Това е член от Закона за авторското право. Гласи:
Чл. 24. Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели.
Това е членът от закона, който е юридическото основание за съществуването на сайта chitanka.info. Той ясно и недвусмислено постановява, че за възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки и т.н., ако е с учебна цел или съхраняване на книгите, не е необходимо разрешение от издателя.
Като минимум Народната библиотека е общодостъпна библиотека, и задължително взима екземпляри от всяка издадена в България книга. Това означава, че всяко издадено произведение може да бъде възпроизвеждано с посочените цели.
Би могло да се оспорва дали произведенията в chitanka.info са за образователни цели. Това принципно може да бъде решено много просто – като в сайта се постави изискване да бъдат сваляни само за такива цели. (Не помня дали такова изискване нямаше – от година не съм писал или превеждал нищо ново, така че не съм ходил да качвам там неща.) Ако читателите не го спазват, юридически това е тяхна отговорност, а не на Читанката.
Така че, когато се има предвид буквата на закона, според мен нещата са недвусмислени и окончателни. Законът е на страната на chitanka.info.
Как стои въпросът с другия важен елемент в правото – духа на закона?
На теория, сайт като Читанката би могъл да причинява загуби на издателите. (Дали това е истина, е съвсем друг въпрос – според мен, а и според немалко издатели, им прави безплатна реклама.) Но точно такива загуби им причинява и изрично разрешеното от закона възпроизвеждане; всъщност, както видяхме, Читанката върши именно него.
Може да се твърди, че електронните библиотеки позволяват много по-голямо разпространение, отколкото хартиените. Така е. Но законодателят не е вписал горна граница на разпространението – това за буквата на закона. И хора, които разпространяват безплатно за учебна цел книги в голям размер, поне досега, са били смятани не за престъпници, а за благодетели – това за духа на закона.
Може да се твърди и че нещата оттогава са се променили, и е нужен нов закон. Това е вярно, променили са се. Когато този закон е бил приеман, всяко българче е можело да издекламира по няколко стихотворения на Вазов. Днес не всяко българче изобщо знае кой е Вазов. Затова и правата за некомерсиално разпространяване на книги трябва да бъдат значително разширени. Ако искаме да бъдем занапред нация от умове, а не нация от неграмотници. Ако искаме България да има бъдеще.
—-
Дотук със закона. Сега извън него.
Прочетох, че Читанката била навредила на българската култура. Като е дала възможност на хиляди хора да четат безплатно. Писах преди, ще го напиша пак – не разбирам как това може да е вреда за културата. Освен ако понятието за култура не изключва напълно колко са начетени хората, и не включва единствено какви печалби правят издателите.
Неведнъж съм чувал твърдението, че да се разпространяват безплатно книги е комунизъм, а при капитализма всичко е платено. Това обаче е плитка лъжа. При капитализма човек печели от находчивост, предприемчивост и най-вече смазващи количества личен труд. Система, при която веднъж придобиваш някакви права, и оттам нататък черпиш без или почти без труд рента от тях во веки веков, се нарича феодализъм.
Често се твърди, че авторите искат произведенията им да бъдат продавани, а не раздавани. Звучи логично, но също е лъжа. Авторите искат да живеят приличен живот, но искат и да са популярни. И не познавам автор, който с чиста съвест ще затвори сайта на слепите, защото не си били платили авторските права – това, което преди 5 години направи КК “Труд”. Такъв автор би бил леке и позор дори за близките си. Точно както наследниците на някои български класици, които подкрепиха акцията на “Труд”, са позор за паметта на родителите си. Нито познавам автор, който ще обяви читателите си за престъпници – ако го направи, ще заслужава да остане без тях. Да видим после колко богат ще е.
В Интернет пространството е пълно с каузи. Всички те биват коментирани, и срещу всяка има негативни коментари. Имало ги е срещу събирането на помощи за болни деца, срещу приема на емигранти, преследвани в страните си, срещу богатството и охолството за хората… Единствената кауза, която на практика не срещна опозиция, беше подкрепата за chitanka.info. Зад нея застанаха на практика всички коментиращи, дори тези от книгоиздателския бизнес. А това е гласът народен – а именно, че този сайт е по-полезен дори от помощта за болните деца. И че затварянето му е по-грешно и незаконно от всичко друго, обсъждано в Интернет.
Често се твърди, че в този спор от едната страна са читателите, а от другата – авторите. Това е лъжа, която трябва да бъде опровергавана винаги, без умора и без отстъпление. Над 99% от творците на съдържание са на страната на читателите. На тази страна са и немалко от издателите, въпреки че привидно са ощетени. Все по-очевидно става нещо просто: от едната страна всъщност са читателите, творците и някои издатели, а от другата – големите прекупвачи на права. Иначе казано, барикадата е между хората на книгите и хората на пачките. И причината тя да е там е проста – хората на пачките в ерата на Интернет са излишно звено, паразити на гърба на хората на книгите. И го разбират както те самите, така и все повече и от хората на книгите.
… Изписах доста. Време е да дръпна завесата, за да се види какво има зад нея.
Хората на пачките смятат електронните библиотеки за свой конкурент. Не защото подяждат продажбите им – хората на пачките знаят, че печелят от рекламата от електронните библиотеки повече, отколкото губят от тяхното разпространение. Свободата на електронните библиотеки лишава хората на пачките не от пари, а от нещо много по-скъпо и примамливо – власт. Властта над новото, интелектуално пространство. Възможността то да бъде парцелирано на феоди, и превърнато във феодална собственост, която носи без особен труд ренти. И възможността създателите му, творците, да бъдат в това пространство просто крепостни селяни.
Хората на пачките се надяват, че когато свободните библиотеки бъдат затворени, хората ще се наредят на редичка пред хартиените и електронни книжарници, и ще заизливат в джобовете им реки от пари. Реалността обаче е съвсем различна. Хората вече са започнали да се отучват да четат – просто ще продължат. Докато не се стигне дотам тези, които четат книги, да биват смятани за луди, и да останат шепичка сред милионите. За известно време задължителното изучаване в училище на класици със старателно надценени авторски права ще крепи положението, след това ще рухне и то. Българите ще се превърнат в световния еталон за безкултурие и необразованост.
И тогава печалбите на хората на пачките ще секнат. За тях това няма да е голяма беда, те никога не са изпитвали особена привързаност именно към книгите. Ще станат хотелиери, мандраджии или ТИР-превозвачи. Но авторите и преводачите тогава вече наистина ще стоят гладни. Не защото произведенията им са масово крадени, а защото хората са отучени да потребяват произведенията им. А това няма как да бъде променено за година или две. Да научиш хората отново да четат е много по-трудно, отколкото да ги отучиш. Тогава е, когато българската култура ще бъде унищожена и като потребление, и като творчество.
В крайна сметка, за творците посегателството над свободните библиотеки е толкова мъдра постъпка, колкото да си подпалиш къщата, за да се стоплиш зиме. Отначало наистина ще ти е по-топло, дълги часове. Но после… ще имаш каквото си заслужил.
@Григор
Грешите за буквата на закона. Буквата на закона изисква регистрирано юридическо лице от изброените, което в случая не съществува.
Но по същество читанка.инфо е изпълнява функции съпоставими точно с тези на библиотека/читалище и следователно съобразено с духа на закона, следва да се санкционира единствено неизвършването на регистрация и евентуално някакви други формалности.
Наказателният кодекс не би следвало, да е приложим в случая.
Това ще е основата на успешната защита, в случай, че се стигне до съд.
@ Иван, не си прав за буквата на закона. Както вече споменах на форума на Shadowdance (а и не бях само аз), в Закона за авторското право се говори за общодостъпни библиотеки. В този за обществените библиотеки терминът е “обществени”. Изисква се определен формален ред за създаването на обществена библиотека, но не и за общодостъпна такава. Всъщност, както също стана ясно във форума, терминът “общодостъпен” няма правно определение. При все това е нормално да се предположи, че законодателят не е искал с него да обозначи обществените библиотеки – иначе щеше да използва една и съща дума. Логичната практика, доколкото мога да си спомням, в такъв случай е да се приложи езиково тълкувание. Оттам общодостъпни са тези библиотеки, които са достъпни на всички :).
Аз ли нещо бъркам, че емотиконите ми излизат като знаци?
@Ivan Ivanov: ЗОБ определя юридическите лица, чиито библиотеки са обществени, но ЗАПСП говори за общодостъпни библиотеки, което не е същото. Спорният въпрос е дали това е библиотека или не – затова медийният хор начесто подхвърля в миш-маша си думата “книжарница”.
Освен за “общодостъпни библиотеки” в закона пише и за “учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения”.
Обърнете внимание на думата “други” – тя може да се използва, ако не успеем да убедим съда, че библиотеката читанка.инфо е библиотека.
Какво значение има дали една организация се е регистрирала като юридическо лице?
Май никой не забелязва, че самият Закон за авторското право вече е архаика, макар че е писан около 2002г.) и има материално противоречие между функциите на библиотеките, които се имат предвид в закона и реалната форма на библиотеките като Читанката. За да не тракам по клавишите копи/пейст на мнението ми от друг форум:
Библиотеките, такива каквито са били само преди осем години (когато е писан закона), са реални обекти и обслужват хора в точно определено място и време. Смисълът на съществуването на класическите библиотеките е да се осигурява достъпа до информация на много хора, които нямат възможност да закупят книгата. В този смисъл чрез библиотеките общината или държавата спонсорират издателствата като изкупуват тяхната продукция за да захранят библиотечната мрежа. По този начин се постига баланс на интересите между издатели и читатели. Онлайн библиотеката е нещо съвсем различно. Достатъчно е книгата да се купи в един екземпляр и оттам нататък досъп до нейното съдържание имат неограничено количество хора без значение от пространството и времето. С други думи се нарушава баланса между издатели и читатели дето го посочих по-горе. Едната страна получава всичко което иска, а другата не. Край на цитата.
