искрица съмнение в полза на Ципов. Заради културния му, възпитан подход, и заради демонстрираното разбиране, че неговата работа е да пази интересите на хората, а не да се чувства над тях.
Да, това може да е мошеническа хитрост. Но повечето хора имаме нужда от депутати, които ни зачитат и знаят, че са ни слуги. Дори ако ни лъжат, и мислят другояче. Тази публична атмосфера е, която ще ни научи, че ние сме господарите на тази държава, и че е наше право да изискваме от избраниците си да ни служат. А свястна държава има как да имаме само ако научим това. (И други неща – но без него не може.)
Възможно е и вносителите на закона да са наивници, които не разбират, че реализират неосъществената мечта на БСП. Но ако нещата продължат в тази насока, ще звънна на Ципов отново. И отново ще се представя, и ще съм учтив и възпитан, но ще настоявам на своето. Докато той или не захвърли маската и не се разкрие като злодей, или не проумее, че от добродушие е бил използван като наивник. И тогава ще му дам заслуженото – позор за лъжите, или подкрепа да поправи сгрешеното, според какъвто е.
Надявам се искрицата доверие да не угасне. Да не се окаже излъгана. Защото колкото повече е изчерпил човек доверието си в някой друг, толкова повече гняв събира срещу него – и на толкова повече е готов, за да не получи другият повече ничие доверие, никога…
Ще дам този път искрицата. Може би за последен път. Но и ще следя много внимателно какво става. Дали наистина зоната ще бъде определена на няколко метра, и дали няма да се определя по начин, който лесно би могъл да я разшири до степен да попречи на хората да протестират около правителствени сгради – примерно като се формулира да е по нечие усмотрение или решение, а не изрично записана в закона. Дали скоро ще бъде внесен закон, който да адресира цялата тази материя, и особено как ще изглежда този закон, и какво ще включва.
И ще продължавам внимателно да следя участието на тези трима вносители във всякакви други инициативи. Няма да ми отнеме много време да проверявам какво са подкрепяли и как са гласували. Окаже ли се, че наистина работят за гражданските права и доброто, няма от какво да се боят – ще напиша за тях тук добри думи, с невероятно удоволствие и облекчение. Ще са ги заслужили. Но окаже ли се, че любезността и възпитанието са били маска, а действията – измама, ще напиша тук за тях друго. И за цялата им партия, начело с лидера й.
Време е да контролираме тези, които сме избрали да управляват държавата, така внимателно и старателно, както собственик на фирма трябва да контролира назначените в нея управители. И е време да ги преценяваме решително, и да действаме в тяхна подкрепа или срещу тях енергично и категорично. Не единици от нас, а всеки от нас. Тогава, и само тогава управниците ни ще получават каквото са заслужили, добрите подкрепа, а лошите забрава (ако не и затвор).
Има и една друга вероятност за причините защо точно сега се прави подобен закон. И тя се крие в думите на Осман Октай, който заяви миналия месец ето това: “Лидерът на ДПС Ахмед Доган и негови приближени организират протести, целящи да дестабилизрат страната. Това прогнозира в петък пред бТВ бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай, който, преди да бъде изгонен от Доган, бе смятан за негова дясна ръка.
Според него Доган има ресурс да блокира страната под формата на социални протести, които ще започнат след края на февруари и ще са предимно в Североизточна България.”
Ако това предположение на Октай, съчетано с думите на Борисов, че ДПС е всъщност реалния враг, който само се е затаил за момента, не е чудно, че се подготвя подобен закон.
@мече през борда: Доколкото си спомням, законът защищава само Народното събрание, президентството и министерския съвет. И трите са далеч от Североизточна България. А дори Доган да доведе хората си в София, е лесно да бъдат овладяни при досегашните условия – ако вярвам на Ципов, новите ще са същите.
Най-сетне, срещу Доган този закон може да бъде или да не бъде използван. Но срещу реална защита на човешки права ще бъде използван, и то с гаранция. Един от любимите ми експерти по сигурността, Брюс Шнайер, нарича допускането на закони, които позволяват дори в изключителни случаи потъпкване на гражданските права, “лоша гражданска хигиена” – а той определено не е правозащитник-екстремист.
ех, Гриша, душо златна…
затова те обичам толкова – защото си добряк, защото аз вече не мога да бъда такъв.
