Това е личното ми становище по въпроса. Надявам се да е от помощ при съставяне на становище на “Електронна граница”. Съставено е като за неспециалисти в областта на компютрите: много положения са дадени умишлено опростителски.
Очаквам идеи и помощ за допълването и изчистването на това становище.
—-
На 19 февруари 2010 г. в Министерството на културата се проведе среща между организации на собственици на авторски права, Интернет доставчици и заинтересовани организации. Целта й беше да спомогне за изработването на мерки, които да спомогнат за ограничаване на нарушаването на авторски права в Интернет.
Становището ми по темата е следното:
Идентификацията на проблема
За правилно решаване на проблема е нужно точното му идентифициране. Иначе ще предприемаме грешни мерки, и ще получаваме нежелани резултати.
Смятам, че нарушаването на авторски права в Интернет е само следствие. Докато не бъде отстранена причината, то ще се проявява отново, в различни форми и по различни начини. (Това ще води до ново прилагане на мерки, които отново няма да постигат резултат, и ще трупат нови вреди.)
Остарелият модел
Представените на срещата собственици на авторски права са почти без изключение организации, които не създават произведения – те купуват от автори права върху произведения, които после издават и дистрибутират (т.нар. правособственици). Причината тези, и точно тези организации да поемат инициативата, е остаряването на този модел на бизнес.
Преди години този модел е бил единственият. Единственият начин за размножаване на информация е бил масово производство на материални носители, единственият начин за разпространение – търговски вериги. Това са най-разходоемките етапи по пътя на произведението от автора до потребителя, и е икономически оправдано голямата част от крайната цена да остава за правособствениците.
Компютрите и Интернет промениха това издъно. Стойността на размножаването на информация стана на практика нула. Разпространението й също вече е елементарно. В тази ситуация издателите и разпространителите от стария модел се оказват излишно звено, и икономическата логика е то да бъде елиминирано.
Опитът за запазването му
Ако правособствениците искат да продължат бизнеса си, трябва да преструктурират модела му. Те обаче решиха да използват новите технологии, за да сведат разходите си почти до нула, но и да запазят стария модел на разпространение, при който лъвският пай от крайната цена остава за тях, и по този начин да реализират огромни свръхпечалби. Това е и причината да се опитват да запазят стария модел.
Запазването на икономически негоден вече модел обаче изисква сериозно нарушаване на икономическите и социални правила. В добавка, натискът върху него неизбежно нараства с времето. Като резултат:
- всяка взета мярка ще бъде краткоживееща, и ще налага скоро вземане на нови
- всяка нова мярка ще бъде все по-слабо ефективна, и за все по-кратко време
- всяка нова мярка ще бъде по-скъпа и по-трудна за прилагане (и ще противоречи на все повече юридически и социални норми)
- всяка нова мярка ще води до все по-силно недоволство, насочено към изпълнителите й, сред все по-широки кръгове хора
В зависимост от конкретните мерки конкретните проблеми ще са различни, точно както различните видове вечен двигател не работят поради различни конкретни причини.
Пример: Самото съществуване на “пиратски” сайтове. Технологиите на Интернет позволяват съдържанието да бъде лесно достъпно и удобно за използване, и цената дори на законното да бъде свалена многократно. Правособствениците можеха да създадат изпреварващо подобни системи – удобни, лесни и на далеч по-ниски цени. Огромният процент потребители щяха да използват тях. Тогава зараждащите се “пиратски” сайтове нямаше да имат достатъчно потребители, за да са рентабилни, да поддържат колекциите си и да ги попълват, и нямаше да се задържат като явление. Правособствениците обаче жертваха удобството и леснотата в името на параноидния контрол върху съдържанието, и запазиха цените неоправдано високи. По този начин тръгнаха срещу икономическата логика, и създадоха дупката в икономическата екосистема на търговията с авторски права, в която се настаниха “пиратските” сайтове.
Решението на праводържателите
Решението, предложено на тази среща от праводържателите, беше доставчиците на Интернет “да проявят колегиалност (национална отговорност, желание за бизнес-климат…) и да започнат да блокират технически достъпа до сайтове, които разпространяват съдържание в нарушение на авторски права.
Това решение не решава истинския проблем, а се опитва да запази неизползваемия вече бизнес-модел. По тази причина няма да работи, и ще доведе до проблеми от типа, описан по-горе.
Конкретните причини за неуспех и резултиращи проблеми са следните:
Заобикаляне на мерките срещу обмяна
Има много начини мерките срещу обмен на информация да бъдат заобикаляни. При спиране на най-уязвимите начини, хората бързо ще преминават към по-малко уязвими. Най-малко уязвимите начини, които съществуват днес, могат да бъдат спрени единствено чрез унищожаване на Интернет и забрана на компютрите.
Тук са изброени няколко добре известни и изпитани технологии за споделяне на информация, които могат да бъдат използвани за заобикаляне на мерките срещу обмена й.
BitTorrent
В тази мрежа информацията се намира по дисковете на потребителите, а откриването й и обслужването на прехвърлянето се извършват чрез централен сървър. Блокирането на сървъра е лесно, и спира използването му. Физическото му изземване може да разруши мрежата му за дълго време, потенциално завинаги. Проследяването на обмена през него дава точна информация кой IP адрес какво обменя (което обаче не е същото като потребител – вижте частта “Надеждност на IP адресите”). Информацията се обменя в нешифрован вид, тоест може автоматично да се проследява какво точно се обменя.
(Реално сървърът може да бъде пуснат отново за секунди, на друг IP адрес, или 1000 други IP адреса. Това може да се извършва автоматично при блокиране, и така да обезсмисля усилията на Интернет доставчиците да го блокират: изчезвания за по няколко секунди, разделени от часове работа, са на практика необезпокоявана работа.)
Шифрован BitTorrent
При този вариант прехвърляната информация се шифрова, за да не може трето лице да установи какво точно се прехвърля. Тъй като всеки торент сайт съдържа и много информация с уредени права, е трудно да се докаже кой негов потребител е нарушител. Блокирането на сървъра спира използването му, точно както при нешифрования BitTorrent.
(Реално, ако агент на авторски права се регистрира като потребител, и поиска да тегли информация в нарушение на авторски права, може да открие от кой IP адрес идва тя. Но не и кой я сваля – ако агентът на авторски права направи информация достъпна в мрежата, юридически отговорен за достъпността й е той.)
eDonkey
Схема, подобна на BitTorrent, при която обаче всички сървъри в мрежата по света предлагат всичката информация. (При BitTorrent всеки сървър има своя информация.) Това прави блокирането на достъпа до сървърите на практика невъзможно: сървърите могат да бъдат местени на нови адреси по-бързо, отколкото Интернет доставчик може технически да ги следи и блокира, дори ако задели прилични ресурси. Физическото изземване на основните сървъри в мрежата може да я забави и ограничи за известно време: преди 3 години едновременна конфискация на шестте най-големи сървъра на мрежата я направи много по-бавна, и забави с четири дни връщането й към пълноценна работа.
При нешифрован вариант на протокола eDonkey обменящите информацията са установими. При шифрован може да бъде установено кой предоставя определена информация, но не и кой я тегли.)
Kad Network
При тази мрежа всеки участник е едновременно и сървър – атака срещу сървъри в нея е невъзможна. Устойчива е и на физическо изземване на компютри: свързаността й започва да страда при изземване на над 99% от компютрите в нея в световен мащаб. При свързване на нов компютър той става пълноценна част от мрежата за минути. През всеки компютър минава нищожна част от търсенията и тегленията на информация – за да бъде следена с ефективност над 1% би било нужно към нея да се свържат няколко милиона следящи компютри.
Подобно на по-горните протоколи, при нея може да се установи кой предоставя определена информация, но не и кой я тегли. Стандартните й портове за обмен могат да бъдат блокирани лесно; съвременните версии на мрежата позволяват нестандартни портове, което би изисквало за блокирането й Интернет рутери с мощна поддръжка на защита ниво 7, многократно по-скъпи от стандартно използваните. Ако голям доставчик на Интернет желае да го прави ефективно, е вероятно покупката на такива рутери да се превърне в основния разход на бизнеса му; не е изключено да превиши като стойност всички други негови разходи, взети заедно.
