Тази сутрин (тоест, вече вчера сутринта) по BTV и TV7 (както научих току-що, и по БНТ) имаше дискусии на тема затварянето на chitanka.info. Ще спестя описанието им – могат да бъдат изгледани в Нета. Ще се концентрирам обаче на една случка.
В предаването по BTV се включи по телефона Явор Колев. Част от това, което каза, беше, че той само си купува книгите. Когато журналистката в студиото го попита: “Вашият син чел ли е някога книги от Интернет?”, той отговори: “Моят син чете книги от моята библиотека.”
(За тези, които не знаят – официалното наименование на сайта, който се помещаваше на chitanka.info, е именно “Моята библиотека”.)
Ситуацията беше комична до немай-къде. Моят смях беше съвсем добродушен – нека се смее злобно този, който никога не е правил лапсуси.
Важното обаче е друго. Че грешката може да се окаже вярна.
Писах досега неведнъж, и продължавам да съм убеден, че Читанката беше напълно законен сайт. Смятам, че “праводържателите”, които стоят зад акцията на ГДБОП, надали ще посмеят да докарат нещата до съд. На делото е много лесно да бъдат поканени евронаблюдатели, и тогава пачките ще е твърде рисковано да играят. Резултатът е доста вероятно да е узаконяване на дейността на сайта. Което ще подейства на праводържателския бизнес в България като метеорит на динозаврите.
(Всъщност, това ме навежда на една проста мисъл – ако праводържателите не вкарат делото в съда, е редно да го вкараме ние. И да поканим достатъчен брой наблюдатели и юристи от ЕС. Редно е това “законно” сплашване да приключи веднъж завинаги.)
Ако трябва да съм честен, смях се със злоба и ирония на изказването на един друг участник – преводача Веселин Ранков. Той заяви в ефир, че има четири преведени романа, които не може да издаде, понеже ги имало в Читанката. Но старателно не пожела да отговори как така тези преводи са се оказали в Читанката, след като не са издадени. Как сайтът се е сдобил с тях? Хакнал му е домашния компютър?!…
Според мен този човек лъжеше в ефир като циганин, за да подкрепи каузата си. Което не ме учудва. До момента съм чул само един аргумент в подкрепа на тази кауза, който да не е мръсна лъжа – аргументът, че не е морално волята на твореца да бъде престъпвана, ако той не желае произведенията му да бъдат качвани свободно в Интернет. И този аргумент винаги е бил привеждан от хора, които принципно поддържат каузата на Читанката. Все по-често си мисля, че е така, защото за морал мислят хората, които имат морал – а те са на страната на Читанката.
… Стана дълго. Ще кажа само едно – ако ще ни бъде като държава и народ, Читанката ще победи.
И ако синът на Явор Колев чете книги, най-вероятно ще ги чете от Моята библиотека.
Като съм виждал бащата с какви синджири на врата се мотае, тутакси изниква в мен една от любимите ми поговорки “Под крушата домат не никне”.
Което пък ме кара да възкликна – горкото дете, щото ме силно съмнява дали скоро е чело книга – за родителя още повече ме съмнява. Що не го пита джурналистката коя книга си е купил и е чел за последно, да не се окаже че е “Шофьорската книжка”.
А коментара ти за евентуално съдебно дело ме кара да се самомотивирам и да реализирам най-после старата си идея – ако мога, да проследя всички ‘процеси’ срещу ‘компютърни престъпления’ обилно отразени при наченката си в пресата и как точно са завършили. /за два от най-нашумелите случай имам информация от полупърва ръка 🙂 /
Gabo, не прочетохте ли в някоя от вашите книги, че не е справедливо да се държат отговорни децата за постъпките на техните родители ?
Защото точно това правите. Дори да сте го написали на шега, пак не е хубаво, защото да се шегуваш така е първата стъпка към насаждането на предразсъдъци.