Хубаво, да видим.
Мечо, Доган не е луд да си играе така с огъня. А и бат Бойко не е ЧАК толкова тъп, че да не схване блъфа (или дезинформацията).
Законът е меко затягане на примката, превантивно обескуражаване на хората, и без това обезверени и потиснати психически.
Ще видите, че ако се направят опити да се правят някакви реформи (е, то вече се вижда), веднага ще ви посочат кризата и ще рекат: “не сега, първо да я преборим”
Само че не я борят, а чакат сама да отмине. Като през това време се окопават. Така, че да не можем да ги изчоплим оттам после.
“Дали наистина зоната ще бъде определена на няколко метра, и дали няма да се определя по начин, който лесно би могъл да я разшири до степен да попречи на хората да протестират около правителствени сгради – примерно като се формулира да е по нечие усмотрение или решение, а не изрично записана в закона.”
Изкарвам тия въпроси втори път. Да са ми лесни за преглеждане и припомняне.
Аз може ли да се обадя за спама 😀 с риск да си изпрося боя, че нямам какво да кажа по темата 🙂
Обичам ви много и ви се радвам (чета ви, вадя си изводи, израствам…)
Учудвам се, дивя се, кефя се 🙂
Особено много на такива личности като Ники и Григор… е, айде от мен да мине…и на Слънцето ми Кал, разбира се 😉
П.С. Ще се намеся по-сериозно като имам какво да кажа и да го обоснова, че в момента съм много уморена…
Прегръщтче 🙂
Григоре, първо – Честит имен ден (макар и с 51 мин закъснение)
“Григор празнува имен ден на 25 януари, когато православната църква чества деня на Св. Григорий Богослов, архиепископ на Цариград. Името има гръцки произход, произлиза от gregoreo, което означава “бдя, стоя буден”. ”
И с този си пост напълно оправдаваш името си, но позволи ми, да се посъмнявам в искреността на дебелутата с който си комуникирал. Спомни си, как навремето пак така ‘набързо’ приеха поправката “ВАНКО 1” и легендарният рап певец и проституткоизносител излезе от затвора с по-малка присъда, отколкото теглещият MP3-ки и филми ‘пират’
Гриша,
депутатът Ципов е зам.-шеф на вътрешната комисия, която вчера е приела някои промени в ЗЕС между 1-во и 2-ро четене. Май ще ти се наложи да му звъниш отново 🙁
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/01/25/847721_mobilnite_i_internet_operatorite_s_denonoshtno/
Само едно да е – нарушаването на чл. 34, ал. 2 от Конституцията, пак е достатъчно, за да са наясно, че правят голяма беля.
Габо,
поправката “Ванко 1”, станала известна като “Татянко 1” е нещо, което все още не е обяснено – защо се е получила, как толкова удобно бе приета за конкретни престъпници, защо я предложиха именно депутатите, които я предложиха и т.н.
Депутатите да са ни слуги? Това твърдение е на светлинни години от истината. Би могло да е вярно, но само ако вземахме затворници и (под заплаха от удължаване на присъдата) ги правехме депутати-слуги. Щяхме ли да сме доволни тогава? Не!. Освен това депутатите по стават за затворници, отколкото затворниците за депутати.
Ситуацията е точно обратната – ние сме слуги на депутатите. Държавната машина е направена така, че (на всеки 4 години) да ни кара да произвеждаме депутати. Не е случайно, че искаха да ни задължат да гласуваме – системата трябва да се самовъзпроизвежда.
И накрая, един приятелски съвет: по-лесно е да станеш депутат (ако нямаш нещо по-важно за правене), отколкото да направиш депутата си слуга.
@Габо: Благодаря за поздравите (и не толкова за хвалбите). А искреността на депутата ще си проличи.
@Вени Марковски: Не съм юрист (за разлика от теб), но не виждам непременно нарушаване на Конституцията. Ако МВР има съдебно разрешение да иска данни за някого от оператора, това би било напълно законно, и ОК. Ако го няма, е съвсем друга приказка. Но статията в “Дневник” не ме навежда на мисълта, че непременно ще е вторият случай. Или съм пропуснал нещо?