Цялата тази история е пример за правната неграмотност на изпълнителната власт, за невъзможността на законодателя да прави адекватни на бързо промемящата се реалност закони, и за криво-разбраната защита на културата от радетелите за безплатно разпространение на книги в мрежата. Хайде, Явор Колев и компания са ясни случаи. Защо обаче хора, които иначе уважавам, се нахвърлят върху издателите въобще? Днес прочетох като коментар на една моя позиция, че видите ли всички издатели били монополисти и били освен това излишни?!?!
Конкретно за мението на Григор: откъде следва, че цитирам “Свободата на електронните библиотеки лишава хората на пачките не от пари, а от нещо много по-скъпо и примамливо – власт. Властта над новото, интелектуално пространство. Възможността то да бъде парцелирано на феоди, и превърнато във феодална собственост, която носи без особен труд ренти. И възможността създателите му, творците, да бъдат в това пространство просто крепостни селяни.”????
Как реално може да се упражнява власт над интелектуално пространство? Откъде се взеха тези феоди? Как си го предствяш един автор като крепостен селянин? Доста красиво звучи, но е много подвеждащо да правиш такива фриволни исторически и социални аналогии. Тревожа се, че в цялата тази еуфория се лепят етикети, вдигат се лозунги, а здравия разум остава някъде на заден план.
@Йордан Янков, твоето мнение е най-смисленото, което съм чел от началото на цялата история. По принцип съм на страната на читанка.инфо, но това свободно тълкуване на една алинея от закона от куцо и сакато, соц-лозунгите, развявани навсякъде, и неуместните аналогии с “451 по Фаренхайт” ми идват малко в повечко. Нямам много време да пиша сега, че гледам мач, но то няма и нужда, след като ти си казал най-важното.
Да внеса малко хумор. Просто не мога да го премълча. Не зная защо, но Григор страшно много ме уважава. Та обажда ми се днеска той на GSM-а, а аз му казвам, че ако има телефон на БТК около него, може да ми се обади оттам на моя такъв на БТК, че все се притеснявам, че разговорите по GSM са много скъпи. А Григор ми казва:
– Не се притеснявай, аз говоря от служебен телефон.
Трябваха ми две секунди, ама се сетих, че става дума за служебен телефон на фирмата на Григор, тоест, пак той го плаща.
– Хубава работа, Григор, така казваш служебен телефон, сякаш че е на някое държавно учреждение, пък той е на твоята фирма.
Та добре се посмях, че чак още ми е смешно.
Сигурен съм, че ако Григор работеше в държавно учреждение и имаше служебен телефон, щеше да ми се обади от личния си такъв, а не от служебния.
@litilon & Спас Колев, допуснал съм грешка за термина, коригирам се. Читанка действително отговаря на условието да е общодостъпна библиотека.
Така остава другият спорен въпрос, който се поражда от последното изричение на предходният член.
Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.
Тълкуванието на съда за това дали не се увреждат законните интереси на правоносителите в такива случаи на файлово разпространение, ще бъде показателно, ако няма вече практика за това.
Йордан Янков пише по-горе:
“… Как си го предствяш един автор като крепостен селянин?…”
Има такива работи. Аз съм говорил, при това по телефона, на живо, с двама такива български автори, да не кажа, че са и повече, но двама си ги спомням ясно. Една издателска къща, (разбира се, “Труд”) откупува правата за един роман на тоя автор. При това романът хич не беше лош. Издават там хиляда или две хиляди екземпляра на хартия. След това не издават повече. Авторът иска да се чете книгата му, но тя не се намира по книжарниците. Тогава авторът решава да я пусне по интернет, ама не може, щото не е видял в радостта си че ще го издава “Труд”, че в договора пише, че 5 години само и единствено “Труд” може да се разпорежда с книгата. На автора му става мъка и ми праща книгата, евентуално аз да я кача в интернет, но да не казвам, че той ми я е дал.
Има и друго, за което се сещам:
Да речем, едно време “Труд” откупи авторските права на Елин Пелин от сина му. Възрастен, беден човек, или поне така мисля, защото пък друг един издател ми каза, че е виждал Боян Иванов (син на Елин Пелин) да ходи с дупка на панталона. Не зная колко пари са платили от “Труд” на Боян Иванов, но едва ли са много. Пък и “Труд” не щя и не щя да каже колко са, тяхна си работа. Мога да предположа, че някаква малка сума би зарадвала много един беден човек, който никога не се е надявал отнякъде да му дойдат пари хей така.
Да не говорим пък например за Ангел Каралийчев, който няма наследници и заради това правата са на министерството на културата. Министерството на културата разсъждава така:
Ние не можем да раздаваме без пари правата на Каралийчев, продаваме ги, защото с получените пари развиваме културата.
И в резултат става следното, поне по мое впечатление:
Почти никакви пари не е изкарало министерството от Ангел Каралийчев.
Едва ли са много хартиените книги с произведенията му.
И най-важното:
В интернет ги няма детските стихчета, залъгалки и приказки на Каралийчев. Ако ги имаше по детските сайтове, децата щяха да четат, пък и родителите щяха да четат оттам на децата си. Да сравним ползите: няколко хиляди лева като постъпления в министерството, или няколко хиляди деца, които четат хубави, чудни, чудесни български стихчета за деца.
Една моя позната, бивша колежка, написала е наскоро книга. От месец-два разпитва издателствата, дали някое ще я издаде на хартия. Хем не й казват направо, че няма, хем пък й намекват, че ако я пусне безплатно в интернета, това е лошо. А може би самата авторка да си мисли така, защото, нали, щом издателствата така са се настроили срещу безплатните книги в интернет, значи, ако тя направи така, издателите няма да я харесат.
Та това са ми нЕкои съображения, осмелих се да ги изкажа, защото и Григор е писал в тоя дух. Мисля, че има такова нещо като крепостни селяни-автори, или може би наследници на права, преводачи.
И малко извън темата да си кажа аз голямата ми болка:
Германците си четат в оригинал техните си автори, Карл Май, 🙂 Томас Ман, всичките си философи. Руснаците си четат Достоевски, Толстой и т. н. французите Доде, Дюма, синове, бащи, англичаните също и т. н. Четат ги спокойно и свободно, правят си електронни библиотеки, гутенберги, защото са минали повече от 70 години след смъртта на тия автори, Бог да ги прости… А при нас кое е свободно, Вазов, Ботев, Славейков, Йордан Йовков… при това Йовков едва от миналата година. Всичко що е превод, не е свободно, защото не са минали 70 години от смъртта на преводачите, да са ни живи и здрави, да живеят дълго и щастливо. Последното не е някаква ирония, аз страшно много уважавам преводачите.
И така, не можем да четем и публикуваме свободно Илиада, понеже е преведена сравнително скоро. А в Русия и Франция е преведена преди мнооого години и е свободна.
Това някак не е справедливо. Но може би пак е виновно турското робство, щото ако го нямаше, може би и ние щяхме да преведем Илиада тогава, когато и французите.
Последните тия разсъждения, моля, да не ви навеждат на мисълта, че не трябва да се публикува нищо, което не е свободно, не са минали тия 70 години. В Закона за авторското право, както хиляди пъти повторихме си пише, че щом е без комерсиална цел, щом е библиотека, няма 70 години.
Едно време си направих експеримент:
Пуснах една книга, но не цялата, може би две трети. В края написах, така и така, ако искате да прочетете цялата книга, пишете ми на и-мейл-а, ето ми сайта, телефона. Още се мотае тая книга из интернета.
Половината от хората, които ми се обадиха или писаха, направо ме питаха откъде могат да я купят, или как трябва да ми платят, за да получат цялата книга. От никого не взех нищо, разбира се.
Друг човек ми се обажда по телефона, защото видял каталога с книги на сайта ми. Ама радостен просто. Отскоро ходел по интернета, намерил при мене тия и тия книги, къде се продават, как трябва да платя ме пита. Явно ме е объркал с он лайн книжарница. Обяснявам аз, че не се продават, и доста поговорихме, докато стане ясно, че аз говоря за книги на файлове, а той за хартиени книги. Не искаше тоя човек файлове, искаше хартиени книги. При това ставаше дума за стари книги, търсил навсякъде, обаждал се навсякъде, никъде ги няма на хартия.
Предполагам, че такива хора все някога ще почнат да четат и електронни книги, като ги няма на хартия, особено пък с някое по-просто устройство от компютър, каквито, чувам, напоследък вече се продават и в България.
Та мисля, че има такова нещо, за каквото Григор пише. Има хора, организации, които искат да са своеобразни феодали в света на книгите.
@ Виктор
Добре, само не разбрах, как така свободата на електронните библиотеки предовратява феодализирането на книгоиздаването? Примерите, които даваш или засягат крайни случаи на правна неграмотност от страна на автори или държатели на права, или проблема с наследяването на правата и срока на тяхната валидност. И двата случая нямат пряко отношение към апокалиптичната картина на книжовен феодализъм, която рисува Григор и която свободната електронна библиотека уж предотвратявала. Аз в предишната тема попитах Григор какво означава “свободна” и дали за него “безплатна” и “свободна” са синоними. Отговор така и не получих, а това е от ключово значение за изясняване кой какво иска.
@ Йордан Янков, много съм съгласен с казаното от теб. Аз не бих искал да се нахвърлям върху издателите въобще – по моему те са повече от необходими и е факт, че биват ощетявани от липсата на всякакъв контрол в интернет.
