В предишния запис по темата писах как ексклузивното право на собственост, когато бъде приложено към интелектуални продукти, може да се превърне в монополно право. В този разглеждам как при големи и богати собственици на големи количества интелектуални продукти тази възможност се превръща в реалност. Интелектуалните права де факто стават монополни.
Едно от нещата, които описах в предишния запис, е как превръщането на интелектуален продукт в интелектуална собственост е по същността си монополно право, и как статутите за авторско право се стремят да го ограничат. Сегашната система за юридическо уреждане на собственост, непригодена за управление на обекти, които могат да бъдат копирани, има само едно що-годе задоволително решение на този проблем. Тя обявява, че за някакъв начален период праводържателят на произведението има ексклузивно (монополно) право върху него, след което то става обществено достояние.
За да е тази система поне отчасти адекватна, е нужен точен подбор на оптимален период на първоначалната монополна собственост. В предишния запис описах защо на практика не е възможно да се подбере оптимален, или дори близък до оптимален период. Оттам нататък обаче следва и още един проблем – дали реално прилаганият период въобще има нещо общо с оптимален. Дали не е грубо изместен в полза на една от страните, и какви може да са последствията. Особено в съчетание с другите недостатъци на сегашната система за юридическо реализиране на интелектуални права.
Патентите
При въвеждането на съвременното патентно право, от 17 век в Англия до 19 век в САЩ, бива приет период на първоначална монополна собственост от 20 години. За времето си той е бил сравнително оптимален, като се вземе предвид тогавашната скорост на развитие на науката и средната продължителност на производствения цикъл. Днес обаче науката се развива много по-бързо, тоест много по-бързо се развива и производството. Също, типичният живот на продукта днес е много по-кратък от тогавашния. Това означава, че животът на иновациите е много по-кратък отпреди, и завъртените в бизнеса с тях пари се връщат много по-бързо. Следователно периодът на първоначална монополна собственост трябва да бъде съкратен значително.
Трудно е да се прецени с колко трябва да бъде съкратен този период – както вече писах, в различните браншове биха били оптимални твърде различни продължителности. В някои браншове, например софтуера, огромният процент иновации живеят по-кратко от 20 години. Тоест, в тях патентите по същество са узаконен вечен монопол.
Най-сетне, в съвременните реално демократични и свободни държави има сериозна икономическа конкуренция, която тласка иновациите, независимо дали имат законова първоначална защита, или не. Законите за защита на фирмена информация пък реално дават възможност на фирмите да крият иновациите си, докато не ги изкарат на пазара. (Тогава вече те са взели един производствен цикъл преднина пред конкуренцията, и имат възможността да си върнат вложенията по пазарен път, дори ако иновацията не е защитена.) По тази причина патентната защита на иновациите се оказва на практика излишна.
Допълнителен проблем се оказва сложността на повечето съвременни изделия. Типичният продукт през 17 до 19 век включва две-три до десетина принципно патентуеми иновации. Типичният продукт от началото на 21 век включва стотици до стотици хиляди принципно патентуеми иновации. Съответно, днес е изключително трудно да бъде произведен продукт, за който:
– производителят му да знае със сигурност какви точно патенти използва, и какви не. (Тоест, да е реалистично да може да уреди всички използвани интелектуални права, без опасност някой внезапно да го съди за нарушаване на нещо, което той и не подозира.)
– да не зависи от поне няколко патента, които технологично или икономически няма как да бъдат заобиколени. (Тоест, държателите им де факто разполагат с монополна власт върху производството на определени групи продукти, и могат да използват монопола си законно, включително за всичко това, заради което монополът бива смятан за неприемлив.)
Тези два елемента водят до положение на неравнопоставеност на различните участници в пазара според размера им. Колкото по-малка е една фирма, толкова по-трудно е за нея да провери всички възможни нарушения на патенти на нейния продукт. Това я прави по-уязвима на патентна атака от по-голямата. (По принцип съотношението на силите между малки и големи фирми не е равностойно, но наличието на монополни права прави неравностойността много по-голяма.)
Също, по-големите фирми като правило разполагат с по-голям брой патенти. Съвременните продукти зависят от огромен брой патенти, така че реално продуктът и на двете фирми обикновено нарушава патенти на другата фирма. По-голямата фирма обаче, заради повечето си патенти, има и повече “точки на натиск” срещу по-малката. Резултатът е, че “правото на силата” бива на практика гарантирано юридически. Големите фирми могат на практика спокойно да нарушават патентните права на по-малките: ако по-малките потърсят правата си, могат да бъдат контрирани с повече патенти на голямата фирма, които те нарушават. Малките пък не могат да си позволят да нарушават патентите на по-големите (а често нямат избор, тъй като между тях има ключови за типа изделие).
Резултатът е, че големите фирми получават удобен юридически механизъм за елиминиране на конкуренцията на по-малките. (Високите разходи на водене на съдебен процес за интелектуална собственост спомагат за това. Дори ако са нулеви обаче, просто по-големият брой патенти на по-голямата фирма вече е достатъчен, за да постигне ефекта.) Това създава бизнес-климат, в който големите фирми имат огромно предимство пред малките. Крайният резултат е икономически поляризирано общество с на практика липсваща средна класа.
Неуязвими за патентната война са единствено т.нар. NPE (non-practicing entities, “патентни тролове”). Това са фирми, чийто бизнес е да купуват патенти, и да съдят за огромни суми техни нарушители, които най-често и не подозират, че нещо е патентовано. Неуязвимостта им води до бизнес-климат, неблагоприятен за тези бизнеси, които реално произвеждат продукт, и благоприятен за тези, които не произвеждат нищо, а само паразитират върху другите. (NPE като правило нямат вложения в създаване на иновации – само в закупуване на вече обявени патенти, и патентоване на вече създадени иновации.) Подобен бизнес-климат лесно може да доведе дотам един картел големи NPE да прибира лъвския пай от печалбата на всяко производство, срещу обещание да не го съсипе по съдебен път (т.е. “рекет чрез съда”).
В тези условия патентната защита се превръща реално в защита на монопола, и удобно средство за изнудване на производителите. Резултатът е, че бива използвана на практика единствено за тези цели:
– от корпорации, които желаят да смачкат конкуренцията. Те я съдят за нарушаване на техни патенти (често в области, различни от конкурентната), докато тя не се откаже да ги конкурира, или не фалира, или не им бъде продадена под реалната й стойност.
– от “патентни тролове”, които съществуват не от създаване или производство на продукт, а от паразитиране върху тези, които създават и/или произвеждат продукт, чрез използване на монополни права.
Особено опасен ефект се получава, когато поляризирането на икономиката към малък брой мегакорпорации се съчетае с про-монополния ефект и изнудването на реалните производители. Резултатът е тенденция към свръхполяризирано общество, в което се печели не от производството на блага, а от изнудването чрез монополни права на тези, които произвеждат. Подобно изнудване може да приеме вида на “данък” (рекет), “закрепостяване” чрез договори, и други начини за присвояване на голямата част от печалбата от собственика с монополните права. В историко-социално отношение такова общество представлява феодализъм.
Тенденцията е най-силна в браншовете, в които са най-силни описаните по-горе ефекти – живот на иновациите, сравним или по-кратък от патентния срок, и сложност на продуктите (като брой включвани иновации). В браншове, в които тези ефекти са по-слаби, тенденцията е по-слаба, и за едно и също време постига много по-малък резултат – тоест, в тези браншове доближаването към описаните общество и икономическа реалност е по-слабо и по-бавно.