Малко повече ме тормози, че има престъпления извън тежките, за които тези достъпи са позволени. Някои от тези престъпления (списъка в Дневник) са направо смешни. Тук е, където има какво да се пипне.
Pingback: 26.01.2009 | трънки и блогинки
Гриша,
чл. 34 от Конституцията гласи:
Чл.34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
Депутатите предлагат като изключения да се опишат престъпления, които не са тежки (т.е. наказват се с по-малко от 5 години затвор). Това е нарушение на Конституцията, защото дори и да имат съдебно разрешение и това да е в рамките на закона, то противоречи на Конституцията, ако е свързано с онези престъпления, изброени от депутатите, които се наказват с по-малко от пет години лишаване от свобода.
@ Хубаво е човек да се рови до дъното.
Значи излиза, че става дума за изключения от изключенията.
@Вени Марковски: Тогава законът е противоконстуционен, и това трябва да бъде казано в прав текст. И то направо на депутатите – да не се измъкват после, че “не са знаели”. А ако настояват, президентът би могъл да върне този текст (ако си има някакво уважение).
Григоре,
Казано им е на депутатите. Лично съм им го казал. Повторил съм го в телевизията, радиото, вестниците, блогове и т.н. Нямат оправдание.
Виж и утрешното интервю на Краси Ципов: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4892§ionid=5&id=0001001
@Вени Марковски: Изчетох интервюто, но пак не усетих в него някаква особена опасност. Пропуснал съм някакъв юридически детайл, или? (Освен това за подслушването на не-тежки престъпления, но то, ако съм разбрал правилно, не е в този законопроект?)
Апропо, прави чест на МВР, че натиснаха операторите да приемат двучасовия срок. Реално не е трудно изпълнимо, ако има желание. А ако то е цената да няма възможност за противозаконно и безконтролно следене (така наречените “пасивни интерфейси”), определено показват желание да зачетат позицията на правозащитниците. (С което си спестяват и възможност за опасна корупция в ДОТИ, така че е и в тяхна изгода.)
@Григор
А как ти звучат тези:
Престъпления, извън тежките, за които ще се иска достъп до данни
– закана спрямо длъжностно лице
– разпространение или набавяне на порнографски материали
– всички компютърни престъпления
– нарушения на авторското и сродни права
Има и още няколко които имат някакъв смисъл, но тези 4-те са направо очевадни.
заканите против длъжностните лица са недопустими!
Защо да се хабят приказки, след като се изисква пряко действие?
Така че, не се заканвайте на “длъжностните лица”, а направо им съдирайте длъжностните задници с всички налични подръчни и подкрачни материали и средства.
(и помнете – никога с гола ръка, че после в болницата няма да ви превържат, защото НЗОК няма свободни клинични пътеки)
(закъде ли са тези пътеки? Пътеката от селото води до моята къща, например. А пътеките на НЗОК? До гробищата май.)
поне има ли някакво ЯСНО уточнение що е порнографски материал? Че покрай порнографията ще забършат бая други неща.
“компютърни престъпления” – какво влиза в тази дефиниция?
“нарушения на авторското право” – нима МВР ще се юрне да слухти за нарушени авторски права на творци? Не, ще дебне за авторски права на компании и посредници, откупващи тези права.
Ето за какво била патакламата. Макрософт е натиснал правителството да бори пиратите.
Така то! Борбътъ праи рънътъ! 😀
@Шаркан
Не мисля, че са точно Майкрософт … дребнички сме им.
Те си играят бая по-едро, прост пример – компанията в която работя има лиценз позволяващ ми да ползвам софтуера на Майкрософт и на домашна машина (като при това мога да ползвам всеки от сървърните и корпоративните софтуери/ОС също – със служебни, тестови или учебни цели… то сървър на домашна машина инак за какъв ще ми е де).
До колкото помня лицензите на ДА имаха сходни клаузи вътре.
По ме замислят видео и аудио разпространителите… както и издателства от рода на Труд.
И разбира се милиционерщината… всеки почти участва в някакъв обмен на файлове, та повода е чудесен да си вземат разрешение като се налага за друга цел.
По добре да се гледа какво правят депутатите, а не какво говорят на избирателите си. В този смисъл не бих отдал голямо значение на “обясненията и доводите” на Ципов, както и на търпеливостта му и добрия тон в разговора.