Иначе за съдебните дела по компютърни престъпления (и да не забравяме присъствието на ххБОП в много от тях) е много добра идея, за която бих помогнал при условие, че се представя обективно информацията. Сещам се за поне 10 случая, като освен читанка, най-прясна ми е информацията за случаят от преди около месец с bookbg.net, при който ГДБОП действа по подобен неадекватен начин без да зачита законите и човешките права, а и медийното отразяване също беше твърде тенденциозно, както и в случая с chitanka.info А относно завършили процеси се сещам за случаят със сайта на президента преди години, който завърши, доколкото помня със споразумение за наемането на работа на заподозрения. Споразумение, което трябваше да се потърси предварително със хората от chitanka.info
Всъщност Явор Колев каза “от мойта библиотека”, а не “от моята библиотека”. Явно имаше предвид неговата хартиена библиотека вкъщи. Аз нали текстовете със синтезатор слушам, та “виждам” правописните и печатни грешки дори и в говора на човек. 🙂 Майтапът си е майтап, но на мен не ми хареса, почувствах се малко неудобно, не мисля, че водещите трябваше да задават такива въпроси на човека. Някак се опитваха да го поставят в неудобна ситуация, засякоха го веднъж-дваж. Питаха го и коя е последната книга, която е чел, или си е купил, забравих вече. Аз не бих му задавал такива въпроси.
На мен неудобни въпроси не ми задаваха, та някак ми се стори несправедливо водещите така едва ли не да го нападат, пък мене не.
До мен седеше преводачът Веселин Радков. Чак сега, тая сутрин се сетих, че една от първите книги, които прочетох (на хартия, още когато виждах), беше сборниче с разкази на Карл Май Говорящата кожа, в превод на Веселин Радков. Съжалявам, че като излязохме не използвах случая да благодаря на тоя човек, да му стисна ръката, нищо, че той смята (или някой го е убедил), че хартиените издатели не му издават вече преводите, защото ги имало безплатно в интернет на файлове.
А от другата ми страна беше преводачът Любомир Николов, пък и писател, прочее, да ви кажа, който не е чел “Десетият праведник”, сигурно е добре да го прочете, на мене ми хареса повече дори от “Къртицата” и от “Червей под есенен вятър”, въпреки че последните две доста отдавна четох, та може би “Десетият праведник” просто го помня по-ясно. Мисля, че в Читанката го има, но като казах на жена ми, тя рече, че иска да го има на хартия, щом аз го хваля. Пък може и от екрана да го прочете, това е вече друго. 🙂
На времето имах два екземпляра от “Говорящата кожа”. Още помня корицата. Един мъж, вижда се само от мокасините до кръста, колан, кобури, а зад него в далечината кафяви скали на жълт фон, да речем Ляно естакадо. Първата книжка още като дете бях ми подари един авиоинструктор, Дойчин май се казваше, от неговата библиотека, ама аз я изпокъсах от четене, та после си купих още една. Е, вярно, тогава бяха евтини, нищо пари бяха.
А, гледам по-горе, че Григор е писал “Веселин Ранков”. Та ако аз съм в грешка, ако е бил Ранков, а не Радков, прощавайте.
Още пише Григор:
“Той заяви в ефир, че има четири преведени романа, които не може да издаде, понеже ги имало в Читанката. Но старателно не пожела да отговори как така тези преводи са се оказали в Читанката, след
като не са издадени.”
Предполагам, Григор, че този човек говореше за ново издание, преиздаване. Нали, били са издадени някога, но хартиените издатели не щат да ги издадат отново. Аз затова и в тоя момент рекох, че ние няма как да качим книга в интернет, ако преводачът не ни я даде, или ако не я сканираме от хартиено издание.
Според мен, Григор, тоя човек не лъжеше като циганин, както казваш, а някой го беше научил какво точно да каже. Включително и това, че е зле с парите, защото пенсията му е малка. Може би оня, който го беше подучил какво да говори е разчитал хората да изпитат съжаление към един възрастен човек, който умее да превежда, а пък да речем мизерства, щото интернет пречел на издателите да издадат преводите, че да вземе някой лев. Аз затова се постарах да не изглеждам сляп, беден и гладен, не разчитам аз на съжалението на хората към слепите например. Ние, слепите сме добре, имаме си синтезатор, компютрите не са много скъпи, с тях виждаме, с тях живеем, и ако имаме и покрай себе си приятел, семейство, деца, хич, ама хич не сме за съжаление. 🙂 Е, не сме и за завиждане, разбира се. Да не чуе дявол, хора, пазете си здравето, зрението също. Много, ама много лошо е когато човек има здравни проблеми, осъзнава колко безкрайно ценно е здравето, едва когато го изгуби.
http://nikolaivsl.blog.bg/politika/2010/06/26/.567806
Иван Иванов, не се втелявай (и дори не се шегувай по подобен начин).
Pingback: Реакции по случаят „Читанка.инфо“ « Истината такава, каквато можеше да бъде!?
питайте Комата дали на преводача се плаща за преиздаване.
изобщо не разбирам, защо автори и перводачи не постъпват така, както прави “Човешката”.