Авторските права
На теория, патентите са същинско монополно право, докато авторските права не са. Патентът забранява на всеки друг освен иноватора да използва същата иновация, дори ако я е открил самостоятелно. При авторското право, на теория, ако едно произведение е твърде подобно на друго, но се докаже, че не е изкопирано от него, има право на самостоятелно използване. Подобно доказване обаче е изключително трудно, на практика невъзможно. По тази причина авторските права също са на практика монополни, и е логично да водят на практика до същите или сродни икономически и социални ефекти.
На теория един ключов патент на подходяща технология може да “държи като заложник” цялото производство на продукти в огромен бранш. Авторските права са само върху конкретно произведение – логично е да се очаква, че ако то не е достъпно, потребителите просто ще се насочат към други, тъй като надали някой би бил ключово зависим от потребяването на определено произведение. Затова и често се твърди, че докато патентите са реално монополно право, авторските права не са.
На практика обаче не е така. Процесът на комодитизация, на концентриране около един продукт, в потреблението на изкуствата е дори по-силен от този в производството. Това личи особено добре в един глобализиран свят, в който модите в изкуството (поредният блокбъстър, поредната модна книга…) най-често обхващат целия свят. Социалният конформизъм принуждава огромния процент от потребителите да се насочват към едни и същи продукти, до степен, непозната в производството на материални продукти. По тази причина, авторските права върху определено произведение потенциално могат да са дори по-силен монопол от тези върху ключов промишлен патент.
Също, претенциите за авторски права често не се ограничават само с текста на произведението и описаните в него герои и места. Често праводържатели обявяват за своя собственост и всички идеи или описания, които могат да покажат като въведени в сериозна степен от това произведение. Известни са например опити да бъдат обявявани за интелектуална собственост цели типове герои, типове светове, измислени езици и пр. Засега опитите да бъдат обявени за интелектуална собственост по-абстрактни концепции (сюжети, тематични изрази и пр.) са предимно неуспешни. С утвърждаването на концепцията, че по-конкретните елементи могат да са обект на собственост, обаче може да се очакват успешни опити за обявяване за интелектуална собственост и на по-абстрактните.
Подобно на патентите, и авторските права на теория са полезни само ако обектът им бъде реализиран – ако произведенията бъдат публикувани. Както и при патентите обаче, авторските права могат да бъдат успешно използвани от големите в бизнеса за атаки и контраатаки с цел премахване на конкуренцията – когато държиш правата върху наистина големи количества произведения, не е трудно да намериш сред тях подобие на изданието-хит на конкурента, или на част от него, или на герой или концепция от него, и да ги съдиш за нарушаване на авторски права.
Към момента тази тактика все още не е популярна, предимно защото откриването на съвпаденията към момента изисква приличен брой хора с огромни познания в изкуството. Създаването на подходящи софтуери и/или проектирането на бази данни за елементи и характеристики на съдържанието на произведения обаче може да отстрани тази пречка. Случи ли се това, тази тактика буквално за една нощ ще стане най-изгодната в света на авторските права, така че вероятно ще стане и най-търсената. А пристъпи ли към нея дори един от големите издатели, останалите ще бъдат принудени да го последват много бързо.
Тактиката на “патентните тролове” също може да бъде използвана с точно същия успех и при авторските права. Никак не е трудно да закупиш произведения “на тон”, особено като се има предвид, че за съдебни цели е без значение колко добри са – графомани колкото щеш. Така закупените произведения могат да бъдат проверявани за съвпадения с хитови произведения, с цел съдене за големи суми на издателите им. Подобно на горната, тази тактика засега все още не е популярна, а изискваните първоначални големи вложения за закупуване на права биха направили въвеждането й по-трудно. Тя обаче е високопечеливша и нискорискова, така че веднъж започната, би привлякла много играчи.
(Всъщност, възможно е дори да не се наложи издирване на голям брой графомани. Подходящ софтуер би могъл да пермутира огромен брой варианти на описания, качества на герои и т.н. елементи на произведения, според вида на произведението, и за обозримо време да “напише” реално всички възможни техни съчетания. Създадените произведения надали ще са особено качествени, но за съдебни цели това е без значение – важното е, че ще ги има, ще са нечия собственост, и други автори ще може да бъдат съдени за плагиатство от тях.)
Важна роля играе и оптималният срок за продължителност на авторските права. Както при патентите, логичното положение е той да бъде достатъчно дълъг, за да може авторът да спечели от труда си, но не повече, за да може обществото да използва произведенията свободно, и авторът да има стимул да продължава да твори.
Тази оптимална продължителност се променя с времето. През Средновековието например типичната книга е била препрочитана и харесвана в течение на стотици години. Ускоряването на научно-техническия и икономическия прогрес обаче неизбежно води до ускоряване и на културния. Днес единствено гениални произведения имат шанса да бъдат потребявани от забележим процент потребители повече от десет години след създаването им. Това показва, че днес оптималният срок на авторските права е по-кратък, отколкото е бил преди.
Така ли е? В повечето начални статути той е бил определен на 14 години, плюс евентуално още 14. Този срок е бил оптимален за 18-19 век. Днес целият полезен живот на повечето създавани произведения е по-кратък от 14 години, тоест дори този срок би бил близък до вечен монопол върху тях. В същото време, срокът е драстично удължен, и удължаването му продължава. Към момента той в различните страни е до смъртта на автора, плюс още 50 до 70 години, или 95 години за произведения, собственост на корпорации. При това положение най-вероятно не всяко десетилетие на света ще бъде създавана творба, която да надживее срока на правата си – тоест, изкуството вече е под на практика вечен монопол. Всъщност, животът на творбата е малка част от продължителността на правата върху нея.
При това положение свръхмерно продължителните авторски права е естествено да търсят и друго приложение и начин да носят доходи. Очевидните, изпробване и утвърдене вече при патентите начини, са те да бъдат използвани за съдебни дела с цел отстраняване на конкуренцията, и за рекет върху творците. А тъй като продължителността на правата е в пъти по-голяма от средния реален живот на произведенията, е логично да се очаква тези два начина да станат в пъти по-застъпени от използването на произведения за печалба от издаването им.
Всъщност, тъй като и двата начина пречат на издаването на произведения, съществува риск те да го изместят като източник на печалба почти напълно. (То няма да спре или дори намалее, но огромната част от печалбата вече ще отива не в твореца или издателя му, а в рекетьора с права.)
Би могло да се твърди, че при авторските права положението е по-добро, отколкото при патентите, тъй като при тях двата посочени по-горе начина на действие още не са развити. На практика обаче концентрацията на авторски права в малко на брой големи издателски фирми, и удължаването на срока им далеч над оптималния е подготвила изключително уязвима на тях система. А по-силната комодитизация на потреблението на произведения в сравнение с производството на стоки допълнително би ги засилила и ускорила. Резултатът е, че когато тези начини на действие се появят в сферата на авторските права, те може да се развият експлозивно, и бързо да стигнат много по-далеч, отколкото при патентите.
Точно както и при патентите, ситуацията създава голямо юридическо предимство за тези, които държат повече интелектуални права, и за тези, които не създават продукт (не издават произведения), а паразитират върху тези, които създават. Резултатът също няма как да бъде по-различен – предимство за свръхкорпорациите и подтискане на малките фирми. Тоест, и този бранш ще способства за създаване на свръхполяризирано, основано на монополни права общество, в което се печели не от създаване на продукт, а от рекет чрез монополни права над създателите.
