Днес гледах (или по-точно слушах) по телевизията разговор с Йосиф Сърчаджиев. Който ми напомни част от неговата история.
Преди нещо време той беше отнесъл направо ужасяващ инсулт. Едвам прескочи трапа. Пълна парализа на десните крайници, пълна загуба на говор (включително разбирането на говор), и т.н… На практика жив труп. Да си призная, когато научих каква е работата с него, го отписах. С много съжаление, защото изпълни знаменити роли (особено ценя тази на Караибрахим във “Време разделно” – според мен е великолепно актьорско постижение).
Човекът обаче се оказа много по-упорит и волеви, отколкото предполагах. Малко по малко се възстанови – говор, движение (ако и не перфектни)… От няколко години отново играе в постановки. По думите на Ели, “въпреки че инсултът още му личи, седи на сцената направо като исполин”. Действително излъчването му е такова – иначе дребничък физически, оставя усещането, че стърчи две глави над всички други актьори на сцената.
Не зная какво му е в живота. Сигурно инсултът продължава да му е проблем. Сигурно среща какви ли не трудности. Но там, където повечето хора биха се предали, той не се предаде. Възстанови се от удара, и се върна на сцената. И продължава да прави възхитителни, невероятни роли.
Всъщност, историята е известна. Доста хора вероятно знаят повече подробности от мен.
Написах я, за да подсеща – околните, а и мен по-нататък – че има хора, които се преборват, и успяват. Дори когато другите са ги отписали.
Че винаги има надежда.
http://www.hotnews.bg/news.php?id=474
Хубаво е, когато се споделят такива примери. Действат мотивиращо и зареждащо. Благодаря!
Благодаря ти, Григор! Наистина, нека не забравяме, че винаги има надежда. Стига да има желание за нея.
Любим актьор, Да е жив и здрав!
Благодаря и на теб за думите.
Спомням си един филм, който гледах по “Дискавъри” преди доста години. Беше разказът на една невроложка, преживяла тежък инсулт. Казваше, че първата й мисъл била: “Аз получих инсулт. Колко интересно.”
Разказваше страшно увлекателно за борбата си да изгради нови нервни пътища, за да възстанови изгубените функции. И честно казано, много съжалявам, че от всичко това са ми останали само бегли спомени. Но ми остана усещането за силата на човешкото желание за борба и победа дори в най-тежките ситуации.
И аз искам да споделя нещо, което научих от него в едно интервю, което даваха преди време. Тогава той каза, че страшно много му е помогнал Иван Костов. Това направо ме изуми. Не искам да правя някаква политическа агитация, но тогава научих нещо. Не можем да знаем всичко за хората около нас и не всеки можем да го преценим лесно.
И аз много го харесвам като актьор, и разбира се му пожелавам да е жив и здрав още дълги години! Само че освен с прекрасно изиграните роли го свързвам и с отказа му да признае детето си, което е непростимо. Дано след като природата е била жестока към него, да е осъзнал той пък колко е наранявал хората. Така че освен извода да се борим винаги, дори когато изглежда безмислено, да си направим и такъв, че трябва да се опитваме винаги да постъпваме достойно с останалите хора, за да не ни запомнят само с професионалните ни успехи, а и с личните такива.
dum spiro, spero
Това много ми напомня за великата ни актриса Маргарита Дупаринова, светла и памет.
В периода 1992-94г. тя играеше като гост-актьор в един спектакъл в Театъра зад канала / не си спомням заглавието/ – тогава беше на около 73г. и вече в инвалидна количка. За всяко представление отиваше служител на театъра до дома и да я вземе, качваха я с количката на сцената и… тя ставаше и започваше да играе!!! Това се случваше пред очите ми всеки път – всички нейни колеги-актьори бяха страшно респектирани от това .
Разказах всичко това, защото ТЕАТЪРЪТ Е МАГИЯ – докосването до това изкуство /въобще до всяко изкуство/ дава много сили за живот и страшно много енергия. За актьорите сцената е като допинг или като “наркотик”, към който те се пристрастяват и отнемеш ли им го – загиват. Може би това обяснява феномена с Йосиф Сърчаджиев, Маргарита дупаринова, а има и още много като тях.
Всъщност, Григор, ти като лекар знаеш, че високото ниво на адреналин също е вид “дрога” 🙂
Актьорите, когато са на сцена, са с много високи нива на адреналина, с повишена функция на всички жлези, затова се съхраняват по-дълго – това беше от медицинска гледна точка :-)))
@Любо Николов
Лекция в TED, може би става дума за същото нещо, за което говориш:
http://www.ted.com/talks/jill_bolte_taylor_s_powerful_stroke_of_insight.html
http://vbox7.com/play:7c0b3a4f ето го и с превод