или страдат от липса на въображение, или преследват точно посочените от Гриша цели – гарантиран монопол. И тук целите им съвпадат с тези на държавата – контрол над интернет.
Но пасаран обаче.
Всъщност, ако не ме беше накарал Григор, нямаше да отида в телевизията. Да знаете просто, да ви кажа, че се опитах да откажа на Григор, хич не ми се ходеше, но не можах да му откажа.
И понеже все гледам да съм добронамерен, още нещо да споделя:
Като излязохме от телевизията, седнахме да пием по кафе. Веднага се разделихме: на едната маса аз, Любомир Николов, също и онзи издател, забравих му името, грамотният, който също добронамерено говореше, който каза, че сме от едната страна на барикадата, че и ние и те са донкихотовци, че ДДС е много високо за книги. Също и една жена издателка седна при нас. А останалите, да речем хардлайнери, някои от които жена ми в публиката е повъзпитала малко, защото казали нещо обидно за мене или за Любомир Николов беше, 🙂 на другата маса.
Та поговорих аз с тази жена, тя каза, че е чела из интернета много обидни неща за издателите. Аз й пробутах една визитка за женския сайт, за който работя, пък ми стана съвестно, жената като че ли наистина се чувстваше обидена от писани неща в интернет срещу издателите. Предложих и да седне, да напише кратко и ясно на един екран текст какво правят издателите, колко труд и пари хвърлят, че да се издаде една книга, да речем преводна, и да го пусне в интернета. Някак обаче подразбрах, че тя не е точно съвсем на “ти” с интернет, та й обещах, че ако напише и ми изпрати това, аз ще го публикувам. Та наистина, ако ми изпрати, ще го пусна на моя сайт, а и тука като коментар, пък Григор ще си реши дали тука да го одобри.
Изобщо ето според мен кое ТРЯБВА да стане:
Трябва такива като мене, като хората от chitanka.info, преводачи, издатели, автори, да говорят и общуват ДОБРОНАМЕРЕНО. Ако не става на кафе, поне в интернет. Не бива иначе. Както е казано, добра дума железни врата отваря. Аз бих казал, добра дума и файлове качва, и файлове сваля. Да ви издам и още нещо. Четат тука хората, някои издатели също. Да се изфукам, че снощи говорих бая време по телефона с един от нашите издатели, издателството му се казва така, както и човекът. Той има изключително твърда позиция по въпроса с публикуването на книги в интернет безплатно. Твърди, че за нула време може да осъди Читанката за страшна сума. И въпреки това, въпреки, че имаме диаметрално противоположни (ако е подходящо да кажа) убеждения, ние говорим, за някои работи се разбираме, не се мразим, и стигаме до компромиси дори… може би…
Ако говорим чрез милицията, хич няма да се разберем, а дори и като нищо ще се намразим.
Моля ви, уважаеми издатели и правоносители, автори и преводачи, подходете към нас първо с добро, кажете ни като на добри хора, ние сме добри. Така може и да се разберем, може и компромиси да си направим, всичко може, може даже и бизнес така да подкарате, още пари да спечелите. Не ни пращайте милицията и не ни заплашвайте, защото от това не става по-хубаво за никого, да не говорим, че както в разказа на Григор “Подходящата грижа”, като ударите bezmonitor.com, той се разделя на две читанки, които растат и го надрастват, а като ударите читанка, тя пък за два дена се пръска като едно топче живак на стотици и хиляди, които мигновено порастват колкото майка си.
Това не е подходящата грижа, добри хора. Ето, на линка по-долу, моля, прочетете, може и да го издадете, свободни са правата, какво трябва да правите, за да имате успех:
http://gatchev.info/stories/appropriate-care/appropriate_care.html
Подочух, че май по БНТ пак вчера, ако не се лъжа, човек от “Българска книга”, нещо говореше за продаване на файлови книги през интернет, но нали, от тях, те да ги продават, издателите, които държат правата, те да продават, което и аз ги посъветвах вчера.
Та говореше май тоя човек за някакви защити, май за PDF-и, нещо там се плащало, платформи, софтуери, глупости. Сиреч, страшни разходи направили, за да продават електронни книги, и електронните книги така ставали по-евтини, ама пак не много евтини, както аз казах примерно 2 лева за файл с книга.
Та ето кое искам да кажа:!
Искам да мога да купя за 2, хайде 3-4 лева през интернет книга във файл, ама я искам в текстов файл, обикновен текстов файл. Не ща специални формати, не ща шифровани PDF-и, всякакви такива гадости. Нищо шифровано и маркирано няма да купя, но обикновен текстов файл – с удоволствие. Предполагам, че и мнозинството хора в интернет така искат, та моля, издатели, имайте го предвид.