Търговските марки
Третата общоприета форма на интелектуални права – регистрираните търговски марки – страда от малко по-различен, но потенциално още по-тежък проблем.
Езикът е принуден постоянно да въвежда нови термини, за да обозначава новите обекти, включително новите продукти. Естествената и логичната дума за всеки нов продукт е името му, което обикновено е запазено като търговска марка. Резултатът е, че частта от езика, която отразява съвременни, актуални или дори просто технологични концепции, в значителна част се състои от търговски марки – “ксерокс”, “найлон”, “аспирин”…
Този процес тече и в обратната посока – обявяване за търговски марки на отдавна използвани в езика думи. Ако например някой обяви за търговска марка “Овен”, то всеки друг, който реши да използва думата “овен” като търговска марка, може да бъде юридически преследван (дори ако продуктът му е непогрешимо различен). Това води до де факто “приватизиране” на популярни думи и изрази, или с други думи, до обявяване на популярни думи и изрази, по отношение на използването им за обозначаване на стоки и продукти, за нечия монополна собственост.
Тъй като на практика всичко в крайна сметка би могло да бъде продукт или стока, то това логично води до на практика обявяване на думи и изрази от езика за нечия принципна монополна собственост. За континуитета на езика, познанията и културата на едно общество (“тезауруса” му) това може да бъде още по-вредно, отколкото монополните права за икономиката и богатството му.
В добавка, регистрираните търговски марки нямат краен срок за съществуване – те могат да бъдат поддържани неограничено време. Сравнително високата цена за поддържане на регистрирана търговска марка реално пречи на приватизирането на значителни части от езика от един монополист. Ако обаче цената бъде намалена (за което има и разумни доводи), и/или в регистрирането на търговски марки бъдат вложени наистина сериозни финансови ресурси, значителни части от езика (а това ще рече и свързаните с него познания и култура) могат да се окажат нечия монополна собственост, за на практика неограничено време. (Ако от тази монополна собственост се извличат пари, което и би било целта, вероятно ще бъде събирано достатъчно, за да се плаща продължаването на търговските марки, и да остава прилична печалба. Събирането може да се извършва например чрез наложени от държавата данъци.) Към момента това изглежда малко вероятно, но принципната възможност е налице – в момента, в който наистина богатите осъзнаят какво им дава това, то може да бъде предприето.
В съвременния свят има изисквания, които ограничават използването на търговски марки с цел тотален контрол върху езика. Възможно е обаче разбирането за интелектуалната собственост като равностойна на материалната собственост с времето да бъде наложено, и далеч по-монополният характер на интелектуалната собственост – неглижиран. В този случай ограничаващите изисквания могат да отпаднат, и превръщането на търговските марки в средство за контрол и собственост върху езика като средство за комуникация да стане реално.
Ако контролът върху езика бъде съсредоточен в ръцете на тясна група монополисти, е логично те да го използват за цели, които са им изгодни – а изгодата на тясна група монополисти обикновено не съвпада с тази на обществото, и често пряко й противоречи. Обикновено изгодата на монополистите е създаване на несвободно общество, в което тяхната група разполага с безконтролна власт над всички останали, и тази власт е закрепена по юридически път. Както и в случаите с патентите и авторските права, обществото, към което води ситуацията, е вид феодализъм.
поглед върху идеята за интелектуална собственост, от какъвто, признавам си, имах нужда
Ха! Не е ли дори по-лесно да се пантентоват всички нотни комбинации до 64 ноти, и после да се съдят музикантите за плагиатство? 🙂
@Атанас Боев: Не могат да се патентоват, но могат да се поставят под авторски права. Би могло да се започне дори само с комбинациите до 10 ноти, примерно – те са далеч по-обозримо число – и после да се претендира, че дадено парче е откраднало този или онзи риф. Засега е още рано, идеята за пълно приравняване на интелектуалната собственост към материалната още не се е окопала достатъчно, и опитът би рискувал да извади очи, вместо да изпише вежди. Но по-нататък…
Добре, правата върху интелектуалната собственост са повече нещо лошо отколкото добро(поне така личи от поста ти). И аз като че ли имам подобно отношение, но често се питам: какво би станало ако тези права спрат да се признават като такива. За целта ще дам конкретна ситуация – отношенията м/у САЩ и Китай единия производител на интелектуалния, другия на материалния компонент от даден продукт. Да приемем че останалите страни в света са само потребители на продуктите(с техния материален и интелектуален компонент) произвеждани от споменатите държави. Ще ли се промени за нас, останалите, ситуацията към по-добро(по качествени и иновативни продукти) ако IP-то изчезне като идея.
@mdam: Според мен въпросът е не дали правата върху интелектуалната собственост да се запазят в сегашния им вид или да изчезнат – и двата варианта са лоши. Въпросът е докъде ще ни доведе сегашният начин за управляване на тези права, ако бъде запазен. Допълнителен въпрос е какъв начин за управление на интелектуални права би съответствал на същността им.
Ей това с 64 те ноти е идейно… да се използва за доказателство в полза неудачноста на съществуващата система.
Проблема е, че в тези комбинации ще се повторят и вече написаните такива… ако някой може да реши този проблем, начина да се въздейства за промяна на патентното/издателското право е намерен.
Здравей Григор,
гледаш на темата интелектуална собственост от прекалено изострения ъгъл на полемиката -).
Ад патенти
Да, патентите осигуряват ограничен монопол. Ограничението действа както по отношение на изобретението (защитени са само т. нар. патентни претенции) така и по отношение на територия и време. Скъсяването на срока на защита е тема сериозно дискутирана в професионалните среди, но тя би следвало да се обвърже с много по-кратки срокове на издаване на патента ( в момента между 4 и 5 години), което за сега не е реалистично. Реално патентът започва действието си със задна дата, като това зависи от допускането му. “Истинският” период на защита е всъщност 14-15 години.
Много от допуснатите патенти стават жертва на по-късни процедури по инвалидиране, така че наличието на патент помага на притежателя му само “прима фацие” в едни съдебен спор. Обичайната контратака е опит за инвалидиране на патента. Последното е и не съвсем безуспешна практика, най-вече в сферата на т. нар. софтуерни патенти.
Истинските проблеми в патентното право идват от т. нар. биопиратство – продажба на специално генно модифицирани посеви, които изискват грижи с точно оопределени химикали. Също така патентирането на биосортове или добиването на полезни съставки от тех, които са отдавна известни на определени култури. Слава Богу, практиката с индийското дърво Ним е показателна, как може да се противодейства.
Ад авторски права
Ситуацията при авторските права е доста по-различна. Даденото право там (най-често) е върху “изявената” мисъл на автора (написана книга, нарисувана картина, програмиран код), а не върху идеите, които той е имал преди или след изявата. Авторското право има мноооого дълго времетраене (живот на автора + 70 години от смъртта му), но е доста по уязвимо към “балансиращи” права на потребителите – право на лично копие, употреба в науката и образованието, както и в информационното предоставяне (вестници, телевизия). В Щатите съществува т. нар. доктрина fair use, която гарантира ползването на съществуващи творби и създаването на нови, основаващи се на тях “трансформационни” творби. Учебният пример е рап групата The 2Live Crew с техния кавър на Pretty Woman от Roy Orbinson без да нарушават правата му.
Ад търговски марки
Подобно на патентите, търговските марки преминават през процедура на регистрация, която не винаги е успешна. Принципно не се регистрират описателни марки, както и такива, които нямат отличителен характер. За жалост практиката в Европа и в Щатите не е свсем последователна. “Найлон”, “аспирин” и “ескалатор”, на пример, за загубили отличителния си характер и барабар с него статуса си на марки. Всеки може да ги ползва.