Но не мисля и, че в повечето от блоговете също го правят, за да се говори чак за соц. лозунги, неуместни аналогии и к’вот още беше там. Общо-взето проблемът (моят и струва ми се на 99% от всички останали) е в грубата и нелепо отразена (а и по всяка логика не съвсем законна) ПиАр акция от страна на ГДБОП. Струва ми се, че просто в такива ситуации хората стават малко емоционални… така че, когато прочетат в сводката на МВР, че издателите са причина за акцията е нормално – ако и според мен неправилно – да се нахвърлят на тях.
След още ден-два темата ще се нормализира окончателно и ще можем да разговаряме доста по-рационално (впрочем, казвам го от позицията на човек, чията статия по въпроса беше написана буквално за 15-20 минути след появата на новината за свалянето на Читанка и доста преди всяка друга – за която знам поне, де – и която също не е триумф на рационалния анализ).
Иначе, не мога да си представя нормален човек да не е наясно, че за да има качествени книги, трябва да се плаща.
@ Иван Иванов, ако Читанката не сваляше всяко произведение, за което постъпваше искане за нарушени авторски права, аз лично бих тълкувал дейността ѝ в смисъл, че нарушава законните интереси на носителите им. Но след като авторите на сайта го правеха това (и, надявам се, ще продължат да го правят, след като той бъде възстановен), не виждам как нарушават чл. 23.
@Григор, @Виктор – ех, същите неща си говорихме преди точно 4 години, когато тормозеха Виктор. Помните вярвам и отворените писма до кого ли не, и опита за кореспонденция с ВАЦ. И опитите за Интернет въздействие и даване на гласност на случая. И как всички медий си заравяха главите в пясъка когато ставаше дума за скандала. Как се криеха и мрънкаха и гледаха в земята разните му там ‘разследващи журналисти’.
И какво стана – всичко мина и отмина. Добре поне, че все още седи архива на кореспонденцията която тогава съхраниха хората в http://www.narodnabiblioteka.info/index.php/trud_scandal (дано не им докарам неприятности и на тях с този линк), та да има някаква следа за хората търсещи истината.
Но мисълта ми беше, че при сегашната система – просто не виждам никакво решение и ще става все по-зле.
А ти Григоре, на къде го виждаш изхода?
@Itilon, едва ли има нормален човек (освен няколко от ПР-ките на някои издателства), който да не се съгласи, че акцията на ГДБОП е смешна, и че има много по-сериозни неща, с които да се борят, от един сайт, на който се качват книги. Само че от тяхната простотия и без това няма какво да се изненадваме.
Мене обаче ме изненадва и притеснява лекотата, с която много блогъри намекват, че би трябвало да си затваряме очите за законите, защото видите ли ставало въпрос за КНИГИ и знание. После много от тях тръгват да копи-пействат една извадена от цялото право алинея, на която базират заключения, че сайтът е бил законен. Ако правото беше толкова просто и фолк певиците щяха да са съдебни състави. Аз лично бих се радвал ако въпросът наистина стигне до съд, за да стане ясно законно ли е да се разпространяват текстове без уредени права с некомерсиалнацел, или не е.
Или решаваме, че ще бъдем държава с върховенство на закона, или се връщаме към времената когато другарски съд и моментни настроения на масите определят някои неща и хора да бъдат над законите.
Колкото до случая с Виктор, според мене той е коренно различен и няма много общо. Там ставаше въпрос за проява на човешко отношение, което от издателство като Труд няма как да се очаква.
Да се опитам да отговоря на Йордан Янков:
Съгласен съм, че за книгите трябва да се плаща. Отделен въпрос е, че в хартиените библиотеки май са безплатни за читателите така, както са безплатни и в интернет-библиотека.
Тоест, аз бих си платил например 2 лева с есемес, за да си изтегля и да прочета файлова книга. Не бих платил обаче за същото нито 10, нито 20 лева, скъпо ми е, въпреки че имам работа, заплата, че даже и малко пенсия взимам. Какво да правят хората, които са на минимална заплата, на пенсия, които дори и 2 лева не могат да дадат за книга? Ами ще ходят в библиотеката. В коя библиотека, ами ако не в хартиената, в електронната. Ако не, тогава всички библиотеки трябва да станат платени и това е. Обаче на тия работи май им викат книжарници.
Да ви кажа какво ми каза вчера щерка ми. Тя чалга не слуша и не гледа, рок слуша, но като гледа и чете за авторски права и т. нар. интернет пиратство, казва ми:
– Защо Митко Пайнера, или който там продуцираше чалгата не се оплаква от това, че чалгите му са навсякъде в интернет? Защото знае, че колкото повече ги има в интернет безплатно, толкова повече ще се продават и на дискове.
Това наистина сто пъти, хиляди пъти го повторихме, и едва ли от повторението ще стане истина, май си е истина, и който добре си знае интереса, като Пайнера, той печели.
Издателите искат да печелят, но ето, не знаят как. Дано се ориентират по-скоро.
@Itilon
Действително се получава нещо като даренията за библиотеките. От библиотеката не могат да са отговорни, ако някой им дари книга, която в последствие се окаже, че е нямал право да дарява. Интересен казус.
http://sharkannht.blogspot.com/2010/06/info.html
издателите, поискали силово решаване на пазарни въпроси, СА ВИНОВНИ.
ГДБОП са виновни пък по определение, защото са част от престъпна формация, каквато е държавата.
и когато приказвате за закони, сещайте се, моля, че законите не са нередактируеми догми, сведени ни от някакъв Висш разум.
а на Григор отново искам да благодаря за ОТЛИЧНАТА статия.
Прасунен,
(явно мачът е свършил, щом намери време да се изкажеш)
аз НЕ ИСКАМ да сме държава (власт на безскурпулно малцинство над овчедушно и пасивно мнозинство).
Освен това, ЗАКОНЪТ не е свещена крава. Законите са създадени да служат на хората, а не обратното.
Законът е форма на обществен договор, обаче обикновено този договор се съставя и НАТРАПВА от едно малцинство, без дори да се пита мнението на мнозинството.
Да, има случаи, когато мнението на малцинството е по-адекватно. Но предимно е обратното.
Ето затова Ботев е казал, че законите се пишат за робове.
Да взема и аз да спомена какво мисля?
Не знам защо повечето хора решават, че спорът е “трябва ли автори, преводачи, издатели, печатари, чистачите в печатницата и целия този народ по трасето да получава или да не получава заплащане на труда си”. Малко като спора със заплатите в държавната администрация се получава. А всъщност идеята на всички здравомислещи хора е с по-малко излишна бюрокрация и разходи (разбирай по-малко маймуни на клона, по-евтин или безплатен софтуер, когато е възможно, по-квалифициран труд дори, защото има хора, които вършат една работа за час, а други – същата за седмица) да има същия или по-добър финансов резултат.
Има начини. Който търси, ги намира. А който не иска да се промени, ще ти изкара и от 9 кладенеца вода.
Не знам как успяват да оцелеят издателите на капитал.бг, инвестор.бг, профит.бг… още 2-3 портала, от които чета (о, ерес – безплатно!) всеки ден, но явно са измислили бизнес модела си. Да, има реклами, т.е. някой все пак плаща целия масраф. Някои онлайн издания и сега искат абонамент за по-интересните си статии. Абонаментът е въпрос на навик, когато сумата е разумна.
Някъде към края на 90-те хората свикнаха да си плащат на кабеларките, а не масово да се връзват нелегално към съседите. Мрънкаме – за сумите, за качеството на услугата, за това, че плащаме, а нямаме време да гледаме… обаче навикът, че това е платена услуга вече се е вкоренил у повечето от нас.
А това, че смятам DRM за кофти решение няма нищо общо с желанието или нежеланието да си плащам за електронните книги. Спорът за DRM е технически, не морален. Форматите трябва да са преносими от една платформа на друга (директно или чрез конвертиране) и веднъж купил електронната книга, трябва да можеш да си я ползваш без значение какъв хардуер ще си купиш следващия месец.
подарих преди десетина години 5-6 Дракончета на читалищего в Герман, където живеех.
НЕ можаха да ги оформят, понеже съм частно лице.
(а книжката беше издадена от СВЕТРА, но с мои пари, понеже тъкмо в онзи момент Николай Светлев, издателят, беше закъсал много)
(не точно с мои пари – част ми даде сестра ми, част – колеги от Института по полимери при БАН, работех там като лаборант 7 години; въпросният институт, впрочем, осигури Нобелова награда по химия за 2004 (или 2005?) на Макдермит и Ширакава във връзка с механизма на електропроводимостта на някои полимери)
отворете си малко очите и проумейте на какви закони се натискате да робувате.
А, да… всичко това не означава, че библиотеките или поне онлайн библиотеките трябва да станат платени. Не.
Читалищата навремето не са ли получавали дарения от будни и богати (а и не чак толкова богати) българи? Дори и да има някакъв членски внос за желаещите да си изтеглят книгата в определен формат за четец или телефон, не пречи социално слабите и учениците да могат да четат директно от екрана, както беше в читанката съвсем безплатно.
С тези пари от дарения и членски внос могат да се заплащат авторките права. Но само тях. Не печат, транспорт, склад и всички тези излишни в случая средствоядачи.
@ Виктор
По-горе обясних разликата между хартиена и електронна библиотека. Колкот до размера на плащането – да, смятам че цените за електронно четене трябва да са драстично по-ниски от книжния носител, но ако вървим към изцяло електронни книги (в някакво бъдеще) неизбежно и цените на електронното четене трябва да се вдигнат. Според мен всеки автор и издател могат да си направят калкулация колко трябва да струват книгите за да може хем нормално да живеят, хем цените да са поносими за джоба на читателите в едно такова бъдеще време. Според мен ако отпаднат парите на книгоразпростанителите и на печатарите би трябвало да са 2/3 от сегашните корични цени. Но мисълта ми е, че тези пари ТРЯБВА да се плащат. Иначе няма как да има и автори и издателства и всички други необходими професии около тях.