Освен това, както и да шифровате, маркирате и бележите файл, който аз ще купя и ще имам в компютъра си, това няма да го опази от конвертиране до обикновен текст, не си правете труда.
Шаркан, не разбирам от договори, но издателят, за който писах, с когото говорих снощи, каза, че всичко е въпрос на договаряне. Каквото договори преводачът с издателя, това, процент, една сума, при преиздаване, не при преиздаване, всичко. Така че, преводачи, а най-вече автори, неопитни в дебрите на правото и договорите, моля, внимавайте, съветвайте се с юристи, четете внимателно, по пет пъти четете, преди да подпишете!
Не разбирам от правни текстове, но обичам да чета. Имам въпрос към Виктор: Какво става, ако аз си купя от книжарницата книга и я дам на приятел да я прочете? Той пък вземе да си я сканира в къщи, защото книгата му е харесала, и я запази като файл в компютъра си. След време, в разговор с негов приятел, стане дума, че има книгата на файл и му я даде. Той пък даде файла на друг приятел и т.н. (уточнявам – без никой да иска пари от другия, освен първото плащане на книгата от мен в книжарницата). Или взема книга от “стандартна” библиотека, тя ми хареса и аз си я сканирам, отново в къщи, и историята се повтори – пак без никой да плаща на другия, т.е. без търговска цел. Та аз престъпник ли съм? Ощетявам ли издатели, преводачи, автори? Ако е така, напишете ми и аз ще Ви дам точните си координати за да ги предадете на ГДБОП. А за акцията – смятам, че полицията, за съжаление, за пореден път през последните месеци сложи каруцата пред коня. Надявам се, че разбирате какво искам да Ви кажа?
@Шаркан, предполагам се очакват парички по тази европейска програма (линка). Вероятно има и нарочени изпълнители, т.е. усвоители. Една добре организирана библиотека като Читанка определено им е трън в очите.
Има проект на Министерство на културата и БАН. На сайта на БАН излизат само pdf-и при търсене в гуглето на [znam.bg site:www.bas.bg]. Според мен амбицията на Труд и Сирма груп (знам.бг) е да се превърнат в “законодател” в областта на културата и знанието. Явно не искат да допуснат каквото и да е друго представяне на тази/ такава информация в нета.
Видях, че преди години Григор (14 май 2006) е писал за авторските права на Каралийчев, Елин Пелин и други класици и/или преводни издания от преди години. Необходимо и това да се разрови. Член 23 на Конституцията на Република България не дава такива права на държавна структура – да продава културно наследство.
Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.
Опитвам се да извлека поуките, които са по-общи от конкретните действия сега и в последните 6-10 години.
1. Необходимо е да се направи регистър за авторските права на произведения и преводи. Тъй като законът задължава съобразяването с тези права, те не могат да бъдат тайни. (вж. при Нели Огнянова тук и тук)
2. Необходим е и контрол върху начините, по които Министерство на културата (или отговорното в съответното време ведомство) се разпорежда с националното културно наследство. Неприемливо е да се продават права за какъвто и да е срок, евентуално може с конкурс да се определи издател за конкретен тираж. Това е национална собственост, която не може да се отдава на концесия. Нито да се продава. Единственото разумно нещо е да се избере изпълнител на техническата поръчка. С допълнението, че съответното ведомство трябва да следи за изчерпването на изданието и да организира своевременно следваща поръчка.
3. Действията на правоохранителните органи
@Григор, казал си го точно:
НСБОП “АД” не искам да ги коментирам. Всички знаем, че напоследък те са се превърнали във фирма за услуги, маскирана като държавна служба. Плащаш си – подгонват конкурента ти, или когото ти е нужно. Не си плащаш – може да опищиш света за углавни престъпления, никой няма да си мръдне пръста. Ако престъпникът им плати нещичко, ще подгонят теб. А ние търпим това, и чрез данъците си плащаме заплатите им.
Още два примера само от последните дни: разтуреният търг за картини без основание; разпити за “държавна измяна” на НПО-та, отговарят “точ в точ” на твоето старо описание.
Виктор, поначало страните в догова нямат равни позиции. В момента, в който поискаш да промениш някоя от точките, нищо чудно в прав текст (обикновено ти го НАМЕКВАТ) да ти рекат, че като не ти изнася, зад вратата чакат и други кандидати. Трябва да си бая утвърден преводач, за да можеш да си позволиш ТИ да им излезеш с подобен номер.