Ад монополи
Антимонополното или картелното право в последните 20-30 години генерално играе ролята на необходим коректив в сферата на интелектуалната собственост. От там идват принципа на изчерпване (exhaustion или first sale doctrine), правото на паралелен внос, задължителни лицензии и т. н. Европейската Комиси, примерно, бди доста зорко -). Доста големи имена са го отнасяли, в това число и Microsoft.
Сума сумарум, определени развития в правото адресиращо интелектуална собственост могат и следва да бъдат подлагани на критика и – когато необходимо – промяна. Да се поставя обаче целостния концепт на интелектуална собственост под въпрос, е, според мене, не само нецелесъобразно, но и опасно. Лично аз не виждам друга подходяща мотивация за творците и изобретателите.
По въпроса дали патентите някога са защитавали изобретателите… прочетете това:
http://www.movingtofreedom.org/2006/08/31/ben-franklin-on-patents/
Честно казано досега не съм видял нито едно доказателство че ползата от патентите е по-голяма от вредата, когато се гледа на икономиката и обществото като цяло.
Единственото нещо което се цитира са анекдотични доказателства за малката фирма X която патентовала нещо и след това осъдила голямата фирма Y за много пари. Но за всяка една такава фирма, колко друга са били смазани от патентите на Y (понякога още в зародиш)?
@Емил А. Георгиев: Боя се, че говорим за различни неща. Ти описваш как трябва да са нещата, а аз – как са. И как сегашните проблеми в положението са пряко и неизбежно следствие от сегашната система за интелектуална собственост и права.
Твърде дългият срок за издаване на патента е факт, и е реалистично патентите да бъдат издавани за по месец. Но дори 14-15 години е недопустимо дълъг срок за типичен съвременен патент: в софтуера например поне 99% от иновациите имат живот, не по-дълъг от десет години – тоест, 14-годишен патент върху тях е на практика вечно монополно право. В други браншове животът на иновациите е по-дълъг, но в твърде малко е толкова дълъг, че 14-15-20 годишен начален патентен период да оптимален.
На процедури по инвалидиране стават жертви патенти, които така или иначе не е трябвало да бъдат издавани. Затова не виждам какво общо имат с разговора ни.
Според мен патентното право е нещо много по-широко от продажбата на генно модифицирани посеви и от патентоването на биосортове (според мен организми е недопустимо да подлежат на патентоване). Затова и техните проблеми са проблеми на много малка част от патентното право.
Напоследък авторските права са все по-небалансирани. Правото на лично ползване се отрича пряко, и стигне ли се до съд, той най-често приема доказателствата, че то нарушава “собствеността” върху произведението, точно както аз да ползвам без твое разрешение твоя вещ нарушава собствеността ти. (Това е пример какво следва от масовото напоследък приравняване на интелектуалната към материалната собственост.) В Щатите съществува законът DMCA, който постановява, че на теория имаш право на fair use, ама на практика го нямаш. Запознай се малко с тези неща, полезно е.
“Аспирин” продължава да е защитена търговска марка; наскоро Байер осъдиха на бясно обезщетение някакъв производител, който просто не знаел това, и беше готов моментално да изостави употребата, само да не го съдят. Не му помогна. С “ксерокс” е още по-зле. Не зная как е с “найлон” и “ескалатор”, но със страшно много други популярни търговски марки е така.
Антимонополното право напоследък е все по-голямо посмешище. Класическият пример за това са делата срещу Майкрософт. Какви нарушения описа то, за колко от тях Майкрософт бяха реално задължени да ги спрат, и спряха ли дори едно? Единствено делото в Европейската комисия стигна донякъде, защото беше много здраво икономически подплатено от Sun и IBM. И докъде? Като заставиха Майкрософт да постави “на равна нога” плейърите, какво стана? Пуснаха Windows без плейър на същата цена, както с плейър, и казаха “Нека потребителите си избират”. Чудесен резултат. Да живеят антимонополните закони, дето ни пазят надеждно от монополистите!…
Да НЕ се поставя цялостната концепция на интелектуална собственост под МНОГО сериозен въпрос според мен е опасно. Смятам, че то води към нов феодализъм. В сегашния си вид то е на практика никаква мотивация за творците (колко творци познаваш? Защото аз познавам вероятно над сто активни.). Мотивация е за “праводържателите” – големите издатели и прекупвачи на авторски права. Точно същото е и с патентите, и то не от вчера.
Здравей отново,
започнах първия си пост с критика към голямото количество полемика в материала ти – мисля, че гледаш на интелектуалната собственост много едностранно и – ако позволиш вметката – фанатично. Като се махне това, изглежда не сме на толкова диаметрално противоположни позиции. Все пак аз гледам на материята от позицията на юрист. Познавам правната рамка добре, това ми е работата. Моето мнение е, че сегашната уредба, макар и с известен потенциал на подобрение, гарантира разумен баланс между производители (творци, изобретатели) и ползватели. Дали един творец ще се обвърже с издатели, както и дали ще им отстъпи правата си, е негов личен избор. Едно е сигурно – на твореца не бива да се отнема (паричната) мотивация да твори, както и възможността да живее от творбите си. Подобно е и при патентите – ако в едно изобретение са вложени средства, то е нормално да се търси техната възвръщаемост, както и търговска печалба. Дали това да се постига със собствено производство или чрез отстъпване на права, е също въпрос на личен избор. Имам познат, който живее от това да изобретява и да продава изобретенията си на заинтересувани фирми. Към този момент правото на интелектуалната собственост гарантира това. Ако иначе некой желае да действа алтруистично, то кой би му попречил?
Сега по отделните теми.
Разбира се, че патентното право обхваща много повече от само биоразнообразието. Но както писах, там, както и може би некои аспекти от патентирането на лекарства са истински тъмните му страни. В сферата на софтуерните патенти аз лично очаквам интересно развитие – в скоро време трябва да излезе решението по случая Билски в Щатите. ЕПС също в последните години е затегнала режима. Инвалидирането е корективът на прекомерното патентиране. Все пак става пред съд, който често разглежда казуса по друг начин, отколкото едно патентно ведомство, така че не засяга само такива патенти, които така или иначе не е трябвало да бъдат издавани. Във всеки случай жертвите му най-често са описаните от тебе патентни тролове.
В DMCA е указано, че технически средства не могат да се използват, за да ограничават правото на fair use. Прочее, доколкото наистина говориме за право на лично ползване, а не за нещо друго, не знам как един съд приема, че то нарушава правото на собственост. Правото на лично копие е замислено като “легално нарушение”, което авторът или другояче правоимащият са длъжни да търпят. Говори се, че АКТА подготвяла ограничения, но още не е приета в окончателен вид. Последният по-известен (на мене) казус е от Германия и там ненакърнимостта на това право беше потвърдена на върховна инстанция.
“Аспирин” е загубил статуса си в Щатите, а според службата за марки на Общността при аcquired distinctiveness стои No. Казусът, който споменаваш не ми е познат. Дали е ставало дума за търговска марка или може би за нещо друго? Както и да е, един куп марки като “целофан”, “линолеум” и “керосин” са станали нарицателни и са загубили статуса си. Доколкото знам, “Ксерокс” не е от тях. Отделно, не всяка употреба на търговска марка води до нейното нарушение.