Пак съм смляна и пак нямам време да чета всичко, написано досега. Но що се отнася до законността и незаконността… Добре де, ако да се окаже, че съществуването на подобна библиотека нарушава действащото законодателство… тогава мога единствено да цитирам едни безсмъртни думи на полковник Шърман Т. Потър от “Военнополева болница”:
Да, това е правило! Обаче е тъпо!!! ТЪПИТЕ ПРАВИЛА СА СЪЗДАДЕНИ, ЗА ДА СЕ НАРУШАВАТ.
Толкоз. И от девет рационални и правно обосновани дерета да ми влачат вода, това ще си е чисто губене на време за влачещите.
Пише се за нарушаване на правила, закони и порядки, които от една гледна точка не са добри с нещо.
Издателите и ГДБОП може и те така да са разсъждавали.
Този краде, следователно законите които защитават неговите права не ни интересуват.Медиите след това и те.
Като че ли се изхожда от някакво утопично убеждение, че хората ще са винаги добронамерени един към друг и ще се съобразяват на добра воля с чуждите интереси. Хората не сме чак толкова добри.
Да, законите не са свещенна крава, но това не значи, че трябва да стават жертвен агнец на общо основание.
Всичко във всички ли закони е “лошо” ? Не трябва ли да се преценява поотделно ?
Иначе да, законите и самият процес на създаването им си имат своите недостатъци, но има повече от една гледна точка, кои точно са тези недостатъци. Идеите за това как да се подходи за отстраняването на недостатъците, също са повече от една.
Примерно има една инициатива: http://www.fixcongressfirst.org , която се опитва да промени тези неща в САЩ, като се започне от борбата с лобизма. И това е все пак само един начин.
специално законите за авторското право се нарушават масово и непрекъснато по целия свят и хората масово не го смятат за престъпление
това показва, че в тях определено има нещо гнило
ето например, не най-важното но за мен извън всякаква логика:
защо наследниците на автора трябва да получават възнаграждение?
той вече е получил, колкото толкова.
защо моите наследници да не получават заплатата ми още 70 години след смъртта ми?
@ Виктор (към дъщеря ти 🙂 Песните се слушат от много хора по много пъти, книгите се четат от все по-малко хора в повечето случаи по веднъж 🙂
не, Иван Иванов,
“изхожда се” от друго, още по-утопично убеждение, че делегирането на правомощия ще породи институции, които ще се глижат за някакво абстрактно обществено благо, без да препочетат собствените си малцинствени интереси.
хората не са добри, но и % идиоти, които не осъзнават дългосрочната изгода от погаждане, не е чак толкова висок.
Висок е %-ът на пасивните, инертните, посредствените. Обаче същите тези инертни ги е имало от праисторически времена – и въпреки това прогресът не е спрял. Пасивните са възприемали нови традиции, нови навици – това е.
никой закон не е добър, ако той не е одобрен от онези, които ще са задължени да го спазват. Така е и “на общо основание” и “поотделно”.
Самият процес на създаването на законите е порочен. И това е МОЯТА гледна точка. И от нея се вижда, че се точи една дейност по запушване на дупки, вместо да се изостави напълно старата гемия, преди да ни е удавила.
(жертвен агнец, а? нито е агнец, нито жертвен. Не може да изкупи нечии “грехове”. По-скоро е опасно остаряла таратайка, която вече не може да бъде реставрирана)
но да не се отклоняваме.
въпросът е дали да има култура (която не е култура без свободен достъп до нея), или тя да бъде ограничавана в полза на печалбари, чиито интереси са защитени със закони (очевидно поръчкови).
Ако не съществува правото да се противопоставяш на идиотски закон, какво право тогава ти остава? Правото да се обесиш? (понеже и на оръжие нямаш право; впрочем, правото на оръжие винаги е различавало свободния човек от роба)
не живея в САЩ, затова с предимство ме интересува какво става тук и кои инициативи могат да виреят у нас.
(и на последното може да се отговори просто като се погледне историята от Възраждането насам; а след като се погледне, да се съобрзим и с новите технологии и техните перспективи – ето го и набора възможни рецепти за справяне с проблемите)
кой тук още не се е усетил, че ХІХ и ХХ век свършиха?
Шаркан, точно така. Прогресът не е спрял и от доста време държавите и законите са оцелели и са се наложили въпреки останалите промени, които са ставали в общественото устройство.
А кой и как точно определя в какво точно ще се състои погаждането. Ти ли, аз ли, гласува ли се, как ? Защото на някой представата за погаждане може да е той да е каруцаря, а някой друг магарето. И тези случаи няма да са никак малко.
Иначе за това,че процесът е опорочен – да опорочен е. Моето виждане е, че какъвто и процес да очакваш да го замени и той ще е опорочен. Това е защото ще участват по един или друг начин същите хора със същите кусури.
За културата не трябва да се забравя и това, че “печалбарството” не винаги е било вредно. Моного ключови трудове от културата и науката са породени именно с активното участие и на “печалбарството”. Това е част от човешката природа и тя няма да се промени според мен.
Степента на “печалбарството” и баланса между печалбарство и други цели обаче са също важни моменти. Явно в момента има дисбаланс и в частта, където е възможно дигитализирането, се прави балансиране, което е въпреки действащите (и да, в някои отношения неадекватни) закони. Идеално решение, поне аз не виждам, а и не вярвам да има.
Водоноска детектед :)))))
Чешем си езиците.
Крайно време е за ремонт на Закона за авторското право и сродните му права. Който, както се отбеляза от няколко души вече, е морално остарял и застинал някъде в края на 20 век.
И закона за библиотеките и този читалищата също. Впрочем библиотекарите са хора, на които трябва да се помогне, те имаха чудесни идеи за техния закон преди време, които, доколкото помня, така и не минаха пред дупетатите. 🙁 Спомените ми са отпреди 4 г. обаче. След това бях аут ъф бизнес 🙂
И ако сега не се предизвика широко народно движение, което да напише по-работещи и актуални алинеи в закона и принуди НС да ги приеме (разумен срок – една година) – значи това, което прави Явор Колев и компания, си го заслужаваме всички ние 🙁
Аз лично съм готова да помогна с каквото мога. Основното ядро, гледам, се е пооформило вече. Революционната ситуация е налице. Остава някой да бутне първата снежна топка и да започваме.
А, забравих – и движението за регистриране на Читанката като читалище е стъпка в добра посока.
Уф, идва клиент и нямам време да намеря линк, но вие ще си го намерите
Кома, привет!
Току що чух от Виктор, че навремето си била с него при Явор Колев.
Това е събитието, за което най-много съжалявам, че съм пропуснал да видя (може би след малкта стъпка на Армстронг).
🙂
А мен ми е много интересно, вече трети ден къде блее министъра на нашата култура, че не чуваме нищо от него по темата? Не е като да няма общо с културата в България …
Многоуважаеми писатели аз съм обикновен дългогодишен консуматор на вашето въображение, просто казано читател. Никак не ми е приятно, че с всяка година срещам все повече трудности да задоволявам този си “каприз” – четенето, за което обвинявам не само издателите, а и вас. Този ми проблем го реши chitanka.info за съжаление виждате какво стана.
Сега ще обясня защо обвинявам вас. Многоуважаеми, от кога имате Интернет и ползвате компютър за да творите? Лично аз с компютър съм от 1986 година, а с Интернет от 2005 поради факта, че се наложи да работя и живея в малко градче на периферията на България. Лятото на 2006 открих сайта “Моята библиотека” на Борислав и веднага този сайт влезна в моите фаворити(отметки) на браузъра ми. Там влезна и сайта на “Бард”. Там влезнаха и други издатели ползващи Интернет като среда за бизнес. Това бяха единствените по онова време места където човек като мене можеше да си начеше крастата(в книжарниците на такива градчета има единствено терадки, учебниците са по поръчка и няколко любовни романа или “бестселъри”). От тогава до сега ползвам както сайта на Борислава така и сайта на “Бард”, а и не само него, а и на “Пингвините”, “Инфодар” и много други. Няма да казвам за тези години колко пари съм дал за книги въпреки отстъпките им от 20-30%, а ви питам знаете ли от колко време съществуват електронни формати за книги и колко са те. Тук не говоря за PDF което за мен е просто снимка на хартиена книга или имитация на такава. Говоря за истинските формати за електронни книги например FB2. Ще ви отговоря – от времето преди аз да имам Интернет.
Истината е че вече отдавна на писателя не е необходим издател за да бъде такъв, защото за да създадеш електронна книга е необходима една проста програма която да превърне текстовия файл който и без това го имате на компютъра си в е-книга. И не само текста, възможно е там да има изображения на илюстрации към текста, таблици корици. Разбира се необходимо ще бъде да се договорите с художник който да създаде тези графични файлове, но самото им обвързване в един продукт е елементарно лесно защото се прави от програма. Другото което беше необходимо да направите е един сайт на които да изнесете създадената електронна книга и система за да може тези които им хареса прочетеното да ви наемат или с други думи да ви платят за да продължите да пишете. Някъде в Интернет четох, че възнаграждението за автора е около 10% от коричната цена! Ако това е истина то от издадена хартиена книга на цена 30 лв за вас остават 3 лв. Само че за да дойдат тези 3 лв. при вас някой трябва да даде 30 изкарани с пот. В страна като България сами преценете колко ще го направят.