GNUnet
Тази мрежа е проектирана за използване под тоталитарни режими, агресивно нетърпими към свободата в Интернет (Китай, Северна Корея, Иран…). Както и Kad Network, тя е безсървърна, и използва подобрена версия на същите технологии за свързаност и устойчивост. Обменът през нея е задължително шифрован с шифри от клас, смятан за неразбиваем дори за ЦРУ и АНС. В добавка, тя също:
- може да използва за прехвърляне на информация всеки друг възможен обмен в Интернет – да се “маскира” като уеб страници, електронна поща, чат съобщения, разговори по Skype, VPN, нейм резолвинг, работи дори чрез пренос на дискети или други носители. Това прави техническото й блокиране невъзможно: не го гарантира дори пълно спиране на Интернет.
- използва т.нар. непряк рутинг – както заявките за търсене на информация, така и прехвърляната информация може да се обменя не само пряко между източник и потребител, но и през едно или повече междинни звена. Това прави невъзможно идентифицирането кой тегли дадена информация, и кой я предоставя или търси – няма как да се знае дали “отсрещната страна” е крайна точка в обмена, или нищо неподозиращо междинно звено.
- използва кеширане – записва често търсени файлове като допълнителни копия по дисковете на компютри, които участват в нея, за да подобри наличността им при теглене. Това означава, че дори при физически обиск и откриване на дадена информация в компютъра, няма гаранция, че потребителят я е теглил, или изобщо знае за нея – възможно е тя да е запазена там автоматично.
Потенциални усъвършенствания на заобикалянето на мерки
Най-популярната към момента мрежа, BitTorrent, е и най-лесната за спиране и проследяване. Ако обаче тя бъде спряна, потребителите й вероятно ще се прехвърлят към по-малко уязвими мрежи, като eDonkey и Kad Network. Ако бъдат вложени достатъчно ресурси, за да бъдат блокирани и тези мрежи, вероятно ще се премине масово към GNUnet, за която не са известни реални начини да бъде блокирана, проследявана или ограничавана.
Също, тази “надпревара във въоръжаването” е асиметрична – за потребителите всяка следваща стъпка е лесна и проста, докато за Интернет доставчиците изисква с порядъци повече ресурси и разходи. Докато блокирането на BitTorrent сайт е пет минути работа за администратор, блокирането на GNUnet е извън финансовите и технически възможности на световните Интернет доставчици.
Най-сетне, допълнителното усложняване на блокирането също е лесно и просто, и може да се извършва по много различни начини.
Пример: Вирус, който автоматично тегли и споделя информация, може да бъде написан дори от начинаещ програмист. Въвеждането на крути мерки за ограничаване на споделянето на информация вероятно би довело до създаването на десетки такива вируси от различни автори – идеята е близка до ума и лесна за реализиране. А масовото разпространение дори на един такъв вирус би означавало Интернет доставчиците да трябва или да се откажат да следят авторските права в Интернет, или да се откажат от бизнеса си. Вероятно немалко потребители ще се заразят с вируса умишлено, за да “пиратстват” информация чрез него, но това е недоказуемо, а презумпцията е за невиновност.
Извод: Тръгването в посока “блокиране” ще доведе до “надпревара във въоръжаването”. За приблизителен срок между една и три години тя ще създаде положение, при което опазването на авторските права в Интернет вече ще е технически невъзможно. Като резултат, нарушаването им ще бъде напълно извън контрол. Това ще съсипе бизнеса както на праводържателите, които са предизвикали това положение в стремежа си да опазят погрешен бизнес-модел, така и на праводържателите, които използват адекватни модели.
Крайният резултат ще бъде унищожаване на комерсиалното издаване и разпространение на произведения в българския Интернет, и сериозно увреждане на авторството им.
Надеждност на IP адресите
Организациите за защита на авторските права у нас виждат блокирането на IP адреси като панацея за решаването на проблема с незаконно споделяне на информация. Реално това не е вярно, тъй като няма сигурна връзка между нарушител и IP адрес. Някои от техническите причини са:
Надеждност на IP адреси на потребители
Често се предлага потребители, които нарушават авторски права, да бъдат спирани от достъп до Интернет за определен срок. Освен че спирането на Интернет е юридически забранено от директивите на Европарламента, установяването на нарушителите не е технически решим проблем. (Това е причината френският закон за “трите предупреждения” да съществува, но реално да не се прилага.)
Често е установимо кой IP адрес е замесен в нарушаване на авторски права. Правата обаче се нарушават не от адреси, а от хора. Съответствието между IP адрес и потребител най-често не е установимо със сигурност:
- Огромният процент нарушения се извършват от домашни IP адреси. Най-често тези адреси са динамични – тоест, потребителят не е обвързан с определен адрес, и в различни моменти един адрес може да е при различни потребители. Информацията кой адрес кога при кого е бил е обемиста, и много доставчици не я съхраняват.
- Много често на IP адреси има безжични рутери. (При някои големи доставчици, напр. Виваком, това е стандартното решение.) Дори ако рутерът е защитен с парола, има безплатни софтуери, които разбиват паролата за 2 до 15 минути. Това прави елементарно дори за хора без много компютърен опит да теглят незабелязано информация “от чуждо име”. При въвеждане на блокиране на IP адреси този начин на работа бързо ще стане достатъчно популярен, за да обезсмисли обвързването на IP с потребител.
- Използването на чужд “жичен” IP адрес също е технически елементарно. Съществуват готови безплатни софтуери, които го правят. Също, може да бъде разписано като за компютърно несведущи хора в проста процедура от пет-шест лесни стъпки. Засега такива софтуери и описания не са популярни, но при въвеждане на мерки срещу IP адреси бързо ще станат.
- Въпрос единствено на време (при въвеждане на мерки срещу IP адреси – на съвсем кратко време) е създаването на вируси, които масово споделят между компютрите информация с нарушени авторски права. Когато това се случи, преследването на споделящи IP адреси ще бъде безпредметно.
По тези (и други) причини надеждността на IP адрес за определяне на нарушител скоро след въвеждането на мерки ще спадне близо до нула.
Надеждност на IP адреси на сървъри
Сървърите обикновено са на статични (непроменящи се) IP адреси, нямат безжични рутери и не използват чужди адреси. Въпреки това, блокирането им скоро ще се окаже на практика безпредметно, по следните причини:
- Лесно и евтино е да се наеме хостинг в център по света, в който много сайтове излизат през един и същ IP адрес. Забраната му би забранила всички тези сайтове. Резултатът може да е съдебна катастрофа за блокиращия (вижте също частта “Проблеми пред Интернет доставчиците”).
- Интернет престъпниците имат огромна традиция и опит в хостване на техни сайтове на кракнати легитимни сървъри. Вече са добре изпробвани и уви, доказали се, технологии за автоматично пренасочване на уебсайт между много такива сървъри, с цел той да не може да бъде блокиран. “Пиратски” сайт, лесно би могъл да използва същите техники. Резултатът ще са огромен брой блокирани легитимни сървъри, и продължаващ да бъде активен и непрекъснато местещ се “пиратски” сайт.
- Поне две държави (Русия и Китай) си сътрудничат с киберпрестъпността, и й осигуряват закрила срещу споделяне със службите им на откраднатата информация. Такива държави са гостоприемни към сайтове с нелегално съдържание. В тях зад него реално застават ресурсите на цяла държава (милиони IP адреси и т.н.), и е невъзможно сайтовете да бъдат блокирани. (За компенсация те поставят на страниците си софтуер на киберпрестъпниците, и това ги прави несравнимо по-опасни за потребителите им, и за държавата на тези потребители.)
Проблеми пред Интернет доставчиците
От юридическа гледна точка нарушаването на авторски права, в Интернет или другаде, е спор между правособственици и използващи права. Вмъкването насила в него на трета страна (Интернет доставчиците) без юридическо основание е нарушаване на принципите на правото.
(Много хора смятат, че примерно физиката е точна наука, а правото – не. Всъщност правото е също толкова точно и логично. Човек може да приеме закони в нарушение на правната логика, точно както може и да построи машина в нарушение на логиката на физиката. Въпросът е дали ще работят.)
Вярно е, че Интернет доставчиците предоставят инфраструктурата, която технически позволява тези нарушения. Тази причина обаче не е юридически достатъчна те да бъдат замесени. По тази логика бихме могли да замесим и НЕК, която произвежда тока за компютрите и сървърите, или строителните фирми, построили помещенията.
Кой плаща?
Техническите мерки, които праводържателите искат от Интернет доставчиците, имат своята стойност. За първите, предлагани сега мерки, тя е символична. Те обаче ще имат кратък ефект, а стойността на следващите вече ще е сериозна. За година-две вероятно от доставчиците вече ще бъдат искани мерки, чиято стойност би била по-голяма от всички техни други разходи заедно. Кой ще ги покрие?