Добре де, ето го опитът на “Чоешката”. МОй роман стои там, читател си го поръчва като файл, пращат му го. А той плаща АКО ИСКА.
(Човешката са направили това с поръчката поради желанието на Калин да се установява по-човешка връзка с читателите, кото не е задължителен формат според мен). Някои читатели си поръчват + файла и книжно тяло.
Процентът платили от общия брой изтеглили е НАД 30%.
(асимилирахте ли цифрата?)
Лично аз съм смаян. Не очаквах повече от 10-15. Поне горе-долу толкова беше % на взели и после върнали се да платят, когато аз на сергията на Орлов мост предлагах по този начин “Драконче” (издадено с мои пари). Между другото, поне половината от тези, на които предлагах тази схема (вземате книгата, четете, ако ви хареса – идвате и плащате, ако не ви хареса – върнете ми я), веднага отхвърляха всякакви съмнения и я КУПУВАХА.
Имам само три върнати книжки (от около 200). Впрочем, ДЪЛГО СЛЕД като престанах да работя като сергиен книжар (намериха ми място по чл.64 отново в БАН, шефът на лабораторията се отби да ми го каже), съм срещал хора, които ми се извиняваха, че не са платили на следващия ден или след седмица. И ми даваха парите – по заведения, на улицата… веднъж дадох една книжка на таксиметров шофьор – така му платих за услугата. Той буквално след два дни цъфна в Герман, за да вземе още четири книжки – за майка си, за брат си, за сина си, който учел в чужбина, и за един свой приятел.
И за мен такава стратегия е ПЕЧЕЛИВША.
Вярно, с хартиени книги печалбата е малка. Обаче с ФАЙЛОВЕ – ами дори при ПЕТ % платили едно подобно модерно издателство ще е на сметка. Освен това, издателството може да взема поръчки ЗА ПЕЧАТ. Питайте Човешката как става. Просто един тираж от 300-500 бройки нагоре излиза ВИНАГИ по-евтино от самиздат с принтер (е, ЗАСЕГА; техниката не стои на едно място). Нещо повече – с МЪНИЧКО повече врътня читателят може да се радва на нарисувана ОТ НЕГО корица, или да си избере от няколко предложени, или да приеме “стандартната”, но със своя снимка на задната корица, с надпис “екземпляр на Христо Христов” и дори специално посвещение от автора – НАПЕЧАТАНО.
Ей, това Е БЪДЕЩЕТО, което става СЕГА.
Утре вече ще има обемни принтери, способни да копират все повече и повече ПРЕДМЕТИ от най-различни материали, с различна резолюция, вкл ХРАНА, органи за трансплантация! Включително и САМИТЕ СЕБЕ СИ. Вече има прототипи на машини, които принтират пълен комплект свои резервни части – И ГИ СГЛОБЯВАТ автоматично.
(биопринтерите още не са напечатали годно да функционира сърце или черен дроб, обаче производството на мускулна тъкан и кожа е станало почти РУТИНА)
Ами тогава какво ще правим с копирайта, а? (подчертавам – с КОПИРАЙТА. Авторското право се състои единствено в това да посочиш автора, даже ако внесеш промени – и тях трябва да ги отбележиш. Толкоз.)
Ще трябва да забраним или ограничим научно-техническия прогрес, мама му стара! Само и само някой тъп и алчен да може да печели от нещо, което за него е ПРОСТО СТОКА.
Хора, вземете се у ръце, както казват шопите. Ако някому се живее в средновековие, това не му дава право да кара и останалите да съществуват в свят, изграден от плиткото му въображение.
и последно: когато законите започват да пречат на развитието на обществото, те трябва да се игнорират, отхвърлят, променят. От начина им на приемане и редактиране всъщност зависи що за общество се получава – диктатура, демокрация или безвластие.
Сегашният формат е порочна смесица от диктатура с елементи на демокрация (непосредствено настъпваща по времето на избори).
Този модел може би е имал смисъл във времената на ограничената комуникация и примитивните начини за производство.
Но сега – КАТЕГОРИЧНО НЕ.
@Виктор, отстрани ми изглежда, че договорите от издателствата са като договорите комунални услуги – предлага се готов договор и промяната му или е невъзможна, или изисква прекалено много усилия от страна на автора/ преводача, вкл. и някои юридически знания. Хм, по различни поводи ми се налагаше да търся адвокати – адски трудно е да се попадне на едновременно компетентен и мислещ. Понякога просто избирам някой, с когото разговарям лесно и почвам да го ръчкам да търси юридическите формулировки и процедури според моите идеи. Това обаче е свързано с доста четене на закони – допълнителна и уморителна работа. Както и напълно безперспективна – в момента на отпадане на проблема – всичко забравям.