Ето това вие е вината и тя се увеличава още повече от факта, че вече има специализирани устройства за четене на книги чийто екрани нямат абсолютно никакво излъчване, а работят с отразена светлина, точно със същата работи и една хартиена книга. С гордост заявявам, че вече съм притежател на подобно устройство въпреки цената му, защото обичам да чета. Очаквам с бързи темпове да премахнете вината си към нас за да мога директно да ви наемам. На мене ми е необходимо вашето брилянтно въображение, идеи и мисли и възможността да са винаги с мен където и да съм, и не ме интересува, че тези благини няма да са на хартия.
Сигурно ви се върти в главите, че издателствата били необходими за да пробиете навън – глупости на търкалета необходим ви е Интернет и добър преводач.
Дами и господа направете необходимото за да сте добре и не чакайте това да го сторят издателите и книжарниците. Те не ви обичат, обичат парите които изкарват от вас творците и нас читателите защото за тях това е бизнес. Имало е време когато не е можело без тях и труда им е бил ценен, но този труд вече е стената между нас.
@Йордан Янков
Държавно закриляния монопол си е чист феодализъм… а в изкуството е равносилен на брутална цензора!
IvanIvanov
ако “човешката природа” беше наистина константа, досега да живеем в маймунски стада (и да не водим този разтовор).
Пък и “човекът е нещо, което трябва да се преодолява”. Казал го е един много по-умен от нас човек (и който не е понесъл собствената си умност и е полудял, а благодарение на сестричката му и нейните редакцийки сега едва ли не го смятат за идеолог на нацизма, хихик)
Колкото до начините за погаждане – има си една доктрина, нарича се анархизъм (който има свои различни версии), сиреч безвластие. Структурно то се осъществява като федерализъм – буквално ВЪВ ВСИЧКО.
Гугъл да ти е в помощ. Има материали и в моя “страничен” блог: http://sharkanan.blogspot.com/
А печалбарството във формат монополизъм НИКОГА не е съдействало за развитието. Противниците на Читанка точно това искат – монопол върху даден дял от пазара.
Само искам да вметна, че “да си запалиш къщата, за да се стоплиш зиме”, в края на поста, вече е правено от обитателите на известния блок 20 в Ямбол, а вероятно и на други места. Резултатите предполагам, че са известни на всички.
@Йордан Янков: “какво означава “свободна” и дали за него “безплатна” и “свободна” са синоними” – “свободна” е по-широко понятие от “безплатна”. Една широко използвана дефиниция може да се види на http://freedomdefined.org/Definition .
Шарканан, кой твърди, че човешката природа е константа ?
Аз съм визирал една част от нея. Така и съм го написал.
Печалбарството във формат монополизъм и по точно злоупотребата с монополно положение е нещо много вредно, но в такъв случай следва да се употребява точно думата монополизъм, а не печалбарство. По-горе и в другите теми за читанка.инфо имаше коментари, че автори, които са мотивирани и от печалба, едва ли не трябва да се засрамят, да бъдат бойкотирани и незнам, може би направо да ги разстрелват на място тези “другите”, непечалбарите. За мен лично стойността на един труд, стойността на постигнатият резултат, няма нищо общо с мотивите. Случва се да се сблъскваме често с благородни мотиви и отвретителни резултати, както и обратното.
За доктрината на анархизма ще коментирам по-конкретно в цитираният от теб блог, но за алтернатива на настоящата система със всичките и кусури, анархизмът според мен е твърде идеалистичен в много отношения, а в други е твърде неясен. Но това си е само моето разбиране. Докато не се опитва да налага чрез пряко или косвено насилие какво и как да се мисли, всяка алтернатива на настоящата система е добре дошла да се предложи за оценка от заинтересованите.
Pingback: Читанка for dummies
Доста сте се разговорили по темата, а тя наистина е доста щекотлива….
Но аз през последните дни разсъждавам над друг един аспект на явлението “затваряме Читанката”. Много обезпокоителен при това, поне за моята гледна точка.
Очевидно е, че архива на chitanka.info няма да изчезне. Ще пропадне само труда на много хора, заели се да редактират книги през последните един-два месеца. Което е жалко, защото става въпрос за много при това ценен труд. Съдържанието на chitanka.info ще продължи да съществува в Интернет и хората ще продължат да имат достъп до него.
Само че, не в България!
През последните години, наблюдавам целенасочена битка на “властта” с българското Интернет съдържание. (кавичките са съвсем нарочни, защото всъщност визирам тези, които си въобразяват, че имат власт)
Всякакви инициативи в информационната сфера, които не са “на наши хора” и се случват в България, биват преследвани. Все по-често чета коментари от рода на “важно е да сложим нещата на сървър извън България, за да не ги затрият”. Това звучи абсурдно! На мен поне, такава тенденция никак не ми е безразлична, тъй като през последните 20 години се старая за точно обратното.
Конкретно за chitanka.info ми възникнаха още няколко въпроса. Отговора на здравия разум е ясен. Любопитен съм за “юридическия” отговор. Тук, отново избягвам да употребя “законен”, защото у нас законите са едно, тълкуванието им – нещо друго.
– противозаконно ли е да притежавам текста на вече публикувана книга на своя компютър?
– противозаконно ли е, да предоставя този текст за четене на друг индивид? (за да избегнем излишно словоблудство, с изричната уговорка, че никакви пари няма да сменят притежателя си).
– противозаконно ли е, да дам възможност на други лица да притежават същия този текст на техните компютри. Очевидно, за тази цел те ще се наложи да му направят копие. Аз няма да поискам от тях заплащане за тази дейност.
– противозаконно ли е, да редактирам текста на една книга на моя компютър, за да го приведа примерно във формат който ми е по-удобно да чета?
– какви са правата ми върху тази редакция?
– противозаконно ли е, докато чета една книга, да записвам съдържанието и като файл на моя компютър?
– противозаконно ли е, да се сдобия с книга на един език и да я преведа на друг, като съхраня резултата като файл на компютъра си?
– противозаконно ли е, да позволя на друго лице да чете превода който аз съм направил? (пак, за да не навлизаме в излишни полемики, да изключим фактора заплащане за моя труд)
– противозаконно ли е, да направя копие на превода, който аз съм направил на компютъра на друго лице, за да може това лице да го чете по-удобно?
– противозаконно ли е, да съставя списък на електронните текстове, с които разполагам на компютъра си и да предоставям този списък на други лица, за да знаят те с какво разполагам и да могат да го поискат от мен?
Този списък може да се продължи още доста, и по същество описва какво са вършили създателите на chitanka.info.
@Йордан Янков,
В Читанка имаше книги с изтекли авторски права; книги, изпратени от авторите им; книги със спорни права.
При това положение унищожаването на сървъра на Читанка най-малкото нарушава правата на авторите, качили по свое желание собствените си книги. За книгите със спорни права – първо трябва да се произнесе съд, има си процедури, винаги има и някакъв срок за обжалване и влизане в сила на присъдата. На сайта имаше възможност за контакт (и е осъществяван) със собствениците му, така че и това не може да е оправдание за такива силови действия. Каквито и да са съдебните решения, всички те ще са по граждански, а не по наказателни закони. Малко насипно го казвам, идеята ми е, че ГДБОП са големите нарушители на Закона в конкретния случай, а не Читанка и собствениците на сайта.
Не е необходимо да задълбаваме в членовете за авторското право и другите подробности, за да се види несъразмерното действие на една държавна институция. Още по-порочното е, че тя действа не въз основа на законите и в рамките на правомощията си, а по поръчка на заинтересувана страна. Същевременно тази заинтересувана страна не е доказала по надлежния ред претенциите си. Това води до сериозни съмнения за корупционно действие. Като добавим и получената наскоро награда от главното действащо лице – съмненията съвсем се задълбават.
Интересите на поръчителите са свързани не само с издателската дейност на хартиени носители, а са и опит за контрол върху интернет пространството. ИК “Труд” и Сирма груп имат сайт с подобна насоченост (знам.бг), но с друга организация – там е скрит ключа от бараката.
Порочното действие на ГДБОП не е изключение – в Медияпул има съобщение, че представители на 12 НПО и една партия (ДСБ) са викани от ДАНС за разговори с обвинение в “държавна измяна” заради протестите им за Алея Първа – Варна. [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=166973&srcpos=3].
Излиза, че с всякакъв “сигнал” до тези специални служби може да ги задейства – без каквато и да е проверка доколко е достоверен, обоснован и най-вече – дали “сигнализиращият” всъщност не се опитва да се разправи с опоненти, срещу които няма законово основание да протестира. С такива действия службите създават условие за заобикаляне, дори прескачане на закона.
Pingback: Реакции по случаят „Читанка.инфо“ « Истината такава, каквато можеше да бъде!?
Да добавя:
Наказанието, каквото и да е, трябва да е САМО и ЕДИНСТВЕНО за извършените нарушения на закон и в постановения от съд размер.
В случая са наказани без никакво основание:
1. автори и преводачи със собствени произведения, публикувани в Читанка.
2. клиенти на собственика на компютъра, работещ като сървър не само за Читанка.
3. собственикът на компютъра
4. издателството/ печатницата, където се развива действието
5. собствениците на Читанка, тъй като наказанието е тотално, макар и да не се знае кое е законно и кое – спорно.
@Itchy: Не са само те. Към момента, доколкото разбирам от съобщението на пресцентъра на МВР, е арестувана “престъпна група от шест души, със строга йерархия и координация”. Доколкото знам обаче, Читанката е поддържана от само един човек (който, по данни от пресата, работи извън България, така че не е арестуван). Тоест, към момента шест души вероятно седят в ареста и доказват, че не са камили. Нищо чудно някои от тях и да не подозират за съществуването на сайта…
Коментирах току-що в отигиналната статия на Григор ( http://www.gatchev.info/blog/?p=980#comment-312964 ), а май трябваше тук.
