Наскоро из медиите излезе съобщение, че ICANN са отказали на България да получи домейна .бг.
В Унинет се опитахме да научим от Министерството на транспорта и ИТ подробности. Бяха ни отказани. Пуснахме искане за достъп по Закона за обществената информация, на което нямат право да откажат. Срокът за отговор обаче е 14 работни дни, и вероятността да получим информацията по-бързо според мен е малка. А информацията е важна – без нея няма как да се обсъжда справедлив ли е отказът, и как следва да се действа в такъв случай.
Без нея се опитах да предположа какви биха могли да бъдат причините за отказа. Единственото, което ми звучи като принципна база да се направи някакъв отказ, е да се твърди, че буквеното съчетание има прилика със съществуващи домейни. (Някои медии предположиха, че става дума за бразилския .br, или домейна на Буркина Фасо, bf. Не зная дали предположенията им са базирани на изтекла истинска информация, или само са гадаели.) Това обаче ми се струва доста малко вероятно.
Като начало, на предварителни консултации с правителството от Унинет бяхме направили проверки за приликата. ICANN разполагат със специализиран инструмент, който я сравнява и дава степен на съвпадение в проценти. Твърди се, че решенията за преценката се вземат основно на негова база, и че ако приликата е над 50%, се прави анкета сред живи хора. Ако и те оценят, че приликата е объркваща, се смятало за база за отказ на домейна.
Инструментът на ICANN оцени приликата с .br на 26 или 27%, не помня точно. За всеки случай се допитахме през Интернет до десетина случайно подбрани бразилци – всички бяха категорични, че не е реално двата домейна да бъдат объркани. По-висока степен на съвпадение (уви, пак не помня колко точно) инструментът даде с домейна на Буркина Фасо, bf. Това доста ни изненада – според нас е нереално човек да ги сбърка. Допитахме се до повечко хора, които не владеят кирилица, и те бяха единодушни с нас: приликата е още по-малка, отколкото с .br; на практика няма никакъв шанс двата домейна да бъдат объркани… За да може Министерството на транспорта и ИТ да аргументира искането си до ICANN срещу аргументи в тази насока, му предадохме резултатите от проверката си.
Затова и смятам, че е много малко вероятно причината за отказ да е тази. Или ако наистина е тази, то ICANN са направили сериозен гаф, и той следва да бъде оспорен. (Факт е, че държави, които проявиха настойчивост, постигнаха далеч по-неосновани искания: Китай например получи два домейна вместо един, и т.н.) Но повтарям, преди да имаме точния отговор на ICANN с причината за отказа (и точно копие от документите, изпратени до тях), е трудно да гадаем каква може да е причината, и кой може да е виновен.
Междувременно в Унинет спретнахме една анкета – как да процедираме оттук нататък. Ако съдбата на българския кирилски домейн не ви е безразлична, моля ви, дайте ни обратна връзка. Обещаваме да я предадем на Министерството на транспорта и ИТ.
Благодаря ви.
А защо не попитахте българският представител в ICANN ?
http://blog.veni.com/?m=200911
Без да взимам отношение по темата (както го казах и на срещата в МТИТС през януари), не мога да не посоча една фактическа неточност:
Няма “инструмент на ICANN” за сравнение на IDN ccTLD със съществуващи ccTLD.
Надявам се, че съответно ще коригираш статията си в тази посока.
И от мен едно уточнение:
Има инструмент на Sword Group на базата на алгоритъм, който ще се използва от ICANN при оценка на кандидатурите за нови gTLD. Но след като има възможност да сравнява произволни текстови низове, защо да не се ползва и за IDN ccTLD?
http://icann.sword-group.com/algorithm/
Има и инструмент на Unicode за сравнение на символи:
http://unicode.org/cldr/utility/confusables.jsp?a=%E1%E3&r=IDNA2008
@Илия Базлянков
Проблема на тези инструменти е, че техният резултат е на базата на препокриване и е тяхно свързан с шрифта който се ползва. С други думи при различни шрифтове резултата ще е различен.
Съвсем на скоро google пусна глобален проект за разнообразяване на шрифтовете в интернет, за тази цел пусна много шрифтове под open source license.
http://code.google.com/webfonts
Така, че съвсем скоро разнообразието от шрифтове в интернет ще е много голямо и тези инструменти няма да вършат никаква работа.
