Дължимото

Преди време плюх здравата Симеон Дянков. Имаше за какво. Имаше и още неща, за които беше заслужил ругатни, но не смогнах. А и извън тези неща не съм му фен. Човек, на който устата му работи преди главата, става за главен финансист на държава колкото Бай Ганьо за отговорник по етикецията на британските крале.

На наскорошно заседание на Министерския съвет обаче се взе решение, което беше трудно, но според мен правилното. Реши се, вместо да се вдигат данъците, да се направят икономии в държавната администрация. И се говори, че зад него е стоял основно Дянков. За което заслужава добра дума.

Не съм особено щастлив от решението – имам роднини, които работят в държавната администрация. На дребни, зле платени и претрупани с работа длъжности – да, и там има такива. Тези длъжности, които при съкращения първи изхвръкват… Да, след тях повечето работи в частни фирми ще се видят на роднините ми като курорт. Само че по време на криза работа не се намира лесно, а те трудно ще издържат, докато си намерят. Така че на теория това решение е по-неизнасящото ми.

На практика обаче едно вдигане на данъците щеше да доведе до масово бягство на фирми към сивата икономика, и спадане на събираемостта – най-вероятно до степен събраните суми да са още по-малки, отколкото при по-ниските данъци. (Спомням си как когато Станишев въведе плоския данък, бюджетът вместо на загуба излезе на 3 милиарда годишна печалба, заради подобрената събираемост. При мярка, която като ефект е обратната, е логично да се получи огледалната ситуация – в бюджета да влязат още по-малко пари, вместо повече.) Затова, колкото и да ми е неприятна лично идеята за съкращения в бюджетните институции, тя е може би единствената, която може да балансира бюджета.

Има и друго – много бюджетни институции преливат от синекурни длъжности, предназначени за “едни наши хора”, за “едни хора на наши хора”, и т.н. Вярно е, че при съкращенията първо ще бъдат изгонени мравчиците, които вършат работата, а търтеите ще бъдат пазени. Но държавната работа все пак трябва да се върши – ако съкращенията продължат по-дълго, ще се наложи мравчиците да дойдат пак, а търтеите да си тръгнат оттук-оттам. Не зная ще се стигне ли до този етап. Но принципно стъпката е правилната.

Дянков неведнъж е вършил феноменални глупости. Доколкото ми е известно, идеята държавата да не плати на фирмите в края на миналата година (и респективно дупката в бюджетните приходи за януари и февруари) е негова. По-дребните глупости просто не мога да ги изброя. Даже докато обявяваше сега решението на Министерския съвет, ръсна поредния идиотизъм, с идеята да е сравнение с Гърция. И на думите му, че стои зад решението да не се вдигат данъци с оставката си, не им вярвам и за секунда. Този човек просто говори каквото вятърът духне в главата му през някое от ушите, и то се задържа там до следващия полъх…

(Да си призная, не вярвам да му се наложи да си подава оставката. След катастрофалните януари и февруари се говори, че бюджетът през април е излязъл дори на мъничък плюс. Ако тенденцията продължава – а ако правителството не врътне пак някоя простотия, ще продължава – нищо чудно да скърпим дефицит под 3% за годината, а за следващата да сме на не повече от 1%, или може би дори пак на плюс. Зависи докога българите ще си стискат кесиите, де – защото пък подобреният ни външнотърговски баланс се дължи не толкова на подобрен износ, колкото на намалял внос. Поне принципно обаче имаме шансове да изгазим.)

Но за решението да се икономисват пари чрез икономии в администрацията заслужава похвала. А да даваш одобрението си, когато е заслужено, е въпрос най-напред на самоуважение.

Така че този път има моята добра дума. И може би капчица кредит на търпимост. Не зная дали няма да я похарчи още утре. Но след като я е заслужил, му я давам.