Но както и да е. Имам елементарен въпрос: не съм посещавал оригиналния, предишен сайт chitanka.info.
Имаше ли комерсиални реклами там (на други продукти или на книги) ?
И още нещо: въпросният чл. 24 регулира ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕТО на произведения БЕЗ да трябва ВЪЗПРОИЗВОДИТЕЛЯ (библиотека, музей и т.н.) да заплаща.
Не съм юрист, но мисля че това не включва “автоматично” – както се струва на пръв поглед на мнозина – този ВЪЗПРОИЗВОДИЕТЛ да ПРЕДОСТАВЯ безплатното произведението. Ако някой заеме книга от държавна библиотека безплатно (без да заплаща лично и директно за това), то не означава че държавата не плаща индиректно по някакъв начин на автора/издателя.
Но дори и автора/издателя да НЕ получава нищо от ползването на поизведението в библиотеката/музея, съществуването на ОГРАНИЧЕН брой едновременни ползвания на произведението е част от контекста на този текст. Логиката е че автора/издателя ще получи достатъчно заплатени ползания, за да бъде заплатен трудът им и да може да понесе поносимо малките “загуби” от това, че някъде произведението му е достъпно безплатно.
Нормално е в закона да има логика, здрав разум, смисъл. Ако се променят обстоятелствата, тези качества на закона също се променят и може да станат неадекватни. Тогава се променя.
Като например се добави ” …. без право на електронно или друго съхраняване, неоторизирнао от автора/издателя и допускащо разпространение на произведението в големи мащаби за кратко време.”
@Itchy Says:
1) Въпросните автори носят отговорността и риска че публикуват някъде, където никой не им обещава сигурност и стабилнот на “услугата” публикация. Да не са малки деца?
2) клиентите следва да потърссят отговорност от собственика на компютъра – ако въобще той им е обещал с договор определена степен на достъпност и стабилност, и ако те са си плащали за това (SLA – Service Level Agreement, “Договор за ниво на услугата”).
3) древно – а и също отдавна в законите – е естественото, логично правило, че всеки собственик е отговорен за собствеността си, чрез нея да не бъдат извършвани нарушения на закона. Да се е интересувал, да е гледал, да е проверявал, питал, искал подписване на споразумение за какво се ползва компютъра и т.н.
4) без коментар
5) незаконно е да предоставят безплатно за ползване собственост – права на автори/издатели/собственици – без съгласието на последните.
@Красимир Гаджоков: В Читанката никога не е имало ничии реклами (освен ако не смятаме присъствието на текст там за вид реклама на текста, или на автора му).
Член 24, ал. 9 регулира правото произведения да бъдат използвани, без да е необходимо съгласието на автора (или праводържателя) им. Различно е от незаплащането.
Интернет не променя обстоятелствата – само ги връща към времената, когато въпросният текст е бил актуален. Доколкото ми е известно, той е наследство от време, когато не е било рядкост някой богаташ да снабди безплатно с учебници цяло училище, или дори всички училища в цял град. Алинея 9 служи именно за да не бъде натоварен този богаташ финансово до степен да се откаже от благодеянието си (тогава това се е смятало за благодеяние, а не за престъпление). С ясното разбиране на законодателите, че могат да бъдат разпространени стотици хиляди бройки, но авторът ще получи заплащане само за една. (Всъщност, във връзка с точно това разпространение няма да получи дори за нея, тя така или иначе ще е купена от библиотека за “обикновено” даване на читатели. Също, когато е бил писан този текст, не е било необичайно един екземпляр от библиотечна книга да минава през ръцете на много стотици хора – това е доста над средностатистическото разпространение, което е давала Читанката на произведенията в нея. Не е било необичайно и десетки хора да събират пари, за да си купят заедно един екземпляр, и да го четат поред или заедно – още един аналог на сегашната ситуация.
Важно е и още нещо. Огромната част от типичните купувачи на книги (над 90% от продажбите на книги) си купуват книгите не защото няма откъде да ги вземат назаем за четене. Купуват ги, за да ги имат. Физически. Ако могат лесно да ги получат на файлове, те вероятно ще ги вземат първо оттам, за да преценят струва ли си книгата, или е рекламиран боклук. Но ако им хареса, ще си я купят, дори при положение, че могат да си запазят файла. Такава е човешката психология.
Най-сетне, много хора наистина ще прочетат книгата само на файл, и няма да си я купят. Ако обаче я няма достъпна на файл, на практика никой от тези хора няма да си я купи на книга, и няма да я прочете. Така че това за пропуснатите ползи е мит. Не познавам човек, който да може да си купи книга, но да не си я купува, понеже я е прочел на файл. На теория звучи добре, но на практика аз не познавам такъв, а познавам много и много различни хора. Така че те са изключително редки.
Реалното положение е, че ако една книга я няма на файл, ще я купят на книга и прочетат примерно 1000 души, а ако я има на файл, ще я купят на книга и прочетат 1000 души, и ще я прочетат на файл още 20-30 000 души. Финансовите печалби в двата случая са сравними (ако е пусната на файл в голям и известен свободен сайт, и е наистина добра, в този случай печалбата от продажбите ще е дори по-голяма, защото ще е вид реклама). Във втория случай обаче остават едни 20-30 пъти повече хора, които вече са научили книгите на този автор, знаят го и го харесват. Между тях ще има немалко, които биха платили пари за файла, дори ако не са длъжни, като дарение за автора, а иначе няма дори да знаят за съществуването му – това също е финансова печалба. Най-сетне, финансова печалба са и спестените пари от реклама. Ако живееше в България, щеше да знаеш какви пари биха били нужни за реклама, която би накарала 20-30 пъти повече хора да прочетат книгата, дори безплатно. Обикновено това са суми с порядък-два над брутната цена на тиража на книгата. Икономията на тези суми е печалба, нали?
Затова разпространението на книги като текстове носи повече ползи като реклама, отколкото вреди като непродадени бройки. Но си прав, че ако някой не иска книгата му да бъде разпространявана по този начин (по своя собствена воля, а не защото издателят го е изнудил с “Или си несъгласен, или няма да те издам, и ще гладуваш”), тя е неморално да бъде разпространявана. Защото е неморално хора, които са едновременно глупави и егоисти, да бъдат насилвани да печелят.
някои упорито си живеят в миналото…
и хабер си нямат, че копирайт и авторско право не са едно и също.
Е, всеки има “свещеното” право да бъде идиот. Стига да не кара и другите да стават идиоти.
Григоре, Член 24, ал. 9 разглежда ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕТО, никъде не става дума за СПОДЕЛЯНЕ и РАЗПРОСТРАНЕНИЕ. Това ви убягва на всички, които развявате тоя закон в защита на читанката. Другият проблемен елемент е целта на възпроизвеждането, на което и ти си обърнал внимание, която там не се ограничава с учебна и съхранение. Законът изобщо не е недвусмислен в полза на читанката, по-скоро е обратното.
Иначе съм съгласен с почти всичко друго, което казваш.
@Красимир Гаджоков
Изпускаш една малко, но съществена подробност:
НЕ Е МВР органът, който казва какво е законно и какво не!
И точно те вършат безаконието, от което страдат всички останали. По Вашата логика – всички трябва да си сменим държавата, не сме малки деца, нали?
Това е в основата на проблема. Останалото е имитация на право.
Ако сте с юридическо образование – не ни правете на глупаци, моля.
Ако съседът ви е престъпник, трябва ли целият квартал да бъде в затвора?
Или да разрушат цялата къща (защото не мога да направя аналогия с “взимане” на такъв обект.
В случая малкото (компютърът) и на практика безкрайното – интернет изглежда ви объркват понятията.
Да добавя, отново 🙂
Законът за авторското право е “гражданско право”. Там полицията може да се намеси едва след категорично решение на съд – след обжалване и изтичане на всички допустими в правото срокове. В никакъв случай предварително, дори и за събиране на доказателства.
Късно прочетох, че не сте юрист. Аз също. Все пак следя новини – напр. MTV vs. Youtoube (Google).
Да сте забелязал, че никой не е атакувал сървърите на Гугъл по този повод?
Има едно понятие “съразмерност”. И още едно – законност. Там освен текстове има и процедури. Една от най-важните е съдебен процес. При него всяка от страните може да изложи доводите си. Едва тогава се определя има/ няма нарушение и какво да е наказанието. Ако съдът реши да изземе компютъра и всичко останало – тогава може би щяхте да сте прав. Такова извънсъдебно наказание, при това извършено от държавна институция, на всичкото отгоре с правоохранителна функция – вече е държавен терор.
@Прасунсен,
Всеки може да направи личния си компютър видим в интернет. Има достатъчно свободен и безплатен софтуер за това.
Никой не може да ми забрани да направя същото и с моята библиотека – да я сканирам и кача на компютъра си. Да я организирам като база данни с възможности за търсене, сортиране, сравнение… Всичко, което предлага в повече една такава организация. Доколкото си спомням, Читанка е започната точно по този начин.
Би ли ме подсетил къде има законова забрана какво да публикувам от личните си архиви? Не е порно, не е нещо конкретно забранено от закон. Всъщност аз не разпространявам. То си е в нета, т.е. компютърът ми е видим от мрежата. Нито му правя реклама, нито полагам някакви усилия. Когато наемам място на сървър – отношенията са почти като при наемането на жилище – получавам локални права върху наетата площ.
Споделянето като термин май е точно ново понятие, свързано със свободата в интернет, а не с официалните закони. Ако не бъркам, това означава да не го намесваш в този контекст.
Май почвам да досаждам, но от тази история искачат най-различни проблеми.