Илия, в какво качество правиш това уточнение? Звучиш толкова категорично, че незапознат човек може да си помисли, че най-малкото работиш в ИКАНН или си част от екипа по внедряване на IDN ccTLD. Запознатите няма как да бъдат заблудени, защото знаят, че няма човек от ИКАНН, който да може да говори толкова категорично, освен ако не е или изпълнтелен директор или председател на борда.
Уточнявам и за Григор, и за теб, че да, както казваш, няма инструмент на ICANN, но има такъв на Sword Group:
“A Generic Names Supporting Organization (GNSO) policy recommendation for the introduction of New gTLDs is that “Strings must not be confusingly similar to an existing top-level domain or a Reserved Name.” The algorithm is being developed as a tool to help implement this recommendation”
А как да звуча? “Има един алгоритъм, който може би ще се използва от ICANN?” 🙂
Домейнът .бг има един сериозен недостатък. Когато се говори за даден сайт се казва “името на сайта бе ге”, което би могло да се изпише както “imetonasaita.bg”, така и “иметонасайта.бг”. И двата домейна се произнасят по един и същ начин!
Възможно е това да е била една от причините да не го одобрят. Например, ако беше “.българия” или “.рб” щеше да е по-трудно да се обърка при произнасяне.
Гафът от страна на ICANN е налице. Процедурата по оценка на кандидатурите не случайно е секретна — така скандалите се минимизират. Но тъй като България беше един от най-първите кандидати за ccTLD, ситуацията няма да може да бъде потулена. Освен това, алтернатива за български IDN домейн общо взето няма.
Да се надяваме, че управляващите държавата ни ще подходят сериозно към тази абсурдна ситуация.
Впрочем, “български представител в ICANN” няма.
Аз пък на свой ред да попитам „представителя на ИКАНН“:
1. Защо имаме 100 на 100 съвпадане на аргументите, с които едни се бореха срещу „.бг“ ПРЕДИ и сега пак ги чуваме от ИКАНН?
Пояснявам: възможно ли е експертите на ИКАНН, дали тези аргументи да говорят един ЕЗИК с противниците на „.бг“ у нас.
А, да, и ще помоля „представителя на…“ да ми поясни как на практика става това, т.е. „говоренето на един език“…
До Валентин: уважаеми, бъркате сериозно: това, което вие изтъквате като недостатък на „.бг“ всъщност е негово основно предимство. Да не говорим, че латинската зона „.bg“ „си присвои“ звуковото произношение а приори на надявам се единствената и бъдеща българска зона „.бг“. Англофилите и радетелите на моноезичието ще потвърдят, че „.bg“ се произнася „дот би джи“; спорд тях е пълна селяния да се произнася „точка бе ге“. И не е само префърцуненост, не, – а императив на моноезичната догматика (латински имена с английско произношение).
ще започна с това, че нищо не оправдава предлагането (още по-малко продаването) на имена от несъществуващ ТЛД. И че според мен .бг (или каквото там в крайна сметка се одобри) си е дивотия със съмнителна полезност. Трудно ми е да си представя как някой регистрира само нещо.бг без neshto.bg, т.е .бг само ще прави каша.
Как да се процедира от тук нататък зависи от мотивите за отказа. Няма смисъл да се гадае, нито да се спори дали даден инструмент съществува или не – след като нещо се е точило толкова време може да се изчака още 2 седмици.
Аргумента на Валентин е разумен. Ако е .бг, може би в аудио рекламите трябва да уточняваме – “посетете нещо.бг, изписва се на кирилица” 🙂
До Пешо: 1. Чакаме, чакаме. Идеята е да е точно „.бг“; т.е. .бг да е бинарна двойка на .bg – пречки няма; 2. Що се отнася до радиорекламите, според мен, по-правилно и по-близко до истината е латинската зона да се произнася така: „За повече информация, посетете самуанс уебсайт дот би джи.“; иначе това, което предлагаш ще отиде по право при изговаряне на българския адрес – „За повече информация, посетете нечий сайт точка бе ге.“ Аз смятам, че така е по-легитимно все пак (да му мислят тия с непроизносими адреси).