Не знам какво си очаквал, но 1,5 милиарда евро глоби наложени на Майкрософт (899 милиона се обжалват) не са малко. Плейърите бяха само малка част от играта, но и там, както и при браузрите Майкрософт не ги обврзва вече с Уиндоус. Личното ми мнение е, че Майкрософт тепърва ще губи по още повече дела.
Ще продлжавам да следя поредицата ти, интересно ми дали ще предложиш решение на проблемите, каквито ти ги виждаш, и какво ще бъде то.
@Емил А. Георгиев: Не съм юрист, но доколкото си спомням, в DMCA е указано точно обратното – че fair use не може да се използва като оправдание за заобикаляне на техническите средства.
За авторите и тяхното право на решение какво да правят с иновациите си – то произтича от юридическото им право на собственост върху тези иновации, а точно неговата правилност е, което обсъждаме. Примери:
– Авторът Х пише книга, и тя попада под негово авторско право. Логично ли е тя да е негова собственост, или не?
– Компанията Х открива точния ген примерно на хемоглобина, и го патентова. Логично ли е той да е нейна собственост, или не?
– Компанията Y изобретява, да кажем, студения ядрен синтез, и го патентова. Логично ли е той да е нейна собственост, или не?
Логиката сочи в различните случаи различни неща. А влезем ли навътре, става мътна и кървава. Логично ли е някой да може да патентова откритието Х, ако то е направено очевидно от няколко предишни открития, и просто този някой е първият смогнал да дотича до патентното бюро, примерно?… Когато подхождаме с концепцията за собственост, базирана на вещното право, в един момент бъркотията става страшна. Затова и си мисля, че вероятно има по-правилни концепции, които опростяват и изчистват нещата.
За “аспирин” – случаят е отпреди две-три години, за съжаление не помня от коя държава. Някои търговски марки действително са загубили статуса си, но други го пазят, въпреки че са станали нарицателни Притежателите им не преследват масовото им използване в комуникацията, точно както преди патентопритежателите използваха патентите си за производство, а не за юридическо изнудване. Нещата при патентите обаче се промениха, и няма логика промяната да не е възможна и при търговските марки. Искат се огромни вложения и амбиции, но такива пари и амбиции вече ги има. Иска се и още малко изравняване на юридическите статути на материалната и интелектуалната собственост, но и то напредва.
Майкрософт печелят от де факто монопола си десетки милиарди годишно. Ако нещо ти носи десет милиарда всяка година, а са те глобили за него веднъж милиард и половина, на загуба ли си, или на печалба от него? Ще го изоставиш ли, или ще го вършиш още по-старателно? Как Майкрософт развърза Windows Media Player от Windows вече писах. С браузерите решението е малко по-реално антимонополно, но в същото време е и посегателство срещу полезен елемент от свободата на бизнеса. (Не съм поклонник на Майкрософт, но в оплакванията им, че им се налагат бизнес-решения, има и нещо вярно.) Нещо не е наред в самия сегашен модел на интелектуалната собственост. Точно това е, което обяснявам.
Сегашната уредба не гарантира разумен баланс. Тя гарантира най-добрия (или близък до него) баланс, възможен чрез юридическо уреждане на интелектуалната собственост на база, предназначена за уреждане на материална собственост. А проблемът е, че този баланс е лош. Че стимулира паразитните звена (т.нар. “праводържатели”) в екосистемата на интелектуалните права, за сметка на подтискане на звената, които допринасят реално – творци, издатели, потребители.
Този баланс е лош не заради някаква световна конспирация, а защото се опитва да урежда нещата по погрешен начин, и от това следват лоши неща. Не само за потребителите, които искат да ползват безплатно, а за всички потребители. Също така, за творците. И също така, за издателите, които искат да печелят от издаване на творби, а не от рекет с права. Това е, което обяснявам в записа.
Какъв е правилният модел? Към момента не ми е хрумнал наистина оптимален. Някои от тези, които съм обмислял, изглеждат по-добри от сегашния, но също имат много сериозни недостатъци. Тази серия записи е част от търсенето ми на по-добър модел.
Относно DMCA виж § 1201 (c) Other Rights, Etc., Not Affected. — (1) Nothing in this section shall affect rights, remedies, limitations, or defenses to copyright infringement, including fair use, under this title.
Останалото е вече по-скоро предмет на субективно възприятие и оценка.
Да вметна и аз моето субективно възприятие относно някои от разискваните детайли.
Първо, за Майкрософт. Да кажем съвсем хипотетично, че аз си напиша ОС. Естествено, най-вероятно и браузър ще си напиша към нея, все пак искам потребителите да имат всичко, което им е необходимо. Дотук нищо лошо. Съвсем логично, започвам да продавам моята ОС, като целта ми е да я купуват колкото се може повече хора, най-добре всички 🙂 . И когато тази цел се изпълни, изведнъж вече не е ОК да има браузър към моята ОС… Някак си това ми се струва, че се случва с MS, не е честно прямо тях.
За гените пък много ми харесват идеите, описани от Майкъл Крайтън в книжката “Ген”. Той застава срещу патентоването им по простата причина, че например “точния ген примерно на хемоглобина” си съществува от много време, независимо че не е бил “открит”. Да се патентова този ген е като да се патентова гравитацията, абсурдно е.
И нещо като цяло за интелектуалните права, относно коментара на Иван. “Честно казано досега не съм видял нито едно доказателство че ползата от патентите е по-голяма от вредата, когато се гледа на икономиката и обществото като цяло.” Ами то ако се гледа на икономиката и обществото като цяло, аз ако имам един хляб, ще е най-добре да го раздам на обществото, ама по-добре да се гледа егоистично и да си е моя работа какво ще правя с хляба. Аналогично със защитата на интелектуалната собственост, не се търси изгода за обществото, а се защитават правата на собственика. От там насетне пазарът ще регулира нещата за да стигне до изгода за обществото, а дори и да не става така, правото на собственост не може да се пренебрегва.
Наблягам, ако не си личи 🙂 , това са съвсем неекспертни размисли по темата, не претендирам че са абсолютна истина или нещо такова.
@Румен: Съгласен съм за Майкрософт, и точно тук е проблемът. От една страна е факт, че реално поведението на Майкрософт е брутален монополизъм. От друга, е факт и че при сегашната система за интелектуална собственост изглежда нередно и несправедливо да им се нареждат такива неща. Очевидно нещо в сегашното разбиране на интелектуалната собственост не е наред.
За вредата от патентите: Иван е видял купища такива доказателства, но са минали през очите му, без да стигнат до ума. Ти също – ако не вярваш, ще ти дам примери и ще се увериш.
За хляба, икономиката и обществото: ако ти имаш един хляб, това да го раздадеш на обществото въобще не е задължително най-доброто за икономиката, или дори за обществото. Другото е, че терминът “интелектуални права” е създаден, за да ги приравни към материалните, въпреки огромната разлика. Разликата е, че интелектуалните права са реално монополни, и по тази причина задължително се гледа първо интересът на обществото, а после този на индивида (освен ако не строим феодализма). Правото на собственост при тях е редно да е съвсем различно от това при материалните обекти, за да отразява тази специфика.