Например – българските автори в новата ни история не са чак толкова много. Би трябвало всички публикувани техни творби да съществуват в Народната библиотека. Описани. По всички правила на библиотечното дело.
Какъв е проблемът да се качат имената на авторите и творбите им, заедно със състоянието на правата. Нещо като регистър. (реторично е)
Това трябва да се направи и за чуждите издания. В 21-ви век сме! За какво се дават тези ISBN номера, като май за нищо не служат? Какъв е проблемът всяко издателство да депозира договора си за права за издаване в Народната библиотека. Ако цената му е търговска тайна, то срокът и условията не би трябвало да са тайна. Както и праводържателят не може да е тайна. Не е в негов интерес, освен ако не смята някак да спекулира и мами с това.
Другият също важен проблем е вероятната продажба на права за български автори без наследници от Министерство на културата. Особено за класици, които се изучават в задължителното образование. Това трябва да е абсолютно прозрачно и да е само за конкретен тираж. В противен случай се получава монопол, държавно поддържан монопол.
@Itchy, законова забрана има да се нарушава авторското право. Хората твърдят, че тоя член 24 я отменя в случая на читанка. Това не е вярно, защото законът разрешава само възпроизвеждането. Разпространението на интелектуална собственост, върху която нямаш права, е нарушение на авторското право. Просто е, няма нужда от словесни еквилибристики. Няма нужда дори да се обръща внимание на целта на възпроизвеждането, въпреки, че и там читанката е в нарушение.
В предния си коментар добре насочи дискусията във вярната посока – тя там трябваше да започне: с най-вероятно незаконната акция на ГДБОП. На това трябваше да се обърне внимание, а не да се развяват болшевишки лозунги. Тогава единствените смешни щяха да са гдбоп.
Писна ми от темата.
И каква е тънката разликам между “възпроизвеждането” и “разпространението”, че нещо не я схващам?
Аз така го разбирам – мога да възпроизведа една книга в електронен вид, не мога да я продавам, да я рекламирам и т.н.
Напълно съм съгласен с това.
Брей, не знаех че толкоз светнати по Закона за Авторското право и сродните му права, хора четат Блога на Григор, преди 4 г май нямаше чак толкоз.
Някак не разбрах, каква е разликата м/у електронната (интернет) библиотека и Държавната такава? Освен, че едната е в 21 век, а другата – във времето на Гутенберг. Аа, да, вярно, първата не взима и стотинка, а втората гуши хиляди от бюджета.
И друго да запитам, като по-простичък.
– Ако си купя книга (плащайки си чинно за нея барабар с всички прекупчийски права, барабар с 45% разпространителски, барабар мазната лъскава подвързия дето се разпада след 1-вото четене, барабар с големият шрифт, за да изглежда по-дебела, барабар с некадърния превод) мога ли или не мога да я дам на Григор да я прочете? А той може ли да я даде на друг да я прочете? И на колко точно хора имаме право да си дадем книгите за четене?
Защото според закона и гореписавшите излиза, че нямаме право.
@Gabo – то според тълкувателите на закона излиза, че ако си купя книга, не мога да я дам и на другите от семейството ми да я четат май 😉
Трябва на всички да купя по една “бройка”, нищо че вътре е същото съдържание.
тук:
http://knigoman.wordpress.com/2010/06/25/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81-%D1%82%D1%8A%D0%B3%D0%B0-%D0%B8/
има много добър анализ на положението, колко хора реално четат, колко купуват книги и кого “ощетяват” електронните библиотеки.
@Божо, а ако всеки от семейството си купи КНИГАТА, и случайно си ги разменим, носим ли наказателна отговорност пред закона? Зер – всеки ще чете чуждата книга (т.е книгата за която не е заплатил на Праводържача), с това някак си ощетяваме Праводържача, преводача, писателя, че и цялата им рода до 9-то коляно, сякаш.
@Прасунсен,
Авторското право ще наруша, ако се подпиша под чужда творба!
Или ако направя определени промени в творбата и я представя като изцяло своя.
Съвсем наскоро имаше такова дело в САЩ за Спасителят в ръжта. Големият дебат по темата е под съобщението за окончателното отпътуване на Селинджър от този свят. Там става дума за пари, но не за възнаграждение, а за обещетение. Обърни внимание на разликите.
Идеята на авторското право не е във възнаграждението, а в признанието и запазване на оригинала. Това никой никога не е нарушавал в Читанка!!! Когато текстът е взет от друг интернет източник и няма информация за преводача например, това също изрично е отбелязано с линк.
Разпространението срещу заплащане е свързано с търговски и договорни отношения – те са предмет на други закони. Дори мисля, че имаше и някакви цени в нещо като наредба…
Мястото за правните спорове е в съда, не в милицията (ами…, така действат).
Според мен е редно всички ощетени от действията на ГДБОП да заведат иск срещу държавата. За съжаление, обещетенията ще се плащат отново от нас – данъкоплатците. Общественият натиск трябва да е за лична отговорност от извършителите.
@Прасунсен: “Възпроизвеждането”, когато бъде поставено в контекста на “общодостъпна библиотека”, според мен има само едно смислено тълкуване – разпространението, в смисъл на раздаване на книгата на хора, които не са част от библиотеката. (Още повече, че всяка възможна форма на възпроизвеждане на произведение по същество представлява именно копиране, по точно същия начин и контекст, както при онлайн библиотеките. Например, когато четеш една книга на глас, ти създаваш нейно звуково копие.)
Затова смятам, че законът покрива Читанката.
Последно!
Читанка е едно страхотно добре уредено място за книги и четене!
Има информация за датата на създаване, издател, преводач, дори май и ISBN – цялата необходима библиография.
Както и кой каква работа е свършил при подготовката за публикуване. Също и корекции като бележки при забелязани преводачески грешки или неточности.
Организирана е в база данни, каквито нямат и големите библиотеки като качество и функционалност.
Във форума можеше (защото него вече го няма) да се дават идеи за нови функции, за подобряване на работата на сайта и какво ли не да се дискутира. Това прави от Читанка истинско средище за обмяна на идеи, за разлика от стерилната тишина на класическите библиотеки.
Невъзможността нито държавни, нито измислени частни структури да постигнат това качество е една от причините за атаките към Читанка. Освен чисто монополните интереси.
ало, авторското право защитава от ПЛАГИАТ.
Това, за което някои ронят сълзи, че е нарушено, се нарича КОПИРАЙТ – право на възпроизвеждане. Това “право” е изгодно ЕДИНСТВЕНО на посредниците, които търгуват с ЧУЖД ТРУД. Точно за тях е измислена народната дума “изедници”.
Не всеки издател е изедник. Но рипналите срещу Читанка са точно такива.
Един автор НЕ МОЖЕ да загуби от това, че творбите му се разпространяват. Просто НЯМА НАЧИН да загуби. Може само да спечели.
Лъжата, че читанка.инфо не е библиотека
http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1138611-veselin-todorov-chitankainfo-ne-e-publichna-biblioteka-
Цитат: “В Закона за авторското право е регламентирано свободното ползване на книги, но то се отнася за публични библиотеки или учебни заведения, а никои от тези сайтове не е публична библиотека, поясни Тодоров”
В закона не пише за “публични библиотеки”, а за “общодостъпни библиотеки”:
Свободно използване без заплащане на възнаграждение (загл. изм. – дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
(…)
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
Разликата между понятията е голяма. Защото в закона няма дефиниция за това какво е “общодостъпна библиотека”, следователно законът се отнася за всяка библиотека, която е общодостъпна. Включително и за такива, които ползват информационни технологии, защото законът изрично позволява ползването на такива:
§ 2. По смисъла на този закон:
(…)
3. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) “възпроизвеждане на произведение” е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;
Още една лъжа:
Цитат: “Националните библиотеки също трябва да плащат такса за това, че дават безплатно книги, но реално и това не се случва, обясни Тодоров.”
Според европейското законодателство също няма подобно изискване за заплащане от страна на библиотеките!
@Григор Гачев
Защо нямаш профил във Фейсбук? В групата за защита на читанка.инфо вече има 12 260 участника (дванадесет хиляди двеста и шейсет)!
Не предполагах, че толкова много хора ще се включат и съм приятно изненадан.
Тема: раздаване на брошури и изпращане на хартиени писма до депутати, прокуратура, омдусман и т.н.
http://www.facebook.com/topic.php?uid=110390522341812&topic=59
Аз подадох жалба до омбудсмана на България през формуляра за подаване на жалба онлайн: http://www.ombudsman.bg/form
Ако се организира пращане на жалби в достатъчно количество (до прокуратурата, народни представители, омбудсман, министри и т.н.) би могло да има положителен ефект. Липсата на място в пощенските кутии ще направи впечатление на получателите. Всеки от групата ако прати едно писмо това са над 100 кг писма!
Организирането на митинги не съм убеден, че е по-добра идея, защото за организация на митинг трябва хората да имат свободно време в точно определен момент, докато при изпращането на хартиени писма може да става в удобно за всеки време.
Също така хартиените писма правят повече впечатление от разни онлайн петиции, данните в които е на практика невъзможно да се докажат.
Мисля, че писатели на агитационните материали ще се намерят достатъчно 🙂 Групата във Фейсбук е 12 273 души и нараства.
Мислил съм и варианта с раздаване на листовки (най-обикновени листи A4 напечатани с лазерен принтер мисля, че ще излязат на разумна цена), раздавани от доброволци. И на листовките да пише “Ако подкрепяте общодостъпната библиотека Читанка.инфо, изпратете тази листовка на своя народен представител, за който сте гласували”.