@Николай Филипов
Едно е нещо да се произнася по правилата, съвсем друго е масовата практика дори и в официалните медии. То и имайлите е правилно да се произнасят име ет фирма дот ком, но колко хора и медии го произнасят така? И според мен .бг е предпоставка за недоразумения и грешки, а винаги когато има предпоставки за недоразумения те рано или късно ще почнат да се използват и за измами.
Голяма простотия с тея международни домейни. Очаквам скоро да си свалям драйверите на ati.xn--kpry57d
или xn--80aq3a.xn--xkc2al3hye2a – това сигурно ще е българската версия : )
@Вени Марковски: Човек от ICANN, който да може да говори толкова категорично по въпроса (освен председател и т.н.) няма не защото няма такъв инструмент, а защото по принцип в ICANN няма човек, който да може да говори категорично по някой въпрос, ако не е председателят или шеф на съответната група. Както във всяка по-официална организация. Не разбирам защо даваш безсмислен аргумент.
@Пешо: С продаването на домейни в “несъществуващ” домейн – тук ключът е в чекмеджето.
Като начало, Интернет е свободна територия, а не царство на ICANN. Всеки може да прави в него каквото иска, стига да не пречи на другите. ICANN просто официализират някои неща. Те нямат властта да ти забранят да правиш нещо свое.
Другото е, че ресурсите за осъществяване на идеи в Интернет са поне 100 пъти по-малко от наличните добри идеи. По тази причина ICANN одобряват не идеи, а доказали се с работата неща. В противен случай щяха да одобряват над 100 пъти повече неща, от които под 1% щяха да виждат бял свят – тоест, щяха да се скъсват от работа, за да създадат една огромна каша.
По тази причина, когато за пръв път пуснахме преди почти 4 вече години писмо за .бг до ICANN, не помня вече до кого точно беше адресирано, получихме отговор в смисъл: “Ние не одобряваме хипотетични идеи. Направете го, продайте домейни в него, докажете техническа компетентност и комерсиална жизнеспособност, пък тогава елате да го одобряваме.”
Така че реално има две страни. Едната е, че действително не е хубаво да се правят “неканонични” неща, и да се увеличава хаосът в Интернет. Другата обаче е, че никой няма да ти одобри и въведе нищо, без да си го направил и доказал, че ще може да се издържа, а няма да виси финансово на гърба на ICANN. Оттам и се получи необходимостта да продаваме домейни в неодобрен TLD.
“Rod Beckstrom, the CEO of ICANN — the firm which oversees how the Internet is organized — said unnamed nations had tried to create parallel networks, but he expressed confidence they would eventually stick with the global-used original.”
“It has been done,” said Beckstrom. “We don’t speculate about who is doing it, it is really their private business.”
@Григор
Не предполагах, че организацията която налага стандартите може да даде такъв отговор.
Всъщност в продаването на .бг домейни няма нищо лошо, ако купувачите са напълно наясно какво точно купуват.
Но докато .бг не е официално утвърден и достъпен от всякъде без бърникане на DNS-и и прочие, имената в него не се различават много от имената в квартален LAN.
@Пешо: Ако не дават такъв отговор, рискуват да работят 100 пъти повече отсега, единствено за да създадат хаос. Отделно от това, рискуват да бъдат обвинени, че се изживяват като самодържци, които искат да контролират всичко и да заповядват на всичко, а това е най-лошият етикет, който едно общество в бяла държава може да лепне на някого… За наясното – направили сме всичко, което е по силите ни, да предупреждаваме купувачите за всички условности.
По-скоро ми е интересно какви, по дяволите, са мотивите на ICANN да откаже .бг. Според мен българската Интернет общност трудно ще преглътне друг домейн. Не бих се учудил, ако получим друг домейн, а някой нахално продължи да си развива .бг, да има успех, сравним с другия домейн. Може би дори по-голям, ако е умел играч… Така че наистина изгарям от нетърпение да разбера как стоят нещата.
И ми се вижда леко странна комбинацията от криенето на документите от страна на министерството с безумното им бързане да задвижат процедурата около другия домейн. Бързането, да кажем, ясно – искат колкото се може по-скоро да имаме домейн. А защо тогава е криенето на информацията за отказа? Какво би могло да убеди по-добре хората, че друг домейн е нужен и нещата трябва да бъдат преглътнати, ако не тази информация?
Нещо тук е мътно. И колкото повече го мисля, толкова по-мътно ми изглежда. Да не кажа, че все по-често ми се струва, че нещо намирисва.