@Викторе, дори за специални формати не се искат кой знае какви пари – по-точно никакви. Освен тези, които би дал доброволно на авторите на програмите. Ето, те хората са го написали начина: http://dbs-books.net/?p=837
И преди имах впечатление за някои издатели, че са останали в 20 век, но сега покрай тази история с читанката… имам чувството, че повечето шефове на издателства ползват интернет само да изпращат писма. А и за това не съм много сигурна…
Шаркан е абсолютно прав.
Авторът или преводачът винаги е на губещата позиция. Ако не му изнася – прав му път, мераклии за мястото винаги има. А че качеството ще е по-лошо… издателят изобщо не се интересува от това. Виждали сме го безброй пъти.
да уточня – Драконче излезе през СВЕТРА на Николай Светлев. Наложи се аз да търся пари, защото Светлев в този момент беше изпаднал в голямо затруднение. И просто аз преди него намерих сумата (от колеги в БАН и от сестра ми, която тъкмо се върна от Германия). Предпечат ми направи Вихра – чисто като приятелска услуга. Корицата – Илонка Славкова – отново като приятелски жест.
Сега всичките тези неща мога да ги направя и сам – на своя компютър. И ако имах стабилна връзка, пък нека дори и с максимум 30-50 кбпс, изобщо не бих търсел услуги на издателства. Бих помолил този или онзи да прочете черновата и да я покритикува. С някой друг колега писател можем да си направим услуга – аз да редактирам нещо негово, а той – мое. Или да се съберем в писателска работилница и да се дооворим с професионален редактор. Да поканим и преводач, който при реализация в чужбина има % от приходите (знам, малцина ще се навият… но има такива; ако не се съгласи на тези условия – групата все ще съберем пари за хонорар).
После се публикува “продуктът” и му се лепва линк към банкова, да речем, сметка. Плащане – по желание.
И НЯМА НУЖДА ОТ ТРАДИЦИОННО ИЗДАТЕЛСТВО.
Всъщност, описаната група функционира като издателство. Издателство от нов, модерен тип. Директно свързано с читатели и автори.
(то тогава не се нуждае и от специална нормативна база, не се нужда и от държавно регулиране)
(интересно, защо и държавните институции не опитат схеми в тоди дух? Ами няма как, защото направят ли го, превръщат се в структури на самоуправляващо се анархистко общество – “утопията”, над която мнозина снизходително се хилят. Ало, към това се върви – “обективно”, дет се вика, защото е максимално гъвкава и пределно ефективна система при която колектив не мачка личност, малцинство не доминира над мнозинство, малцинство не тормози мнозинство, мнозинство не се налага над малцинство – и всичко това изисква единствено да се разбира какъв е личният интерес в стратегически план; щото животинските популации реагират на външни дразнители, а разумните общности би трябвало да ПЛАНИРАТ И ДА ДЕЙСТВАТ по-независимо от моментните фактори)
единственото слабо място на новия тип издателство е, че не може да претендира за монопол в някаква сфера, не може да реализира свръхпечалби, надали ще може да праща въоръжени копои да громят конкурента (освен ако самите членове на групата не се окичат с пушкала и саби… е, за да избегнат рискове, по-разумно би било да предизвикат конкурентите на групов пейнтбол-дуел… хихик… ако скадалът е избухнал между две известни издателства, може и билетчета за зрители да се пуснат…).
Въх, ужасен недостатък!…
НЕЩО НЕ Е НАРЕД!! Искам да кажа – през час следя в Читанка новите статии, които се появяват всеки изминал час, чета всички публикации, коментари, блогове; изчетох де що има текст по темата… но не ми дава мира едно: НИКЪДЕ НЕ ВИДЯХ всички тези “ощетени” автори, за българските творци говоря, разбира се, да се съберат и да излязат със становище – ощетени ли са, доволни ли са, какво мислят и какво им е становището. Нали те именно са разиграваната карта? Отделно всички преводачи, коректори и редактори…
Толкова ли е трудно – в гилдията се познават всички. Ми да излязат с едно становище – ДА или НЕ за Читанката, и спора да се приключи веднъж завинаги. Което ме смущава е, че всички си седят и си кротуват, (сбръчкани от страх може би, че никой няма да иска да ги публикува ли??), и така се оставят да бъдат разменна монета без глас в една огромна манипулация.