Един пример: За гените ти си съгласен, че не е редно да се патентоват, защото вече съществуват в природата. Редно ли е обаче да могат да се патентоват новосъздадени, или леко променени гени? Ако да, колко трябва да е голяма промяната, за да дава право на патентоване – например ген, който кодира точно същия белтък, само на едно място има друг нуклеотид, но без разлика в продукта, да може ли да се патентова? Ако някаква иновация е станала съвършено тривиална и очевидна още преди създаването й, редно ли е тя да може да се патентова? Ако да, тогава неин ексклузивен собственик за едно поколение време става не който е заслужил откривател, а който пръв е дотичал до патентното бюро, примерно защото е живеел по-близо до него… Вероятно ще се съгласиш, че в някои случаи не е разумно да може да се патентова. Но опиташ ли се да теглиш чертата, ще откриеш, че няма естествена граница, с която да разделиш патентуеми от непатентуеми иновации. А причината е, че погледът към интелектуалната собственост като аналогична на материалната е неадекватен. Трябва друг, който да е адекватен на разликите им.
@Emil A. Georgiev: Относно DMCA, също така § 1201 (a) (1) (A): No person shall circumvent a technological measure that effectively controls access to a work protected under this title.
Очевидно двата параграфа влизат в противоречие: ако единият се спазва, другият няма как да се спазва. Например, никой не може да забрани на някого да издаде с електронна защита произведение, което е обществено достояние. В този случай двата параграфа влизат в пряко противоречие.
Остава да установим кой от двата се спазва, и кой не. Най-пряко позволяващите такава преценка случаи, които са ми известни, са Edelman vs. N2H2 и MPAA vs. RealNetworks. И в двата случая цитираният от теб параграф реално е обезсмислен, за да се спази цитираният от мен.
В крайна сметка, отново се връщаме към това, което посочих още в първия си коментар – говорим за различни неща. Ти – за това как трябва да са нещата. Аз – за това как реално са. Уви. 🙁
@Григор,
Твоята реплика към мен няма смисъл. Освен ако не си разбрал напълно погрешно казаното от мен и дори не си си направил труда да прочетеш линка.
Ако пък наистина смяташ че има множество случаи в които патентите са донесли повече полза на обществото отколкото полза само на създателите им, то аз бих желал да чуя поне 5. (И това трябва да са примери където патентът е изиграл решаваща роля).
Но нека не застъпвам твърде крайна позиция. Би могло да се направят някои фундаментални промени, които да позволят на патентите да работят по начина по който се рекламират.
1. Увеличаване качеството на патентите – Като се намали тяхното количество. Примерно всяка година да се издава по 1 нов патент за всеки милион население (САЩ – 310 патента, РБ – 8).
2. Ограничаване силата на монопола – Задължение да се дава лиценз на всеки който го поиска, и заплащането да е разумно. Въртят ми се идеи като 10% от цената на изделието отиват за всички патенти които го покриват.
Употребата на поне един от двата метода ще даде много по-добър резултат от механичното намаляване на срока на патентите. Дори може да се въведат и двата метода поотделно. Патент категория А, Патент категория Б.
Нямам нищо против намаляване срока на патентите, но само то няма да е достатъчно.
Относно DMCA,
Съжалявам но не виждам конфликт между двете цитирани секции.
В DMCA самият акт на премахването на техническата защита е криминализиран, независимо от това какъв е статута на защитеното произведение. Тоест, дори то да е в публичния домейн, дали използването му е “fair use” и т.н. – ти ставаш престъпник ако махнеш защитата или направиш инструмент за премахването й. Ти все още имаш право да ползваш творбата, но трябва да можеш да си я намериш от друг “незащитен” източник.
Това е напълно нов вид криминално деяние, което само на пръв поглед наподобява някои други. По същество се създава и нов, пети вид монополна интелектуална собственост.
Относно авторските права.
В момента най-големият проблем са изключителните права (Когато авторът отстъпва напълно всички дадени му права на друг). Ако се промени законът така че изключителните права да не могат да траят повече от (примерно) 2 години, то авторите биха могли да си намерят втори разпространител след този срок (първият запазва разпространителските си права). Това ще породи конкуренция между разпространителите, като все пак им осигури достатъчно защита за да реализират големи първоначални печалби.
Разбира се идеята е сурова, и има нужда от доста шлифоване, избягване на подводни камъни и внимателно балансиране.
@Иван: Репликата към теб е в контекст само в рамките на репликата към Румен. Извън нейния контекст звучи превратно.
Иначе, при употреба по предназначение (за защита на внедрена иновация, с цел иноваторът да си върне средствата) почти винаги патентът в крайна сметка носи повече полза на обществото, отколкото на автора си. Причината е, че патентната защита се дава срещу задължението авторът да разкрие всички подробности за патента, и след изтичането на срока той да стане обществено достояние. (Изключение са случаите, когато полезният живот на иновацията е близък до продължителността на патента, или по-кратък – тогава авторът печели от патента повече, отколкото обществото.) Съгласен съм, че този начин на защита на правата е далеч от оптимален; точно това твърдя в записа си. Просто е мъничко по-добър от пълния хаос.
Ако патентът не се употребява по оригиналното му предназначение (използва се за съдебно смазване на конкуренцията, или за рекет от “патентни тролове” над производители, тогава на практика винаги патентодържателят печели, а обществото губи.
За DMCA: според мен не се създава нов вид монополна собственост, а начин за монополизиране на налични видове, и превръщане на интелектуална не-собственост (обществено достояние) в монополна собственост. Но това вече са детайли.
За авторските права – в България по закон авторските права са неотстъпваеми изключително. На практика обаче това лесно се оспорва и оборва по силата на законите за защита на интелектуалната собственост. Освен това, почти всички големи разпространители сключват само ексклузивни договори – дори ако успееш да си намериш друг разпространител, което е трудно, първият задължително престава да те издава, дори ако има правото. Ако си Паулу Коелю или Стивън Кинг, може и да не престане, поне в България – но ако не си от тази категория, мъстта е до дупка, без оглед на пропуснатите печалби. (Твърдото спазване на тази политика намалява броя на посмелите да отхвърлят закрепостяването – а повече закрепостени автори значи по-големи свръхпечалби, които компенсират с излишък загубите от неиздадените минали към друг разпространител.)
Григор,
имаш ли линкове към съдебните решения, които цитираш?
http://en.wikipedia.org/wiki/DMCA#Notable_court_cases – има описани случаите.
@Григор,
за съжаление това което привеждаш като аргумент е буква по буква рекламната брошура на патентите. В действителност това е просто добре звучаща лъжа. Това което наричаш “пълен хаос” е по-добра алтернатива (не е най-добрата, но е по-добра).
1. Ако някой произвежда продукт, конкурентът му може да си купи бройка да го отвори и да разбере как е направен. Хората които работят в дадена област имат повече и по-сложна апаратура, която ползват за да разберат защо техните собствени разработки не работят според очакванията.
Тук включвам и промишления шпионаж.
2. Ако направата на продукта не може да бъде разкрита (Reverse-Engineered) по изделието (например то не се продава а се ползва вътрешно-фирмено), то тогава патентът всъщност ще навреди на производителя защото ще разкрие тайната преждевременно.
3. Самотният изобретател няма особено големи шансове. Патентите са твърде скъпи (да кажем, колкото един апартамент), издават се твърде бавно. Отделно в продукта вероятно ще има чужди патенти или пък ще е подобрение на твърде сложно изделие (кола, самолет) на друг(и) производител(и).
Този човек е много по-вероятно да продаде идеята си на патентните тролове, които да поемат разноските и да му изплатят една твърда сума.
Другият вариант е откривателят да се започне собствено производство, за което също се искат пари, а патентът ще глътне повечето от тях.
Трябва да отбележа че съм чувал за изключение от това правило, беше някоя от скандинавските страни. Там когато студент направи откритие, университетът поема разходите по патента, а държавата осигурява безлихвен заем за започване на малко производството. Също така осигурява и минимално количество бюрократични спънки. Но това е по-скоро изключението което потвърждава правилото. Наличието на патент служи само като гаранция че това не е схема за източване на държавни пари. Веднъж започнато производството, патентът губи полезността си.