Доставчиците не се явяват страна в юридическия проблем между праводържатели и техни незаконни потребители. Няма логика те да поемат разходите на праводържателите за опазването на правата им.
(Праводържателите често спекулират с думите: “Доставчиците правят огромни печалби от трафик на наши крадени права.” Истината е, че над 90% от потребителите на Интернет в България са на тарифи с фиксирано плащане, което не се влияе от месечния трафик – провайдерите имат изгода трафикът да е по-малък. Също, предлаганият днес трафик е вдигнат от конкуренцията между доставчиците далеч над нужните за “пиратство” нива (типичният потребител би могъл за едно денонощие да изтегли няколкостотин филма, или десетки хиляди песни – кога ще ги гледа и слуша?), и в обозримото бъдеще ще расте още. И тъй като конкуренцията ще остане и ако “пиратството” изчезне, трафикът също ще остане. По тази причина “пиратството” не е фактор за печалбата на доставчиците.)
Не е юридически обосновано и тези разходи да бъдат прехвърлени от доставчиците на потребителите им, които не нарушават авторски права. Дори ако бъде наложено чрез закон, тази мярка ще се окаже непопулярна. Интернет доставчиците ще трябва да избират дали да се изпокарат с потребителите си, или да им кажат: “Правителството и парламентът ни заставят”. А на практика всички активни хора в България, по които определят мнението си българските гласоподаватели, са потребители на Интернет, и ще са възмутени. Рейтингът на властта ще претърпи катастрофа, нежелана в условия на криза.
В крайна сметка: редно е да плаща който поръчва услугата – праводържателите. Освен че ще постави нещата икономически правилно, това ще има и важен страничен ефект: ще помогне праводържателите да осъзнаят, че подходът им е грешен, при ниво на мерки, което все още няма да е довело до масови нежелани ефекти.
Кой носи отговорността?
В процеса на мерки, които ще се вземат срещу нарушителите на авторски права, неизбежно ще има и грешки. Което поставя въпроса кой следва да носи юридическата отговорност за тях. Ако нечий сайт бъде блокиран примерно защото е на едно и също IP с пиратски сайт, и това е причинило на собствениците му финансови или неимуществени вреди, те трябва да имат начин да бъдат компенсирани. Нужно е да се знае кой носи отговорността, и следва да плати обезщетението при различните възможни погрешни блокирания.
Проблеми пред гражданското общество
Предлаганите на този етап мерки могат да представляват сериозна опасност за важни елементи на гражданското общество, и за основни права на гражданите. Някои примери могат да са:
Нарушаване на неприкосновеността на кореспонденцията
Кореспонденцията на един Интернет потребител не представлява само неговата електронна поща – тя включва всичкия му обмен с Интернет. Съгласно европейските директиви, тя се ползва не само със защита на тайната, а и с неприкосновеност – не бива да бъде прехващана, анализирана и т.н., без съдебно нареждане. Това донякъде ограничава спектъра на техниките, които могат да бъдат използвани за разкриване на нарушители на авторски права. Някои от тези техники биха били позволени. Други обаче биха рискували съдебен процес за нарушаване на права, и анулиране на евентуални санкции, дори справедливи, срещу нарушителя (тъй като информацията за тях е придобита в нарушение на закона). Важно е списъкът на техниките, които могат да бъдат използвани за разкриване на нарушители, да бъде ясно дефиниран.
Ограничаване на достъпа до Интернет
На първия етап на мерките срещу нарушителите на авторски права подобно ограничаване не се предвижда. Много скоро обаче ще стане необходим етап, на който то ще бъде поискано. Тъй като то е в нарушение на изрични директиви на Европарламента, е добре да имаме предварително яснота около него.
Конкретни предложения:
Ограничаване на вредата
Предлаганите към момента от праводържателите мерки няма да доведат до желания резултат. В същото време ще доведат до нежелани ефекти (в крайни случаи до пълно съсипване на възможностите за бизнес с авторски права или/и до сриване на авторитета на властта). Ако праводържателите настояват за тези мерки твърде категорично, една от задачите пред властта би била да се погрижи вредните ефекти от тези мерки да бъдат ограничени.
Реално ефективни средства за ограничаване на вредата от поисканите мерки могат да бъдат:
- Уточняване на списък на приемливите и неприемливите за използване начини за действие, средства и мерки.
- Ясно и категорично постановяване, че тези мерки са поръчани от праводържателите, и ще бъдат за тяхна сметка. Това може да се уреди, като Интернет доставчиците определят цени за услугата по контрол на легалността на съдържанието, която ще извършват. (Без съмнение съпротивата на праводържателите ще бъде остра – винаги е по-хубаво ти да поръчваш, а друг да плаща. Но то е единственото, което би попречило ескалацията на мерките да не достигне до нежелани крайности.)
Поощряване на адекватни практики
Въвеждането на методи за бизнес с авторски права, съобразени с Интернет, е ефективният начин за ограничаване на нарушенията на авторски права. Ще е добре, ако правителството, в лицето на Министерството на културата, поощри тези методи. Много от начините не биха изисквали никакви финансови разходи или положен труд от страна на държавата. Много други биха били успешни при разходи от порядъка на няколкостотин до няколко хиляди лева годишно – това вложение би се върнало многократно от увеличените данъци, които ще плаща получилият възможност да се развие бизнес.
По-долу привеждам (далеч непълен) списък примерни начини:
Връчване на награда за успешен Интернет бизнес в областта на културата
Материалната стойност на наградата може да бъде нулева. Рекламната й стойност обаче е голяма за наградения, така че бизнесите ще имат стимул да се стремят към нея.
Поощряване на сътрудничеството между бизнеса с авторски права и българския софтуерен бизнес
Бизнесът с авторски права се чувства по-сигурен, и е по-решителен, ако има по-добър контрол върху използването на произведенията, чиито права държи. Българският софтуерен бизнес е напълно зрял и показал неведнъж отлични умения в способността си да създава решения, които да осигуряват контрол върху предлагани чрез Интернет произведения (т.нар. DRM – Digital Rights Management, средства за управление на авторските права). Създаването на общи работни групи би стимулирало нещата.
(Това би могло да срещне неодобрението на определени организации, и конкретно на Българската пиратска партия. Причината е, че с DRM много често се злоупотребява – потребителите му се оказват лишени от права, които е общоприето да са техни. Въпреки това обаче, използването му е достатъчно адекватен модел, за да могат недостатъците му да бъдат коригирани естествено от пазара.
Пример: Често се твърди, че въпреки повишаването на избора на онлайн произведения, оборотът им е спаднал напоследък, и това се дължи на пиратството. Истината е, че пиратството го има отпреди търговията с онлайн произведения: спадът се дължи на два други ефекта. Единият е спадането на цените заради конкуренцията (оборотът бива смятан в пари). Другият е въвеждането от 2003-2004 г. насам на агресивен DRM, който направи купуваните произведения неудобни за използване. В типичния случай например, ако си купя през Интернет популярен албум, не мога да го опека на CD и да си го слушам в колата – за какво ми е?… Откакто преди няколко месеца Apple започна да пуска в iTunes песни без DRM, въпреки по-високата им цена, и че пиратството при тях е по-лесно, продажбите им направиха бум. Пазарът показа на дело какво иска и какво не. Очаквам същото и у нас.)
Реално използване на предвидените в закона методи за масово компенсиране на автори
В текущите закони има клаузи, които налагат върху определени бизнеси (напр. търговията с информационни носители) данък, който да отива в полза на създателите на произведения. Тъй като това е чудесен начин за поощряване на българските автори, би било много полезно, ако започне реалното прилагане на тези закони. Тук Министерството на културата може да изиграе ключова роля.
(Тези закони осъществяват на практика пряко заплащане от потребители към автори. Тъй като праводържателите не прибират печалба от тях, ще бъдат техни противници. Тук, за съжаление, конфликтът на интересите между автори и праводържатели е пряк – МК ще трябва да избере на чия страна ще застане.)
Параграфа за торент трябва малко да се редактира… От известно време торентите могат да работят и без участието на тракер. За повече инфо:
http://torrentfreak.com/bittorrents-future-dht-pex-and-magnet-links-explained-091120/
В частта “Поощряване на адекватни практики” си застъпил някои от идеите, които аз имам наум.