Както беше казано (цитирам по памет) за грешките в историята: “Никой няма да пита какво са бъркали политиците, а защо са мълчали поетите!”
Илиана, като питаш мен, да кажа, да не си трая. И целия Закон за авторското и сродните му права да изчетеш, пак няма да си отговориш на тия въпроси. Някои издатели биха ти казали, че е престъпление да сканираш книга, та дори никога на никого да не дадеш файла. Аз бих ти казал, че ако сканираш съвестно и коригираш всички грешки и във файла с книгата съвестно изпишеш автор, преводач, издателство и го публикуваш в интернет, това не е престъпление, а носи полза на издателите, защото споменаването на името на издателството им е достатъчна реклама. Разбира се, не трябва да печелиш пари от файла.
Може би пропуснах вчера по телевизията да подчертая следното за тези, които мислят, че нарушаваме закона, такива като мен и хората от Читанката:
Защо никой от нас не протестира, когато милицията затвори сайта, който е продавал книги на файлове за есемес за 4 лева?
Защото според нас тоя човек е нарушавал закона. Тоест, ние уважаваме закона.
Един автор с мнение, но различно:
Лично ще съдя ГДБОП
Ivaylo Според мен акцията на ГДБОП е незаконосъобразна.
В читанката имаше и мои творби, за които съм дал съгласие да бъдат разпространявани по този начин и от тази виртуална библиотека.
По дяволите, имам 11 литературни награди, мои творби са излизали в САЩ, Франция, Аржентина, Русия и Казахстан. Считам че съм претърпял вреди от незаконосъобразните действия на ГДБОП и затова ще предявя срещу тях иск по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
В събота и неделя имам свободно време – ще си напиша иска и в понеделник го пускам. Освен автор, съм и адвокат.
Викторе, не съм гледал предаването, но ми е ясно какво казват хората “от другата страна” на барикадата. Разбирам ги. Но това, че ги разбирам, не означава, че ги оправдавам. Проблемът с Явор е, че той се опитва да съчетава две несъвместими работи: борба с кибер-престъпността и борба с т.нар. пирати. Първото е похвално, дори аз съм изнасял не кога да е, а през януари т.г. публична лекция с него и с Георги Апостолов от http://safenet.bg
Второто е това, което е проблемно. Аз написах статия по темата “Читанка” в моя блог, в която съм много категоричен: спазване на закона за авторското право, но и спазване на правата на гражданите. При това правата на гражданите стоят по-високо от правата на издателите. Както се вижда в последните месеци, МВР се нахвърля върху хората на изкуството и културата. Това е много тревожно, защото обществената опасност от “читанка.инфо” е значително по-ниска от стотиците хиляди дела по кражби, изнасилвания, убийства, грабежи и т.н., които биват прекратени по давност, а полицията не им обръща такова голямо внимание. Т.е. има разминаване между очакванията на обществото и намеренията на МВР. Едните искат по-малко крадци на улицата, а другите смятат, че певците, художниците и библиотекарите са по-опасни и трябва да бъдат задържани, набедявани, омаскарявани и т.н.
Викторе, използвам случая – да си жив и здрав, че без хора като теб България е загубена.
А по въпроса за Веселин Радков – да, чудесен преводач и познавач на творчеството на Карл Май е, но може ли да каже защо издадените томове до момента не могат да бъдат намерени никъде, дори и на “Славейков”? Ето, аз самият търсих упорито том 18 и продължавам да го търся, но го намерих само в “Читанката”. Какво да правя – да не го свалям ли, да продължавам да идвам в България и да го търся при антикварите? Аз съм готов и да му платя лично на него, защото съм превеждал книгата “Флеч” (издание на “Колибри”), която – между другото – също не може да бъде намерена. В България има десетки хиляди книги, които са издадени веднъж и повече никой не ги издава. Преводачите не получават сериозни пари, за да превеждат. Ако Веселин Радков реши да направи онлайн магазин, готов съм да се обзаложа, че ще има много хора като мен, които биха си купили книгите на Карл Май, с което ще помогнат пряко г-н Радков, а не издателите, които му оставят трохи…
А, Вени, благодаря. Не заслужавам чак такива хвалби. Но да кажа за Веселин Радков, сега се сетих. Че го няма Карл Май на хартия много-много, няма го, но все пак е преиздаван не много отдавна, след 90-та година, тоест, преводачът, да е жив и здрав, взел е пари за тия преиздавания. И “Труд” нали 2006 или 2007-ма издаваха нещо май “Винету”, значи и тогава трябва да са платили на преводача, и мисля си, тоест, сигурен съм, че файловите книги преведени от г-н Радков са допринесли за продажбата им на хартия. Живот и здраве, някога, когато всички почнем да четем от файлове, може и да се променят нещата, тоест, наистина нечия печалба да се подбива, но сега е обратното.