“Обществените библиотеки” са такива, защото се издържат от обществото. Доколкото съм запознат със случая, държавата и общините заплащат издръжката на библиотеките (сгради, консумативи, заплати) и осигуряват някакви (принципно мизерни) средства за закупуване на периодични издания и книги. Освен това, Закона за Библиотеките урежда въпроса за задължителното депозиране на всякакви неща, издавани в България, поне в депозитарните библиотеки (те са няколко в България).
Част от фонда на тези библиотеки никога не попада в ръцете на читателите, а се съхранява в хранилища. Не може да се изнася от библиотеката но може да се ползва на място за четене. Може да се копира без ограничения (на копирна машина).
Библиотеките не плащат авторски права никому. Държавата не плаща авторски права никому, от името на библиотеките.
Библиотеките заплащат за да закупят хартиения носител на който е отпечатана книгата, защото друго не се предлага. Пък и все още това е най-трайния архивен носител.
Повечето големи български библиотеки колекционират не само книги, вестници и списания а всякакви CD-та, DVD-та с филми и т.н.
Трагедията е, че спорещите в защита на “авторските права” (а те изобщо не са обект на текущия спор) изобщо не разбират материята с която са се заели.
Горко ни.. с такива издатели.
Цитат от темата във Фейсбук:
Svetlozar Bahchevanov Ами точно това се опитвам да Ви обясня. След като никъде няма дефиниция за “общодостъпна библиотека”, тя попада под квалификацията “обществена”. Поне такъв е принципът на закона, ако не ми вярвате, поискайте тълкуване от ВАС и ще видите, че ще се опрат точно на този текст. Затова трябва да се внимава, когато говорим за закони.
Защото, според въпросния закон “Чл. 2. Обществените библиотеки са образователни, информационни и културни институти с национално и местно значение, които събират, обработват, организират, съхраняват и предоставят за обществено ползване печатни и други произведения и информация, включително за книжовното и литературното културно наследство.”
Забележете – “обществено ползване”, което предполага “общодостъпност”, там е заровено кучето.
Валентин Стойков Това тълкуване ми се вижда доста съмнително. Не могат ли да го тълкуват буквално – точно както го пише: “общодостъпна библиотека е библиотека, която е общодостъпна”? И ако не могат защо?
Svetlozar Bahchevanov Защото в случая водещ е Законът за библиотеките. Съжалявам за което, но е факт, който не може да бъде отречен.
по горния постинг: дискусията се е отклонила по подробности и второстепенни неща. А принципно въпросът стои така: има ли перспектива копирайтът в условията на технически лесно копиране на информация + задаващите се технологии за копиране на цели предмети, което копиране ще става все по-лесно и всеобхватно.
Това е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО. И когато една цивилизация не му намира адекватен отговор, тя запада и загива.
Да де, но докато загине цивилизацията сме под ударите на силовите й структури. Така че трябва да се търси решение точно в рамките на законите на тази цивилизация, докато дойде следващата.
@ Шаркан
Аз пък бих задал въпроса, възможно ли е да се развива култура, която се основава на идеята за безплатна информция, и тази култура да бъде нещо повече от култура на затворени маргинализирани общности? Защото Ники, колкото и да ми е неприятно да го кажа, аз съм член вече 30 и кусур години на точно такава маргинална общност. Вярно, тя на мен ми е дала неоценимо много, но съм свидел как от година на година запада и се изражда. В тази общност има и е имало много талантливи и умни хора, но горе-долу само те си се четат един друг. Да не говорим, че 99% от тези хора връзват двата края с всичко друго, но не и с това, което творят (в моя блог аз го наричам “култура помежду другото”). Това е обидно и аз не мисля, че лансираният от теб безплатен “самиздат” ще направи нещата по-добри. Дори напротив – бих казал че донякъде тъкмо това благородно желание да работиш за едната идея е докарало нещата на тоя хал. Все още не знам как точно, но авторите трябва да могат да живеят от това което правят, а това означава “платена информация”. Не вярвам, че това може да стане със законови разпоредби, нито със силови акции като тази по повод на Читанката. Но трябва да се измисли работещ начин, защото перспективата е “култура помежду другото”.
@ Валентин
Ако в закона се казва, че “Обществените библиотеки са образователни, информационни и културни институти” то няма никакъв шанс Читанката да бъде призната от който и да е съд за “общественодостъпна библиотека”, защото под ИНСТИТУТ в един закон се разбира признат от правото обект или субект на права и задължнеия, а това става само чрез съдебна и друга призната от закона форма на регистрация.
@Йордан Янков –
Ами при сегашните условия поне българските автори не могат да се издържат от произведенията си. Всъщност и по света много малко го могат.
Следователно сегашната система е погрешна.
Може би точно такава система, или подобна на тази, която Шаркан би решила проблема?
Аз не мога да разбера, защо след като няма дефиниция в закона на “общодостъпна библиотека” (не “обществена, не “общественодостъпна”!!!) съдът няма да тълкува това буквално (общодостъпна библиотека = библиотека, която е общодостъпна) а ще приложи дефиницията дадена за “обществена библиотека” и ще твърди, че едното означава другото, което очевидно не е така.
Духът на закона позволява на всяка библиотека, която е общодостъпна да възпроизвежда произведения без заплащане и без да иска разрешение. Обаче защо буквата на закона не го позволява не ми е ясно.
@ Валинтин
Защото законът не се занимава с произволни тъклувания на това или онова, а с точно определени от него неща. По същата логика законът не се занимава с “библиотеката” в нейния смисъл на място където ти си държиш книгите в твоя апартамент, а в нейния смисъл на обществено книгохранилище, като това книгохранилище трябва да бъде признато (регистрирано) от закона или по законосутановен начин като такова. “Общественодостъпно” се употребява за да се направи разлика между кварталната библиотека (например) и библиотеката на учерждението Х, която не общественодостъпна (примерно факултетна библиотека), макар, че и двете са обществени библиотеки и са регламентирани от закона. Законът не регламентира и не се занимава с частни библиотеки (като тази в твоя апартамент). Читанката не е библиотека по смисъл на закона. Разбрете го най-накрая това.
@Валентин: Буквата на закона го позволява ясно и изрично. Това е, което узаконява Читанката. А профил във Фейсбук нямам, защото не смятам за нужно да участвам в социални мрежи. Времето ми и без това е претоварено до степен едвам да издържам.
@Йордан Янков: За да се каже дали нещо е библиотека по смисъла на закона, или не, трябва в закона да има дефиниция какво е библиотека. В закона, доколкото ми е известно, няма такава дефиниция (нито пък дефиниция какво е общественодостъпна библиотека).
Оттам нататък влиза в сила правилото “каквото не е забранено е позволено”. След като в закона не е казано, че Читанката не е библиотека, значи за позволителни цели тя е библиотека. Разпространението на произведения е позволителна цел по смисъла на закона. Следователно Читанката в това отношение се явява библиотека.
@ Григор
В закона ясно е казано, че библиотеката е “институт”. По-горе разясних смисъла на “институт” в който и да е закон. Ерго, Читанката не е библиотека по смисъла на закона, защото не е институт. Нещата са пределно ясни от правн агледна точка и не знам защо се опитвате да търсите правна защита на Читанката, каквато тя не може да има. Платете на адвокат и той ще ви го разсяни същото. Или пък съдете ГДБОП че е нарушил закона и вижте какъв ще бъде резултата от делото. Никой нормален съд няма да признае Читанката като правен субект по смисъла на този закон.
Йордан Янков, може и да е истина, че никой съд няма да признае Читанката за правен субект, както пишеш, може и никой съд да не признае Читанката за библиотека, но предполагам, съгласен си, че Читанката е библиотека, е общодостъпна, и изобщо, библиотека си е, при това библиотека, която върши работата на библиотека много по-добре, от много библиотеки, които са регистрирани, прошнуровани и пронумеровани от всички закони. Тоест, обективната действителност опровергава всичко, което казваш, че съдът ще реши. Благодаря, не ща такъв съд.
Ако пък наистина властта иска да няма такива неща като “Моята библиотека”, да вмъкне едно изречение в закона, че не важи за он лайн нерегистрирани в мин. на културата библиотеки и готово. А като се позовава някой на закона за библиотеките, да обърне внимание, че Читанката съществува доста преди тоя закон да излезе, май миналата година е излязъл.
Тоя “институт” нали се отнася за “обществена библиотека” , не за “общественодостъпна библиотека”
Така или иначе, може би по грешка в закона е оставена вратичка.
Данчо, културата Е сбор от маргинални субкултури. Само че не всяка субкултурна общност е “затворена”. Дори само заради факта, че един и същ човек принадлежи на повече от една субкултури, действа в повече от една общности. Което значи, че имаме динамика, пренос, движение – РАЗВИТИЕ.
“лансираният” от мен безплатен “самиздат”… ами, аз вече свикнах, че ти четеш мненията ми по някакъв особен начин, превеждаш си ги на някакъв свой език, а после изстрелваш критика към нещо, което аз не разпознавам като свое.
Много трудно се възразява на такива “критики”, тъй като те клонят към класическа безсмислица.
“Лансирам” издаване, при което за творбата се плаща доброволно. Това не се връзва съвсем с понятието “безплатен” така, както го пише в тълковния речник.
Презрителното ти определение “самиздат” говори отново за отказ от разбиране от твоя страна.
С какво се различава самиздатът от издателство с офис и регистрация? Както може да има много грубо-аматьорски самиздат-групи, така има и некадърни издателства, без значение колко са лъскави. И обратното.
Самиздатът може да е постоянен, може да е ситуационен – и то без падане на качеството, защото технически е вече възможно, без да си “професионалист”.
съд, закони, процедури…
моля, не ми приказвайте за свобода, след като сте готови да се подчинявате на лица и неща, които не сте избирали, не сте ги гласували.