4. Ако патентът е твърде прост, то вероятността някой самостоятелно да открие и използва същия метод през следващите 20 години е твърде висока. Всъщност е мнозинството патенти са от този вид.
5. Чели ли сте патент?
Патентите се пишат от адвокати, не от инженери/лекари/специалисти. Използват се възможно най-общите термини за описание (дори се ползват напълно различни термини), а конкретиката е на абстрактно ниво. Целта е в последствие да се твърди че този патент покрива повече изобретения, отколкото направените по това време.
Дори в патента да има някакви точни описания, формули, чертежи – като цяло принципа е по-лесно е да се разбере от самия работещ продукт.
6. Огромна част от R&D се занимава с преоткриване на колелото, във вид който не е патентован. В индустрии където липсват значими открития R&D се занимава и с намиране на начин да патентова старите изобретения с леки подобрения, като напълно нови (типично за фармацевтиката, която в допълнение патентова същото лекарства но с друго приложение).
Тук се покрива и случаят в когато е по-лесно да се измисли нов метод, отколкото да се открие този конкурента.
Честно казано. Само заради това че животоспасяващи лекарства струват десетки пъти повече само защото са патентовани, за мен е достатъчна причина да се премахнат всички патенти. Отделно има и лекарства (примерно за рак) които не се произвеждат, защото субстанцията е с изтекъл патент и печалбата ще е малка.
(И ако някой се кани да ми цитирай колко струва R&D, в капиталистическа Америка 90% от цената за R&D на лекарствата се покрива от държавни субсидии. Огромна част от новите разработки се правят в университетите и фармацевтите са включват в последната фаза. Около 2/3 от приходите на фармацевтите отиват за реклами и промоции.).
Честно казано, очаквам Григор да е по-добре запознат с лекарствата от мен….
Помислете и за всичките патенти за безопасност, които не се ползват, защото са твърде скъпи.
Патентите убиват хора.
Това че патентната система в момента не е толкова агресивна колкото тази на разпространителите на съдържание, е защото няма непосредствена опасност за статуквото.
@Иван: Не съм съгласен с повечето. Като начало, пълният хаос наистина е по-лошата алтернатива – тогава корпорациите наистина ще ползват всяко изобретение на умни хора, без да им платят и стотинка. Отначало ще има полза, защото патентите няма да се използват като антиконкурентно оръжие. След това обаче дребните на пазара ще бъдат смазани от по-едрите, и обществото ще се поляризира още по-бързо. (Не твърдя, че сегашното положение е добра алтернатива – просто че е със съвсем малко по-добро от хаоса.)
Много продукти не можеш да разбереш как точно са направени, защото технологията не е очевидна от крайния продукт. Реално ли е да разбиеш добре шифрован и обфускиран софтуерен код, или дори просто с по-голям размер? Иди изчопли някой патент от целия код на Windows 7, примерно. Или смъкни схемата на многослоен полупроводников кристал. Или пък изчопли от едно парче от ракетен двигател как точно е била обработена температурно стоманата му, за да е издръжлива механично при високи температури… За някои неща – да, става. За много обаче не става. С растежа на сложността на изделията расте и процентът на вторите. И да, в такива случаи патентът “вреди” на производителя, но помага на обществото – това е идеята му.
Цената на патентите определено е детерент за отделния човек. Проблемът е, че пък за богата корпорация това са жълти стотинки – тя спокойно може да си прави защитно / рекетьорско портфолио от десетки хиляди патенти, без да се охарчи твърде. Оптимален баланс в цената просто няма: каквото все още е смешно евтино за големите е вече непосилно скъпо за малките. Това е един от недостатъците на патентната система на управление на интелектуални права, и причина да е нужна по-добра.
Че мнозинството патенти са очевидни, или са незначителни подобрения на съществуващи, съм съгласен – и това е друг от недостатъците на патентната система.
Че се формулират твърде широко – това има и предимства, и недостатъци. По-широкият патент покрива повече, но е и по-уязвим на отмяна. Жизнеспособен го прави скъпият съдебен процес, а не същността на системата като такава. Но след като крайният резултат е реално този, пак е нужно да се мисли за друга система.
Лекарствата и на мен са ми болна тема, по същите причини. В тази област съм склонен патентите да бъдат напълно отменени. Да си призная, не вярвам да има лекарства с изтекъл патент, които да не се произвеждат заради ниска цена на субстанцията, а не заради липса на търсене, примерно понеже има по-добри. Индийците са щастливи да произвеждат субстанции срещу някой и друг цент печалба (познай откъде идват повечето спамвертизирани лекарства); предполагам, че и нашите фармацевтични заводи няма да останат назад. Прав си и за скритото държавно спонсориране (не само в Америка е преобладаващо). Но този модел винаги е бил мечтата на производствата, които искат много R&D: държавата го финансира от джоба на данъкоплатеца, и след това го дава на корпорациите да правят купища пари от него. (В един момент Майкрософт го бяха обявили за редния и правилен официален бизнес-модел, съвсем ачик-ачик.) За патентите по безопасност съм на точно същото мнение.
Радвам се че намирам път за да сближа позициите ни.
Аргументите които си превел:
-Това че големите производители ще смажат малките… е реалността в момента. За съжаление не описваш метода по който това ще стане в твоя сценарий. Затова и не мога да приема аргумента.
– За продуктите за които не може да се разбере как са направени, прочети отново точка 2 от предния ми пост. Ако “производителя” няма полза да патентова изобретението си, той няма да го направи. Дори да приемем че патентите са някаква защита срещу промишлен шпионаж, е достатъчно да посочим че изнасяне на производството в друга страна (Китай) ще разреши проблема с производствения патент.
– За трудностите…
Тук бъркаш тотално. Не е необходимо аз да мога да правя всичко това. Има си хора специалисти които ги разбират тези неща, а те тези неща ги могат. Всъщност Linux общността е една от най-силните които се занимава с R-E на софтуер. Експерти по сигурността също се занимават с R-E на windows. Програми като IDApro имат разширения които генерират сравнително разбираем C код. Няма никакъв проблем да се изчопли нещо от Win7, и със сигурност ще отнеме по-малко от 20 години. Мога да предполагам че положението със свалянето схемата на чиповете е аналогично. А за ракетите/самолетите, прочети собствения си коментар от собствения си линк…
Понякога за да направиш нещо, е достатъчно да знаеш че може да бъде направено (неотдавна четох точно такъв НФ разказ).
Общо взето правилото е следното:
Ако дадено изобретение не си струва усилията да бъде R-E, то значи не си струва да бъде патентовано.
Ако хората могат да намерят други начини да получат същия резултат, значи е безсмислено да се патентова (от гледна точка на обществото).
Няма ползата от изобретение което за 20 години може да бъде преоткрито хиляди пъти. (а те са 1 на милион).
Патентите така както се рекламират може би биха помогнали в едно феодално общество, закостеняло в своите вековни гилдии и тайни. Но ние живеем в индустриално общество където конкуренцията е по-добър мотиватор за разработка на нови неща.
Честно казано, Грегор отпреди 5 години защитава моята позиция по-добре от мен. Чудно, какво ли е променило мнението ти …
@Иван: Методът е патентното превъзходство в условия на взаимно съдене. (Което става и в момента.)