Та – в понеделник ще допълвам основно нея. 🙂
Много добра и полезна статия. Не съм руски спамър, използвал Google Translator, просто нямам какво повече от това да кажа 🙂
Григоре, наистина ли това се обсъждаше на тази среща? Това определено е било тотална загуба на време. Чисто технически е ясно, че няма как да се ограничи достъпа до Замундата примерно, за дълъг период от време /краткосрочно блокади са възможни/ и това изобщо не е начин на действие. То е точно както навремето се мъчеха да заглушават “Свободна Европа”.
Аз имах някаква надежда, че са обсъждани адекватни механизми за търговия на произведения с авторски права в дигиталното простраство /нарочно не пиша интернет, защото така включва и СД-та и прочие/.
Това е голям недостатък и на твоята статия – ти на 3 страници обясняваш безумието на забраните, но липсва представяне на адекватен бизнес модел какво да се прави. И тъй като и двамата с Калин сте аматьори в областта на малките разплащания в нета /четох как можеш да си купиш Слънцето/, то като начало трябва да се реши проблема с микроразплащанията, за да може да се развият подобни сайтове за които говориш.
В момента е единствено работещо заплащането със СМС, от което до продавача стига 1/3 от сумата (от 2,40 остават 0,80 лв), останалото остава за държавата – 40 ст ДДС и за оператора – 1,20 СМС. Мен лично, а и ужасно много други подобни сайтове ги интересува метод на плащане, който е лесен и удобен и няма повече от 3-10% разходи. За съжаление надеждите в еПей не се оправдаха, тя се разви като система за битови плащания /хич не им пука за е-търговията/. Микросметките им са само за замазване на очите – позволения оборот в тях е до 50 лв месечно, което обезсмисля търговското им използване.
Така, че тази препоръка ” Технологиите на Интернет позволяват съдържанието да бъде лесно достъпно и удобно за използване, и цената дори на законното да бъде свалена многократно. Правособствениците можеха да създадат изпреварващо подобни системи – удобни, лесни и на далеч по-ниски цени. ” е реално неприложима. Технологиите на Интернет може и да позволяват, но съществуващте системи за е-банково разплащане /в настоящия момент/ не позволяват да платиш 2 лв /колкото е наема на ДВД в кварталната видеотека/ и да изтеглиш филм за гледане.
И още нещо – законът не позволява правенето на електронни портфейли /това странно в България, в Европа е разрешено/ – т.е превод на по-голяма сума /където разходите за превод биха били малки – за произволен банков превод са до около 1лв практически независимо от сумата/ и използването на този портфейл за заплащане на дребни суми – примерно за теглене на филми и книги. Всъщнсот не е забранено, не се изисква много бюрокрация и такси за да ти разрешат, което го обезсмисля – то и затова има реално само два такива – е-пей и ЕБГ. За български пейпал можем само да мечтаем /всъщност с новите промени, пейпал стана изгоден за разплащане и в България/
Това са началните проблеми, над които трябва да са помисли. Те се коренят основно в това, че разплащането с кредитни карти в България е детиснки етап, въпреки че заплатите масово се получават така. Но статистиката за 2009-та /за 2010 още не е излязла/ е средно 1,6 месечни ползвания на картите – т.е идва ми заплатата и си я тегля веднага.
Последващите са промяна на ЗАСП, но не само на нашия, защото трябва да е синхронизиран с европейското законодателство /френския модел за авторски права, англоамериканския е друг/. Какво имам предвид – в момента, според действащия в България ЗАСП, заплащането на автора на една книга е еднократно, до 15% от общия тираж на книгата. Това е работило в стари времена. Никъде не е дефинирано как се заплаща на автор, чиито е-книги биват продавани. Всички договори, които сключваме с такива авторите, са реално незаконни и могат да бъдат оборени лесно в съда. Това важи и за филми, музикални дискове и прочие всичко, което би могло да бъде продавано при заявка.
А за музикалните дискове е по-зле. Там още е валидна разпоредбата от времената когато България беше водеща в производството на ЦД-та. Ако искаш да издадеш музикален албум, ти плащаш сериозна такса на МК за определен тираж. Никъде не е предвиден вариант, е няма да печеш целия тираж наведнъж, а ще си записваш по 10-тина бройки да пускаш по магазините.
Да не навлизам в хиляди подобни подробности, които вероятно са известни на всички. Реално, на този етап в България, разработката на легална Замунда е невъзможна. Ако беше, вярвай ми, собствениците на Замундата първи щяха да го направят.
Лошото е, че това е проблемно и в световен мащаб. Пирате бей така и не измисли действаща схема.
Темата ми е невероятно интересна, налага ми се да я прилагам на практика /отскоро и по-сериозно/ и приемам всякакви разработки по нея.
И с интерес очаквам втората част на статията, където реално предлагате какво да се прави.
Това предизвика и възмущението ми в предния пост. Не познавам третия участник, но познавам това, което говорите с Калин навсякъде, и което както личи от статията сте се опитвали да говорите и на тази среща.
“Съвременното право може да криминализира обмяната на файлове, но не може да спре децата (а и не само те) да обменят съдържание по интернет. Насила правим децата си престъпници.”
Това не са мои думи а на Лари Лесинг, професор от Stanford, един от най-добрите специалисти по авторско право. Ето и мотивите му за тази негова теза.
http://www.ted.com/talks/lang/bul/larry_lessig_says_the_law_is_strangling_creativity.html
Здрасти,
Позицията поне според мен е достатъчно добре обоснована и разбираема дори за лаици. Дори и за мен като що годе свестен администратор беше интересна (най вече заради изчерпателните обяснения на някои моменти които не са ми ясни).
Може би има нужда да се разшири малко секцията за възможностите за обмен на информация. Както казаха по горе от доста време торент тракера не е необходим. Нито като тракващ ресурс (DHT) нито като централен източник на описания на съдържанието (magnet links). Също така би било полезно да се спомене и за съществуването на Tor. Ако си пропуснал от известно време там се поддържат и скрити бридж нодове чрез които можеш да влезеш в мрежата.
@Bogdanov: Срещата наистина беше почти само губене на време. Не съвсем, доколкото показа нещо важно и гадно – че много и силни праводържатели се интересуват не как да намерят адекватен на Интернет бизнес-модел и да го направят използваем и удобен. Интересуват се как да унищожат обмяната на данни в Интернет (включително легалната), за да продължава да работи стария им модел. Разчитат не да блокират всичко (знаят, че няма как), а да наплашат хората да не смеят да се опитват да споделят. С което унищожават пазара си, и съсипват авторите – съвременният човек разчита на Интернет за всичко; каквото го няма в Интернет, го няма изобщо. А каквото е на кожодерски цени в Интернет, все едно го няма.
Съветът за разработване на системи за микроразплащане е великолепен, веднага ще го включа в становището (ако не си против). Изчистването на закона, за да бъде в полза на авторите, също е отличен съвет, и също с удоволствие бих го включил. Възможните адекватни бизнес модели обаче са много, и не ми се иска да ги описвам в становището. Ще стане дълго, а и никой модел не е подходящ за всичко. Засега повече ме интересуват общи съвети като горните два. Ще включа в становището обаче бележка, че описания на конкретни бизнес модели могат да бъдат дадени при поискване.
Какво сме говорили ние ще те помоля да не съдиш, без да знаеш. Особено ако не знаеш и как е текъл разговорът. Иначе няма да звучи сериозно.
@Zeridon: Ако за теб като администратор нещата са били интересни, значи съм ги написал зле – предназначени са за хора, които виждат компютър най-вече по телевизията. Затова писах много елементарно, и пропуснах много полезни обяснения.
@Богданов
Системата за Електронни Плащания (СЕП) /www.sepbulgaria.com/ има електронен портфейл, но не знам дали е пусната в действие все още. В края на 2008, докато работех в екипа, който я разработва, не беше.
в И-Пей има “микросметка” но като цяло до сега почти не съм ползвал електронна търговия в България
тук нещата май са съвсем умрели
Говорех за това, че примерно в сайта за е-книги, който пускаме, нямам право да направя официално електронен портфейл, а трябва да го замотавам по някакъв начин.
Благодарение на ЗЕС вече всички интернет доставчици са задължени да пазят логове кога кой потребител е бил свързан към интернет и с какъв IP адрес. Термина компютърно престъпление с малко усилие може да бъде насилен да се покрива пиратството.
