Вчера, докато кълвях настървено едно модулче на PHP, кихнах.
Случва се на всеки. На някои обаче – внезапно и юнашки. Вдигна ме на двайсетина сантиметра във въздуха. След което се стоварих… на пода, сред парчетата от стола. Ели, която в момента подсмърчаше над съдбата на героите на някакъв филм, забрави и герои, и филм, и най-вече подсмърчане. (Чувствам как случаят ще е извор на закачки дълго време занапред.)
Днес си купих нов стол. Обикновен пластмасов за десетина лева, точно като стария. (Малко по-различен модел – стори ми се по-здрав.) Седнах пред компютъра и се задълбочих в него, докато не усетих гърба си схванат. И не се протегнах доволно.
Познайте резултата. 🙂
…Улетел в космосе?
😀
Купи си кресло за космическа совалка – инвестирай в прешлените си.
Ама късметът те гони с голямата гьостерица направо!
Представих си юнашката кихавица:))
Аз не съм човек с техническо образование, но ми се струва странно крачетата на столовете да са от пластмаса, която е на мехурчета.
Все си мисля, че това е причината като купих четири стола от 75 лева, вече два да са счупени 🙁
Между другото тези, които купих за 50 лева от Метро са здрави.
Така си и знаех, че ще стане още като се изръсих първия път 😉
Два стола за два дена? Надушвам, че ядеш много генно-модифицирана храна.
@ssk: Определено! Наддал съм почти кило и половина за последните десет години. Ако продължавам така, скоро ще започна да се търкалям… 🙂