Изнасянето на производството в Китай няма да реши проблема: патентът може да бъде използван за блокиране на продажбата в повечето страни, пък ти си произвеждай.
Трудностите за R-E: аз съм един от специалистите по тези неща, не от най-върховите, но имам представа за какво говоря. Linux общността вече повече от 10 години не смогва да направи свестни драйвери за NVidia именно защото собственическият им драйвер е защитен, и то не кой знае колко велико. Ако защитата на кода е направена на поносимо ниво, R-E на няколко К код би отнела ресурсите на фирма като MS или Oracle за години; R-E на по-сериозен драйвер, да не говорим за цяла програма, е някъде към обединените възможности на световната софтуерна индустрия. Да се изчопли нещо от Win7 – пробвал ли си? Дори при положение, че кодът им е абсолютно незащитен, и има огромни документации кое точно къде точно е? Аз съм чоплил навремето неща от MS-DOS 5.0, и ми се разгони фамилията; с Win98 даже не посмях да се заема. Просто… пробвай това, което твърдиш, че става.
Мнението ми не се е променило от 5 години насам. Темата на патентите се е променила между двата записа.
Съвсем ме хвърли в тъча. Аз ти казвам – да се премахнат патентите, ти ми говориш че като се махнат, големите ще смажат малките … като ги съдят (за патенти)… Аз ли нещо пропускам или съвсем се отплеснахме…
Ако продукта не е покрит от патент, но при производството му се ползва патентована технология, то изнасянето на производството в Китай ще реши този проблем.
Изобщо нямах представа че собственическият драйвер на Nvidia е защитен. Вярно че е голям, но това едва ли е нарочно. Също така с Xorg от самото начало си идва със свободен драйвер (nv), който поддържа всички 2D функции (без TVout) за почти всички карти от NV3 (Riva 128) до GT200 включително. Съществува доста активен проект даващ дори 3D ускорение – Nouveau, имат и доста любопитни програмки за R-E, не грубо дизасемблиране;)
Не знам какво имаш предвид под “свестни” свободни драйвер за NVidia, но мотивацията да се чопли двоичният е твърде ниска защото той работи отлично и все още е по-добър от свободните на Intel.
Относно R-E на софтуер. Не всеки става за тази работа. След известна практика четенето на асемблер става не много по-различно от четенето на C код. Използването на правилните инструменти и тактики също е определящо за успеха.
Като спомена Microsoft… се сетих за това http://blogs.msdn.com/chris_pratley/archive/2004/04/27/120944.aspx .
@Иван: Грешиш. Ако патентите се махнат, големите ще смажат малките още по-лесно, като директно ги копират и смазват с търговски средства. Патентите са нужни, просто в доста по-ограничен списък сфери (към една трета от сегашния), и за доста по-кратък период (в повечето сфери около три години).
Ако в производството на продукта се използва патентована технология, срещу продажбата му може да бъде извадено съдебно решение. Поне от големите. А да изнесеш производството в Китай е решение в стил от трън та на глог – поговори си малко с мениджъри на изнесени там предприятия, ще чуеш доста неща, които не си подозирал.
Двоичният драйвер на Nvidia е по-кирлив от свободните на Интел, просто хардуерът на Nvidia е много по-добър. (Вярно е и че свободният на Интел е зле орязан, но пак е по-добър. Noveau не го виждам до година-две да го настигне.) Двоичния драйвер няколко пъти съм се мъчил да го пусна в реални условия (custom ядро и пр.) – половината пъти успях, с по няколко дни мъки. Плюе всички възможни видове провали като картечница. Бахти кода, аз ако напиша такъв, ще умра от срам. Пък даже не смея да се нарека програмист. Nv и Noveau поне са железни – компилираш, пускаш, върви.
А примерът с четенето на кода е чудесен. Покажи ми някой, изпрактикувал дотам да чете обфускиран (дори не шифрован) асемблер, все едно чете С. Ако нямаш такъв подръка, покажи ми някой, който ще изчете един мегабайт компилирана програма на асемблер. Или ще я декомпилира до С след обфускиране (до шифроване пак не стигаме)…
Това дали ще ги смазват лесно или още по-лесно е твърде илюзорна разлика. А това да смазват с търговски средства е пълнеж, а не аргумент, това се ползва и сега. Относно копирането…. вече се обосновах че малките нямат пари за патенти и за дела. Те и сега не са защитени.
Случайно фирмата ти да е патентовала нещо?
Бих се радвал на подробно обяснение кои точно са тези сфери където патентите са необходими, и защо.
Ще се радвам ако можеш да ми дадеш малко повече линкове относно запорите върху продукти на патенти. Това е изцяло нова кутия с червеи, и превръща патентите от ядрено оръжие в безконтролно биологично. Чувал съм само за един такъв опит, като в момента не мога да го намеря и да видя дали е бил успешен. А това за Китай е просто пример, защото и без това повечето неща се правят там. Преди беше Тайван, след това може да е Индия.
Относно драйвера на NVidia, ползвам ги от близо 7 години, винаги с най-новото vanilla ядро компилирано от мен настроено за моята система. Имал съм незначителни проблеми, но винаги са били отстранявани навреме, само веднъж не изчаках и си ги подкарах сам. Откакто смениха модела на разработка на ядрото, необходимите поправки винаги са готови за release-а му (ако не нова версия, то поне patch). Ако имаш редовни проблеми, то вероятно се дължат на “подобренията” в ползваната дистрибуция.
А за това кой е най-проблемен драйвер _след инсталацията_, имам наблюдение над по-голяма потребителска група (при това не става дума за 3D).
Относно R-E, напомняш ми на шопа дето отишъл в зоопарка, застанал пред клетката на жирафа и казал “Е па такова животно нема”.
@Иван: Уви, смазването с търговски средства е ежедневна реалност. Фирмата ми никога не е патентовала нищо – не е разработила нищо, което според мен да си струва патентоването.
За патенти не е трудно да имаш пари, един патент е няколко хиляди. Делото е по-сложно, но и за там се намират източници – на Запад има примерно финансови фирми, на които показваш патента си, те преценяват дали е железен, и ако е, ти отпускат парите за делото (със солена, но напълно посилна при спечелено дело лихва).
За запорите върху продукти на патенти – не съм си давал труда да помня конкретни случаи; вероятно няколко часа в Гугъл ще намерят достатъчно случаи. По-страшното обаче е не че някой вече е спрял някой продукт, а че законното положение е, ако поискаш спирането му, той да бъде спрян. Според мен това не сменя характера на патентите: както винаги, който държи патентите, той дърпа конците, а в огромния процент от случаите това са мегакорпорациите. Дребни собственици няма да имат парите за дело (а тъй като печалбата при него е по-мъглява, финансовите ангели по-трудно ще им ги отпуснат).
За съжаление нямам време да си сглобявам дистро сам – ползвам готово (Дебиан). За всичко друго е железен, но собственическите драйвери и на ATI, и на NVidia дават резултата, който споменах. Ако дистро-модификациите на ядрото чупят драйвера така юнашки, какво да кажа за него? Защо не се чупят така всички други драйвери, дори при тежко модифицирано ядро? Очевидно има разлика в качеството на кода.
За R-E: Да, над едни размери и сложност такова животно няма. Казвам го, и заставам зад думите си. Ако искаш, ти можеш да застанеш зад твоите, като примерно декомпилираш до C драйвера на NVidia, и така ме опровергаеш. Малък е, и шифровката му е като цяло хилава – ако той ти се опъне, ум не ми побира какво ще е с по-големи, или сериозно защитени проекти. Става?