Задължително добави някъде че правособствениците типично събират около 90% от продажната цена. Можеш да потърсиш по-точна цифра. Някой може да сподели как е в Бг. Може да споменеш че основните прихода на музикантите идват от концертните им дейности.
@Bogdanov
Само да отбележа, че не си съвсем прав за лимитите по микросметките в ипей:
“5. За операциите, извършени с “Микросметка ниво 3″, няма ограничения на превежданите суми.”
Трябва само да прочетеш в хелпа какви за изискванията за ниво 3.
@Иван: При класическия модел за автора остават между 10 и 30% (зависи колко е известен, и съответно колко надценка над производствената стойност носи книгата му). Доста от останалото също са реални разходи. Едва през последните 20-30 години, със създаването на огромните монополи на авторски права, започна безграничната лакомия.
Браво! Много добър анализ! Иска ми се да прочета повече за конкретните икономически модели (става дума за поне два, но няма да е зле да имаме информация за повече примери, освен американския и данъците от продажби на празни сидита). Благодаря, Григоре, за текста!
Ето един интересен поглед върху content-а както ни го предлагат СПЕКУЛАНТИТЕ с права:
http://i.imgur.com/GxzeV.jpg
Гри, съжалявам, че ще те дублирам частично, но ми се иска да опиша една цяла “верига” за връзка “автор – потребител”.
(Описвам само ЕДНА такава верига. С Човешката тази година ще експериментираме и с други варианти.)
1. Авторът (по-точно, творческият екип – който при книгите включва редактори, коректори, илюстратори, дизайнери, може и други) създава културен артефакт в дигитална форма. За простота ще разглеждам само варианта “книга в PDF формат”.
Лична препоръка към 1: Файлът с произведението да е удобен за манипулации от крайния потребител – вкл. преформатиране, промяна на типове и размери шрифт, разпечатване – или поне да не го затруднява нарочно. Условията “този файл може да се ползва на един-единствен компютър/от макс. петима потребители” и т.н. са не просто технически незащитими – те са и безумни от житейска гледна точка. Да ти се забрани да споделяш един PDF с приятелите си е все едно да ти се забрани да им даваш назаем книги – глупаво, антисоциално и в крайна сметка фрагментиращо културата дори повече от сега. Приходите за авторите ще идват не от игра на “стражари и пирати”, а от постепенното увеличаване на броя на разумните читатели: тези, които осъзнават, че заплащайки за труда, насърчават любимите си автори да продължат да пишат. Тази ненасилствена схема има и допълнителен бонус ;): служи за пресяване на четимите от нечетимите, по икономически механизми. Нечетимите да не се отчайват – за тях винаги ще има държавни програми и шуробаджанашки проекти… 😀
Ако имате проблем с дефиницията за “разумни читатели”: а) предложете друга; б) помислете дали четете правилната дискусия – авантаджиите по душа няма да открият нищо смислено тук.
2. Дигиталният артефакт се поставя на място, видно (и удобно) за максимален брой потребители. Според случая се предлагат варианти за сваляне срещу заплащане и/ли безплатно.
2.1. Мястото може да е “портал/книжарница/библиотека”, разработена по държавна поръчка от примерно Министерството на културата. В такъв случай е редно “посредникът” да осигурява услугата безплатно – не само защото мисията му е да насърчава културата, а и защото повече приходи ще означават повече данъци в държавната хазна, т.е. няма нужда от допълнителен “товар” върху автори и потребители.
Ако посредникът е НПО – вероятно може да си осигурява пари по европейска или държавна програма.
Могат да бъдат и самите интернет доставчици – тогава е редно да поискат заплащане, НО не повече от 10 процента от пълна цена на артефакта (според принципа “пропорционално на вложеното време и усилия”). При тесния бг пазар надали имат някаква сметка от ТОЧНО този тип търговия и началната им инвестиция в услугата вероятно ще се изплати бавно – но нека бъдещето покаже.
Може да бъде и някой ентусиаст-единак. Производството на натоварени сайтове става все по-лесно технически.
2.2. За заплащането най-перспективни ми се струват ePay (при които превод от банкомат – който е по силите на всеки с банкова карта, дебитна или кредитна – или от ePay микросметка излиза безплатно или почти безплатно; а за хората в чужбина има вариант и от кредитна карта, с мисля 3% такса) и PayPal (нямам идея как са таксите при тях и може ли да се регистрираш с дебитна карта; кредитните карти suck!!! :D).
NB! Схемата, използвана от Човешката библиотека в момента, е тромавка, защото още експериментираме с варианти. Въпреки това не е спряла никой, поискал да плати. 🙂 Виждал съм и къде по-изчистени варианти (примерно формата за дарения, която “Зелените” ползваха преди изборите през 2009-а). Личното ми мнение, че схемата вече е решена технически, остава само да се приложи по-широко.
2.3. Като екстри може да се предлагат (за книгите; за други изкуства нека предлагат творците в съответните области):
– частичен или пълен достъп до текста на книгата онлайн (примерно както правят “Аз чета” ето тук);
– линкове към отзиви, рецензии, авторови бележки, изрязани сцени (и в книгите има такива :D), алтернативни редакции, интервюта… всякакъв мета-материал (примерно: енциклопедичните страници за произведения в БГ-Фантастика)
– галерии с илюстрации
– форум за обсъждане на книгата
– форма за връзка към автора
– …друго какво ви хрумва?
2.4. Тук влизат и всички идеи за промоциране на посредничещото място – медийни кампании, конкурси “най-добър портал за култура/литература” (като вече съществуващия “Христо Г. Данов”), … Тук държавата може да помогне без чрезмерни усилия. Може и всеки от нас, който поддържа блог/сайт/форум с активна посещаемост. (Ние вече го правим, чрез размяната на банери и линкове.)
Стига толкова засега.
Допълнения? Алтернативи?
(Възражения не ща. 😉 )
Григоре, струва ми се, че не разбираш гледната точка на праводържателите.
Тяхната цел не е да продават на всяка цена, а да надуят печалбите си… на всяка цена.
И разчитат не на разумни модели и търговски похвати, а на тормоз, страх и емоции.
И докато софуерните разработчици се ориентират далеч по-добре в новите условия, тъй като те продават собствения си труд и продукт, праводържателите са просто спекуланти – а какво е характерно за спекулантите смятам знаят всички.
Е комбинацията – спекулант монополист е плашеща…
Може би за това целта на дискусията изобщо не е как да се вместят в една картинка авторските права и глобалната мрежа, а как да се защитят гражданските права от набезите на спекулантите.
(след като те държат да наричат потребителите пирати, може би е време потребителите да започнат да ги наричат откровено – спекуланти)
Когато този въпрос се изчисти, правата ще са последния проблем.
Този “данък, който да отива в полза на създателите на произведения” е не невъзможно да се разпредели справедливо, следователно не трябва да се събира.
“е не невъзможно” да се чете “е невъзможно”
специални благодарности за разясненията към Григор;
за предложенията – към Калин;
за уточненията благодаря на Морфиус, Иван, Деян, Мдам, Кирил Кирилов.
И допълнително – пак на Морфиус. Наистина ОТДАВНА е време да наричаме нещата с истинските им имена.
прочее, смятам, че в този си вид Картаген трябва да бъде разрушен.
Не вярвам системата да търпи полезни усъвършенствания, без да се превърне в противоречие на самата себе си, тъй като поначало съществува за улеснение на спекулантите НАЙ-ВЕЧЕ.
Гриша, не вярвам, че ще вземеш курс на конфронтация с праводържателите, ти градиш конструктивна стратегия за споразумяване, но имай все пак резервен вариант (конфронтационен), който обаче трябва да е добре премислен, за да послужи за конструктивно решаване в крайна сметка, независимо от формата си на ултиматум.
При това в “ултимативния” подход не е нужно да има нарочно остър и обвинителен тон – достатъчно е да се повтори казаното от Морфиус. Обикновена констатация с отчетливо произнасяне на определението “спекулант”.
Очевидно е, че страната, разчитаща на внушаване на страх, може да чуе и възприеме САМО една точно премерена заплаха.
Думите дупка не правят, но създават отношение. Ако цялото интернет-общество започне да нарича праводържателите с истинското им таксонометрично наименование, това няма да се отрази добре на бизнеса им, при това доста скоро, особено когато думата “спекулант” се употребява на официално равнище.
На срещата ви в МК сте се занимавали основно със защитата на авторските права на българските автори (и техни правоимащи). И в предложенията ви са застъпени решение на проблема с техните права.