аз имам две предложения .бъгъ или понеже 4 букви не стоят добре може просто .бъг :J
а че нещо се мъти… няма нищо по-ясно от това 😉
@Пешо,
правилно предполагаш, че ИКАНН едва ли е дала такъв отговор. Григор би трябвало да си спомни до кого са писали “преди 4 години” и да цитира точния отговор.
Мда, отново българска ни работа. Дори когато работим с ICANN ми намирисва на българска политика…
БТВ може ли да има домейн от сорта на something.бг ?
@Пешо,
ICANN не го забраняват категорично, но негласно е против цялата идея и никой регистър няма да си позволи да ги разреши.
“Никъде по публикуваните от ICANN документи не е изрично забранено…” (да не каже някой пак нещо 🙂 ).
Не е лошо да проверите т.нар. “инструмент” какво показва в момента, защото се цитират 25-26 %, а всъщност са по-скоро над 70 %.
Така наречения инструмент (на SWORD) съвсем неотдавна беше „поправен“ (fixed) да показва друго. Съвсем явно е, че някой независим наблюдател им дърпа конците, а от официалния отказ става дума за използване точно на такъв тип инструментариум, който „доказвал“ объркването на буквата „б“ с буквата „b“. По този въпрос с „оправянето“ на инструмента на SWORD писаха и чужди анализатори. Тихомълком инструментът, дето уж не бил „инструмент“ бе „оправен“ да показва по-голям процент. Защо ли? И кой ли е казал на SWORD?
Друго искам да питам аз… В това число и др. Марковски… Ако допуснем, че „оправения“ инструмент (на SWORD) показва прилика на „б“ с „b“ [когато се сравняваха домейновите имена „бг“ и „bg“ ПРЕДИ „отказа“ на ИКАНН този същия инструмент показваше 26 % (двадесет и шест на сто), т.е. объркването на „бг“ с „br“ е ПОД ЧЕРТАТА, а сега (след намесата на заинтересования наблюдател) инструментът показва прилика от 78 %], Та искам да ви попитам, в т.ч. и др. Марковски, ако същия инструмент сравни „ь“ с „b“ какво ли трябва да показва инструмента на SWORD? Може би 126 %? Неслучайно след смяната на търговския знак на една нашенска телевизия, на нея започнаха да ѝ викат Телевизията ер малък. Подигравателно. И основателно, нали?
@Николай Филипов: Пробвай да сравниш в сегашната версия на инструмента “бг” примерно с “ee”. Или поискай на кои съществуващи домейни прилича. Бая веселие пада. 🙂
Григоре: аз бях един от първите, който забеляза абсурдите на тоя „инструмент“ (и съм го посочил на когото трябва), дето уж не бил на ИКАНН, дето уж „не се ползвал“, но дето все пак го оправиха, за да съответства на неясната формулировка за отказа на „.бг“. И при сравнение с „.eе“.
Към всички останали:
Впрочем, а вие знаете ли, че човекът подписал отказа за „.бг“ е човек на ИСОК? Каква излезе тя, че „интернет общество“ ползва нещо, дето не е официално на ИКАНН (но носи търговския знак на ИКАНН), за да работи срещу държава членка (България)! Как не се намери и един наш представител в ИСОК, който да им обясни на тези от „интернет общество“ какво е това българска писменост, защо не бива да се нарича руска, а и да им разкаже за историческите и типографските особености при изписване на буквите Б и Г. Явно ние българите представители и влияние в тази органицация нямаме.
Григоре – именно, пада веселие, защото се опитвате да сравнявате домейни с инструмент, за който изрично пише сума ти неща, които сякаш не забелязвате. На самата страница си го пише, но всички се правят, че не го забелязват; защо – не знам, вие си знаете.
Николай – не знам дали сте “от първите”, дано да е така, но аз също отдавна казвам, че този “инструмент” не е подходящ за използване в случая, защото не това е предназначението му, както си го пише и на самата страница. Намеците в коментарите Ви ще подмина с мълчание, защото са само намеци (например твърдите, че имало някакъв човек, подписал отказа за “бг”, че той бил човек на ИСОК и т.н.; имало “заинтересован наблюдател”, някой “работел” срещу “държава членка” и т.н.)
Pingback: Майски фрустрации | Култура – Брой 22 (2725), 11 юни 2010 – rain marks