Тема за курсова работа

Внезапно всички се отдръпват от пътя на Индиана Джоунс, и той се оказва срещу як мъжага с ятаган. Онзи завъртя няколко пъти ятагана показно – очевидно го владее отлично, и няма търпение да го пусне в употреба.

Индиана Джоунс го изглежда, замисля се за секунда, след това вади пистолет и го гръмва.

Когато за пръв път гледах филма, при тази сцена цялата зала избухна в неудържим смях. Контрастът на контекстния преход беше толкова рязък, че просто беше невъзможно да се издържи. Оттогава насам съм гледал филма много пъти, зная сцената наизуст, но въпреки това всеки път прихвам. Просто не мога да се удържа.

И не напразно. Тази сцена е може би най-култовата в цялата серия филми за Индиана Джоунс. Повтаряна е в най-различни варианти, имитирана е, пародирана е в други филми стотици пъти. Приличен процент от учебниците по киноизкуство я споменават, и често дават за пример. Дори ако човек не обича големите думи, тя си е шедьовър на киноизкуството, и оттам и на културното наследство на човечеството.

Не, не я предлагам като тема за курсова работа. Един господ знае колко курсови работи са написани за нея. Искам да разкажа историята й.

Както и другите “египетски” сцени, тя е снимана в Тунис. Жегата била отвратителна, условията, в които работел екипът – също. Като капак, снимането хич не вървяло лесно, и бюджетът и времето били съвсем на привършване.

По сценарий след появата на г-н Ятаган трябвало да има епична няколкоминутна схватка тип “Индиана Джоунс”, в която, както винаги, нашият юначен археолог да използва голямо количество подръчни материали, да се размине няколко пъти на косъм от смъртта, и да победи едвам-едвам. А проблемът пред заснемането бил, че Харисън Форд този ден страдал от жестоко разстройство. (Погледнете само колко естествено измъчено изглежда лицето му в кадрите с търсенето на Марион с коша – те са заснети същия ден.)

Форд е известен с това, че на снимачната площадка не се огъва пред болежки. (При заснемането на сцената с боя с якия немец и самолета едно колело минало през крака му, и му разкъсало ставни връзки – той просто сложил лед на мястото и продължил снимането.) Този път обаче състоянието му било наистина лошо. След като за пореден път се наложило да прекъснат снимането за петнайсетина минути, за да може да успокои червата си, измъченият актьор накрая се обърнал към Спилбърг:

– Шефе, бе не може ли просто да го застрелям тоя? Не мога повече!

Притиснат от обстоятелствата, Спилбърг приел.

… А, да, бях обещал тема за курсова работа. Ето я:

“Ролята на стомашно-чревните разстройства в създаването на шедьоври на културното наследство на човечеството”.