Но на фона на общия трафик на защитени продукти, продуктите made in Bulgaria представляват нищожен процент.
Ако приемем че един нов фолк албум например може да се узакони срещу него 2-3 лв чрез електронна дистрибуция, много хора с желание ще си платят за него с цел стимулиране на “производството”. Обаче колко може да струва относително нова холивудска продукция? и кой българин ще му пука за първичния носител на правата й, пък още по-малко за българския му представител.
Всички знаем, че проблема у нас е в следствие на специфична особеност на населението и по конкретно на пристрастието му към заобикаляне на задълженията и непризнаване на правата. Това е наследствен проблем, за който лекуването е свързано със смяна на поколенията и методологично заклеймяване на природния феномен наречен “Бай Ганьо”.
Горд съм да се нарека Българин, който не се гордее от това и в същото време се срамувам от това.
Надявам се проблема да се реши скоро и инициативата ви да допринесе за това.
Успех!
Ето един модел за рапространение на е-книги, който работи добре:
http://www.safaribooksonline.com
Накратко, плащаш $10 абонамент на месец и в рамките на този месец можеш да прочетеш произволни 5 е-книги от библиотеката им. Това работи идеално за мен, а предполагам, че работи и доста добре за авторите и издателите (и несъмнено – за собствениците на услугата). Книгите се четат онлайн, и въпреки че няма директен начин да ги свалиш целите локално, няма и някакъв DRM който да ти пречи да го направиш при достатъчно желание и познания 🙂
Такива системи няма да спрат пиратството – Бай Ганьо го е имало и преди Интернет, ще продължи да го има докато пъплят хора по тази планета. Мисля, обаче, че болшинството от потребители биха плащали подобна цена за подобна услуга, вместо да си губят времето по пиратски сайтове пълни с вируси.
Начинът да се ограничи пиратството е “прост” – легалната дистрибуция на съдържание трябва да стане по-привлекателна (за мнозинството хора) от нелегалната. Икономиката ще се погрижи за останалото. Мерки, които не постигат промяна на привлекателността от гледна точка на потребителя, са обречни на провал.
tie, благодаря за модела – и той е чудесен вариант за моята точка 2.1. горе. Стига, разбира се:
1) поне 9 от тези 10 долара да стигат до творците;
2) да се разпределят пропорционално на броя сваляния – повече сваляния на един текст, повече пари за авторите му.
Не знам дали си пролича достатъчно в точка 2.3., “екстри” – но идеята там е тъкмо такава: да се създадат официални улеснения и “изкушения”, които правят платеното сваляне на произведение по’ на сметка, отколкото търсенето му по пиратски канали. Понеже ако реално сметна колко човекодни съм отделил, за да се докопам до определени текстове (които иначе ИЗОБЩО не мога да намеря, или не мога да си позволя с парите, получавани в България), и превърна това време в хонорари от преводи… бая скъпичко са ми излезли. :/ А една такава система носи потенциала да поевтинява достъпа ни до култура.
И пак стигаме до дефиницията “разумни читатели”. 😀
Що не казвате, че не ми работят линковете, бре?…
“ето тук” сочи към http://azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=780:2009-12-27-09-01-08&catid=3:review&Itemid=27
“БГ-Фантастика” – към http://bgf.zavinagi.org
С интерес прочетох и двете статии – тази и за срещата.
Според мен нежеланието на българина да си плаща не е само заради байганьовското желание за “келепир”. Давам елементарен пример: комшията ми в едно северозападнало село много обича да чете, но получава под 200 лева заплата. Шанса да си купува всяка седмица книги е минимален, защото това ще означава да чете гладен и гол. И човека се принуждава да краде. Същото се отнася и за любителя на музика. За филмите да не говорим – най-близкото кино е на 100 километра.
Аз съм решила въпроса като съм се абонирала в една читалищна библиотека – плащам 10 лева за година, което е нищо за услугата, която получавам. Но въпреки, че библиотеката е в столицата, пак има малко нова литература, предимно от даренията. Комшията ми няма този шанс, в селската ни библиотека последната книга е от 88-ма година.
Предложението на tie за виртуална библиотека е чудесно, харесва ми. Особено, ако наистина мога веднага да открия това, което ми трябва, няма въобще да се колебая да я ползвам, особено ако таксата е съобразена с българската заплата.
А ако има и виртуална видеотека на същия принцип, също бих я ползвала, вместо да търся читава версия и да се дразня от калпави преводи.
Друг е въпроса, че винаги ще има хора, които и за една стотинка да могат да вземат филма/книгата/песента, пак ще търсят безплатното, заради принципа. И не могат да бъдат спрени по никакъв начин. Дори да се премахнат всички торенти и други подобни, по скайпа ще се препращат и пак няма спиране.
Просто ни се е паднало да живеем в интересни времена… 😉
Както казва чичко Моглен, издателите и праводържателите са пътници, просто някои още отказват да го приемат (нищо лично).
Да, мирише на утопия или комунизъм, но това е реалността, гледайки напред (и от морална гледна точка, ако щете).
виж т.1-4, т.15, http://www.mediahacker.org/2009/07/as-the-pirate-bay-sinks-20-radical-technology-truths-from-eben-moglen/
Има и друга гледна точка – либерализирането на издателските права (позволяване на безплатно разпространение с нетърговска цел) може да окаже негативно влияние върху свободното съдържание. Ако “пиратстването” стане неудобно (към което се стреми официално издателската мафия) това би дало шанс за по-голямо разпространение на свободно съдържание.
Обаче ми се струва, че неофициално издателската мафия насърчава пиратстването – включително и на софтуер. Защото чрез пиратстването си осигуряват безплатна реклама, а никой не бяха от безплатното. Особено MS насърчава пиратстването на операционната си система, защото знае, че който е свикнал с нея рано или късно ще си я купи (или ще принуди работодателят да я купи).
Аз лично изразявам протеста си срещу твърде строгите закони за авторски права (които забраняват споделянето с нетърговска цел на книги и други неща) като не само, че не купувам филми и музика, но и избягвам да ги гледам и слушам (от доста време не съм теглил филми и музика). Също така избягвам да купувам продукти, които се рекламират по телевизията, тъй като по този начин финансирам издателската мафия, която прибира част от рекламните приходи.
Обаче все пак продължавам да купувам хартиени книги. Например купил съм си “Нашите марковски процеси” (Моделириум) и “Хакери на човешките души”, въпреки че Иван Попов ги е пуснал за свободно сваляне (лиценз CC, който позволява безплатно нетърговско разпространение). Може би ще излезе вярно това, че читателят се стреми повече да притежава, отколкото да потребява произведението 😉 Статистиката показва, че най-големите “музикални пирати” са и най-големите купувачи на музика.
В допълнение на последните коментари на @tie и @Калин:
Изключително много производители на софтуер и доставчици на услуги за онлайн ползване имат пакети услуги (вкл. безплатен). Безплатният пакет включва малка част от пълните възможности на услугата или се предоставя за ползване за определен срок (10, 20, 30 и т.н. дни). Идеята е да се предостави възможност на потребителите наистина безплатно да пробват част услугата и в последствие сами да решат дали да си заплатят за допълнения и/или за да продължат да я използват. Това отново е на принципа на абонамента/лиценза, т.е. потребителят не притежава услугата, а си заплаща, за да я използва, с тази разлика, че правата му не са нарушени по никакъв безумен начин. Според мен колкото повече електронното съдържание се претвори в услуга, отколкото в предмет, толкова повече ще се намали т. нар. пиратство и ще се стимулира заплащането без да се налага въвеждането на драконовски мерки за ограничения и наказания. Колкото по-привлекателни пакети за използване на електронно съдържание започнат да с епредоставят, толкова по-благотворен ще е ефектът. Разбира се, всичко това изисква серизони първоначални инвестиции, които търтеите-спекуланти няма да направят. Самият продукт, напр електронна книга, може да се предостави за офлайн достъп, но съпътстващите го привлекателни допълнения и услуги да бъдат онлайн, което допълнително ще намали смисъла от притежанието на офлайн копие, при положение, че благинките ще са онлайн.
Темата може да се разшири още. Все още не е ясно как точно работят различните устройства тип “електронна книга”, как биха могли да се използват именно за целта представена по-горе и т.н. Като цяло, потребителят е мързелив. Колкото повече бъде улеснен, толкова по-склонен ще е да си плаща. Пример от студентски град: тъй като контейнерът за боклук е по-близо от магазина, стъклените бутилки се изхвърлят, вместо да се върнат за да се използват отново, или за рециклиране.
Смятам, че за да имат успех каквито и да било предложения, тяхната бизнес стратегия трябва да е основана на средата, която обитава електронната книга, а именно електронните устройства и Интернет. Разбира се, съществуват и хибриди, като хартиена книга с интегриран хардуер, предоставящ електронно съдържание (най-често рекламно), което според мен е леко безсмислено, но е една крачка напред в търсенето на най-добрата стратегия.
Относно, байганьовския манталитет: не са крадливи само българите. Всички “крадат”, без значие какви са. Откривам три причини за това: леснинката (мнозинството винаги търси най-малкото съпротивление), манията (самоцелното колекциониране на какво ли не), гъдела (заради уменията и престижа да се “кракне” нещо, да се заобиколи и т.н.)
И в допълнение:
Предоставнето на платените “благинки” ще таргетира именно потребителите “пиратстващи” поради първата и втората причини, което ще гарантира достатъчно голям процент заплащания. Ако се измисли начин и да не се стимулират потребителите “пиратстващи” поради третата причина, би било възможно да се създаде наистина работещ икономически модел за предоставяне на безплатно и платено електронно съдържание, който реализира печалба.
Ermand, благодаря!
Аз изчаквам за последни включвания до утре (четвъртък), а в петък ще пратя консолидирано предложение до Министерството на културата.
Ще гледам да го публикувам и на разни места онлайн – да не вземе да се изгуби нейде по пътя. 😉
“Ползващите отворен код са като пиратите”
„Страни изискващи или даже препоръчващи софтуер с отворен код следва да се включат в списъка на специалния доклад 301“ е препоръката, която лобиращата организация International Intellectual Property Alliance (IIPA) е изготвила и предложила на Търговския представител на САЩ.
http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&key=422334518
Изглежда, че бизнес моделите на свободния софтуер са сериозен конкурент на бизнес моделите на несвободния софтуер и издателската мафия е разбрала това и се опитва да си запази позициите…
http://bgoffice.sourceforge.net/linux/chunked/index.html
Е поста на Валентин мисля каза по-добре от мен какво всъщност искат праводържателите, държавно гарантирани свръхпечалби.
И докато досега се въздържах да наричам софтуерните производители на продукти защитени с права – спекуланти, защото те все пак произвеждат продукт, ако тази линия на поведение продължи мисля трябва да започнем да ги наричаме с доста по-описателната думичка – рекетьори.
Ermand Says: Самият продукт, напр електронна книга, може да се предостави за офлайн достъп, но съпътстващите го привлекателни допълнения и услуги да бъдат онлайн, което допълнително ще намали смисъла от притежанието на офлайн копие
———–
ако имам текста на книгата, така че да мога да си го препрочитам когато ми хрумне, без непременно да влизам в интернет, с какви други благинки биха ме изкушили?
Ако обаче книгата е само он-лайн (и със защита срещу копиране), това значи ли, че всеки път, когато поискам да препрочета някой любим пасаж, трябва да си плащам?
И НА КОГО плащам при това положение? На автора? Хмък, ами че аз най-често посягам към Станислав Лем. Да не би доставчикът да ми гарантира, че ще му преведе пари на онзи свят?
Ще ви споделя нещо. В мое село мен никой не ме чете, но ме знаят като “Ники писателя”. От което печеля: рядко ми отказват услуги (сравнително дребни де); отворена ми е безлимитна вересия в бакалията; случва се да настояват да ме черпят в кръчмата (въпреки че повечето народ си брои стотинките).
Та от този малък пример следва, че лично аз няма защо да се опасявам от свободно копиране на моите текстове.
Просто повече хора ще имат готовността да ми услужат с нещо. Пък ако решат да платят (доброволно) за копирането – идеално.
Ясно, на този принип икономика не се гради…
Но дали е така? Самият факт, че всички на юнашко доверие приемат ценността на парите – туй факт за какво е? При положение, че парите са гарантирани единствено от държавата, която не се колебае да си решава проблемите допускайки (или предизвиквайки) кризи, инфлация, куп други врътки…
Я си спомнете как се случи 10 ноември 1989.
През пролетта и лятото тръгна “голямата екскурзия”. “Туристите” се отбиха преди да потеглят в ДСК и изтеглиха ЕДВА 5% от СВОИТЕ (не всички) сметки… и се оказа, че пари няма. Доларът литна нагоре, държавата ограничи тегленията на спестовните влогове.
Та мисълта ми е, че парите са менте. Те даже вече нямат никакво златно или някакво друго покритие, освен че са посочени от закона като средство за заплащане. Репутацията обаче, благодарността и признанието се оказват по-твърдо и сигурно нещо.
Та, каква икономика все пак е по-добре да се гради? Удобна за кърлежите (частни и държавни) или някаква инаква все пак?
Шаркан, голяма част от четящите братя (и сестри), наситина предпочитат просто да имат достъп до някакъв любим текст, който да си препрочитат и не им дребе особено дали онлайн получават допълнителна мултимедия, обяснителни бележки, възможност за изграждане на собствена библиотека, участие в литературни клубове, фенски “стаи” за обмен на фенщина и т.н. Свободните ми разсъждения бяха в посока да се изгради бизнес модел, който носи пари, който ще реазлизира печалба. Как ще се разпределят тези финансови постъпления не беше предмет на моите размисли, един възможен начин е споделил Калин по-горе. Именно в разсъжденията е и отговорът на въпросите, които ми задаваш. Като потребител на дадена услуга, например елктронна онлайн библиотека (напр. тип Читанката), да речем заплащаш символична месечна такса и се възпозваш от цялото свободно съдържание на библиотеката (произведения с изтекли авторски права, текстове под свободни лицензи, промоционални неща за четене и т.н.). Заплащането може да се изразява и в безвъзмездна помощ в обогатяването/разработването/поддържането на онлайн библиотеката; може да е в предоставяне на авторски текстове, писане на рецензии, ревюта и т.н. Естествено, ще има възможност за допълнително заплащане за повече услуги, напр. абонаменти за разнообразни вестници, списания, специализирана литература, допълнителна информация, възможности за разкрасяване и персонализиране на произведенията, запаметяване на бележки в самите произведения и т.н. Какво става, ако спреш да плащаш – ами нищо пагубно. Нещата за свободен достъп си остават свободни, персоналните ти настройки се запазват. Да речем, неща, за които си заплатил специално, си остават достъпни, но нямаш възможност за разкрасяването им, а ги получаваш в суров вид и т.н. Например, може читателите да придобиват определен статут, при специдични условия (напр. достатъчно сериозен принос и др.), което да им осигури допълнителни възможности, достъп и прочие.
Не съм изследвал темата подробно. Просто ми стана много интересно и нахвърлях разни хрумки. Една организация, подобно Човешката библиотека, подплатена с необходимия начален капитал, има потенциала, размаха и фантазията да реализира нещо подобно, което хем да не прецаква активните читатели, хем да зарибява и дои мързеливите и капризните (предоставяйки качествени услуги, разбира се), хем да не стимулира безогледно или целенасочено “пиратстване”. Могат да се разработят определени социални, ученически, профилирани пакети и т.н. Възможностите са (почти) безкрайни 🙂
Ermand, благодаря.
Системата, която дава и свободен достъп, и платени услуги към него, е приемлива.
Само че имам чувството, че в разсъжденията си ти опираш до някаква писхологическа може би граница, докато аз отивам далеч отвъд.
Обратно на правилото, че човек на младини е по-радикално и бунтарски настроен, при мен убежденията вървят от младежкия ми конформизъм към все повече “екстремизъм”. Де да знам докъде ще стигна така…
(Ако не те мързи, виж и други мои мнения в блога на Гриша, или в моя блог (с препратките), за си наясно какво имам предвид.)
Въпреки това, аз съм готов да сътруднича с модели, които дават повече избор, пък нека и да са базирани върху орочни според мен принципи.
Ще сътруднича с надеждата, че системата по-бързо ще стигне до насищане и тогава все повече хора ще осъзнаят неложителността на основен ремонт и реорганизация на самите основи, които не могат да се маскират от никакви подобрения по фасадата.
Иначе, щом без да анализираш, само си нахвърлял смислени хрумки, ти благодаря допълнително. Будният ум винаги е за уважение. Убеден съм, че будният ум няма дълго да се заблуждава.
жив и здрав!
Специално извеждам една от идеите на Ерманд на по-видно място, понеже (съдейки по отзива на Шаркан за “порочните принципи” :D) тя може би е останала незабелязана:
Заплащането може да се изразява и в безвъзмездна помощ в обогатяването/разработването/поддържането на онлайн библиотеката; може да е в предоставяне на авторски текстове, писане на рецензии, ревюта и т.н.
Ще се постарая това да влезе във финалното ми предложение до Министерството (а всъщност – до всички потенциални наши съратници, които научат за него 😉 ). Ние отдавна работим със съвсем инакви от официално налаганите модели на сътрудничество и споделяне. Назрява моментът да ги формулираме ясно (и високо :D).
остава и да бъдат чути – в министерството.
Все пак не забравяй, че то е част от един апарат, който ха сети се чии интереси РЕАЛНО защитава.
А видя ли в скобите какво пише?
това в скобите е рационалната част, извинявай, макар да й обърнах внимание, не изразих одобрение – пропускът е мой.
Просто се съсредоточих върху ирационалните намерения (да апелираш към държавна институция; общо взето със същия успех може да се спретне една масова молитва към Всевишния; на министерството не е възможно да се предложи друго, освен СДЕЛКА, по-точно – на тия, чиито интереси в крайна сметка министерството служи; съмнявам се обаче, че имаш оферта, която би заинтересувала държавата, защото това, което й е нужно, ще е в твоя тежест или направо вреда).
Задачата ми по-скоро ще е да кажа (не само в пощата на министерството, но и навсякъде, където предложението бъде публикувано):
“Ето, предложихме ви конструктивно решение. Ако изберете да си затворите очите за него – ще го реализираме сами. И имайте късмета да ни се набъркате…”
(Къде е БРАДАТОТО усмихнато личице? 😀 )
Пратихме писмото.
И Димитър Дерелиев потвърди, че ще ни потърси, като го прочете. 🙂
В момента, Министерството на културата има някакви фондове, които ги раздава на любими на него “творци” в различни сфери. В повечето случаи кавичките имат смисъл. Предлагам Министерството да създаде система, при която българските произведения – книги, музика, филми да се изтеглят от официален сайт на министерството. Авторите на най-изтегляните, или изтегляните над определен брой да си разделят сумите. които сега министерството раздава по неясни критерии. С цел да се избегне някои автори да си наемат няколко хора, които непрекъснато да свалят ни да вдигат “рейтинга” на дадено произведение, бройката да се отнася само за регистрирани в сайта потребители като в регистрацията фигурира и ЕГН. Министерството е държавна организация и подобно на НОИ, НАП и други организации, би трябвало да може да “стопанисва” ЕГН-тата, без да злоупотребява с тях. По този начин средствата от бюджета ще поощряват ценените автори, гражданите със своите пари (данъците) индиректно ще плащат за произведенията.
ABV – идеята ми харесва, много. 🙂
Може ли да те цитирам тук:
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=22&t=245
Да. Съгласен съм да популяризирате тази идея, нали точно това е целта – да се дава осъществяват полезните неща. Между другото имах подобна идея във връзка с предаването по БНТ 100 любими книги. Там предложих авторските права на 100-те най-харесвани книги да бъдат закупени от БНТ и да бъдат предоставени за свободно сваляне от всички в България. По време на предаването, а също на сайта на предаването се излъчваха/публикуваха много реклами и явно се печелеха пари, а БНТ е на бюджетна издръжка и не би трябвало да реализират печалби. От предаването отговориха, че ще обсъдят идеята и в крайна сметка – знаем какъв е крайният резултат.
P.S. С цел да избягвам спам във форумите обикновено се регистрирам с мейлове, които не ги използвам за обичайната комуникация. Не си спомням с кой мейл се бях регистрирал предишния път, но ако искате да потвърдя съгласието с “оригиналния” мейл, изпратете ми го на axa@gmx.us
Мерси! 🙂
За Голямото четене – откупуването на електронни права за 100 силно харесвани книги може да се окаже непосилна задача не само за БНТ, а за когото и да било… Но адаптирайки горното предложение, БНТ би могла да използва сайта на Голямото четене, за да улесни покупката на всеки от класиралите се високо романи (“мястото” в т. 2.1), или пък свободното му разпространение, ако правата вече са изтекли или авторът прецени, че иска да го разпространява безплатно. И то не само за романите в топ 100 – доколкото знам, имало е събрани гласове поне до топ 2000.
Ами прав сте, че ако трябва да се закупят авторските права на 100 нови бестселъри, но книгите от Голямото четене не са нови. Повече от половината са с изтекли права, така че ако се тръгне от първите към последните – все ще могат да се набавят доста права. А що се отнася за топ 2000, ако се замислите даже да са без авторски права ще отидат доста средства те да бъдат дигитализирани.
Имах предвид само онези текстове, за които ИМА желание да бъдат дигитализирани, разбира се. 🙂 Някои отдавна са – сайтът на Голямото четене можеше да послужи като портал за по-широкото им разпространение.
За откупуването на електронни права продължавам да съм скептичен – то така и така се налага само за новите неща, както сам казваш. Според мен е по-добре авторите на тия нови неща директно да получават приходи от техния даунлоуд – а посредникът да взима някакъв _умерен_ процент от това.
Въпреки че най-голям интерес от вземането на средства за авторски права са самите автори, а посредниците са само необходимо зло, може би ако Държавата иска да даде своя принос в борбата срещу пиратството, тя може да поеме БЕЗПЛАТНО посредничеството (имам предвид само на електронните версии), включително и изкупуване на авторските права например за български автори. Разбира се това са само теоретично предложения. В момента Държавата няма за цел да върши полезна работа, а само да поддържа обемист бюрократичен апарат, който да симулира дейност.
ABV – като гледам репликите ни пак, май се разминаваме заради понятието “изкупуване на авторски права”. Ти какво точно имаш предвид? Как си го представяш като механизъм? Колко плаща държавата на авторите и на какъв принцип?
Пиратство има защото цената на софтуера и филмите е нереално завишена спрямо пазара, който е достъпен.
Разпространението на продукта чрез интернет гарантира потенциални купувачи във всички страни по света. Ако си намалят цените 10-на пъти поне, печалбите им ще са същите или по-големи и процента на легални потребители ще е висок. Всеки ще предпочете да даде разумна сума пари и да си спести време и усилия като бъде легален потребител.
Накратко, имаме неограничено предлагане (стойността на допълнителна единица продукт е 0) и огромен пазар, достъпен почти без допълнителни разходи. В този случай най-нормалното нещо е цената да е ниска. Печалбите пак ще бъдат високи поради голямото потребление.
Дотогава пиратството се явява регулатор на пазара 🙂
Проект за легализиране на торент тракерите
Главната и основна цел на проекта: – Да предоставим най-оптимално решение, готов механизъм , който ще позволи легализиране на разпространението в мрежата на BitTorrent видео и аудио съдържание и което ще предостави на потребителите на Интернет възможност да станат пълноценни участници в масовото, свободно и най- главното – легален обмен на видео информация. 1. Авторите трябва да получават съответното заплащане за своя труд. 2. Собствениците на сайтове трябва спокойно да работят, и да имат финансов ресурс за да развиват своите уеб проекти. 3. Потребителите трябва да ползват свободно ресурсите на Интернет безплатно, да качват свалят филми и музика, с мисълта че не извършват нищо нередно. Вероятно, всички прекрасно разбират, че безплатен обяд няма. Единствено който е заинтересуван да плати този обяд са – Рекламодателите! Изхождайки от това системата е създадена за уреждане на взаимоотношенията между притежателите на авторското право и потребителите на BitTorrent мрежата. Доходите, получени от рекламата се разпределят между участниците в проекта в съотношение: 25% – Притежателите на авторското право. 25% – Собствениците на сайтове. 25% – Рекламните агентства 25% – За поддръжка на системата.
Някой ако иска да участва, очакваме Ви!
@Тодор: Звучи ми добре, но не ми се струва вероятно да го бъде. По мои наблюдения, праводържателите се интересуват дори не толкова от пари, колкото от контрол и власт. Вариантът контрола и властта да ги няма, а от парите да получават предварително договорен дял, според мен ще ги вълнува колкото кандидат за крал-слънце ще го вълнува идеята за равенство и братство на всички. А без тяхното съгласие проектът ще си остане умозрение, дори ако е изключително добър. (Всъщност, особено тогава.)
nqma info za pravata za6to
За кои права?