Читанка не може да съществува легално. Няма да отсъпят нито държавата и ГДБОП, нито издателите или ония които са платили на лицето с бръснатата глава за акцията. Ако се легализира като читалище или библиотека, тогава ще попадне под много строг контрол и ще се комерсиализира, много хора ще се намесят с цел да спечелят пари – това е дори по-лошо и ще опорочи съвсем идеята на Читанката. Няма никакъв смисъл да се губи време с диалог и дискусии. Битката с държавата и издателите е загубена предварително. Важното е обаче да се спечели войната. Да се възстанови сървъра някъде в чужбина където в близко време няма да могат да го закачат и да продължи предишната си дейност анонимно – това е практически реализируемо и от това би имало реална полза за хората които се нуждаят от такъв сайт. Ако след време се доберат до него по някакъв начин, със сигурност и тогава ще се намери някакво ново решение да бъде запазен под една или друга форма. Но да се дискутира с издатели, с полиция, да се търсят легални решения – това е безсмислено обречено на провал. Дори и полицията да не се занимава повече, защото се изложи достатъчно (дано да са го разбрали), то ония издателите с враторвъзките и костюмите могат да съсипат със съдебни искове хората поддържащи сайта които нито могат да си позволят скъпи адвокати, нито имат време да се размотават по съдилища. Читанката може да се запази единствено като анонимен сайт и само това би донесло реална полза на неговите читателите, почитатели и на хората които имат нужда от такива сайтове.
@всички
Извинявам се на Григор, Шаркан, komata, Gabo и всеки друг, който съм засегнал и евентуално ще засегна с моите думи по случая с читанка.инфо.
Това е в случай, че се интересуват от извинения.
Това което ще напиша в следващите редове не извинява по никакъв начин направените от мен грешки, но може би ще обясни донякъде защо съм ги направил.
За някои от пишещите и четящите тук, темата с chitanka.info е своеобразно продължение на случаят от преди няколко години с dhv.hit.bg/123.dir.bg/bezmonitor.com, случай който бе нещо също толкова грозно. Бях възмутен, но тогава не коментирах в Интернет, както някои от вас, а само споделях в разговори с приятели. Извинявам се и на Виктор, че не го подкрепих по по-ефикасен начин тогава.
За мен лично темата читанка.инфо е и продължение на скорошният случай с ареста от ГДБОП на младежа създал bookbg.net, в който случай си позволих преди около месец да заклеймя “еретично” проявената полицейщина, погазването на човешките права и медийното изопачаване на фактите, като коментирах под статията за случая в сайта на Пиратската Партия, където по една или друга причина не срещнах нито разбиране нито подкрепа от тези, които четат и пишат там. Останах глас в пустиня, за което приемам че вината е и моя. Повече за това може да се прочете тук:
http://sites.google.com/site/znaiko1/sorry
Много от нещата, които написах през последният месец преди случката с chitanka.info, бяха практически потвърдени от множеството коментиращи тук, в другите блогове, под статиите в електронните медии и т.н. Радва ме като чета след случаят с читанкка.инфо, колко много хора споделят същите виждания за полицейщината и медийната неадекватност, но ме плаши това, че за да се получи гражданската подкрепа у нас, когато ти нарушат човешките права и те оклеветят в медиите, е необходимо едва ли не да си светец. Това според мен е голяма грешка.
Не вярвам същите тези, които коментират така разпалено сега, да са пропуснали случаят със ГДБОП и bookbg.net преди месец, не вярвам и да са пропуснали очевадните измишльотини за ОГРОМНИТЕ щети, които се съдържат в прессъобщението, както и факта, че не друг, а антимафиотите се активизират и арестуват организирана престъпна групировка, състояща се от ЕДИН човек, пускат прессъобщение и медиите папагалски го повтарят. (с изключение на вестник Труд, които пускат и една доста злобна статия, в която прибягват директно и към долнопробни нападки към личността на извършилият това ужасно деяние – опит за предлагане на една иновациоона услуга и публикуване на независими от издателствата рецензии за книгите им)
Мога само да попитам, защо не драснахте по някой ред и тогава бе хора ?
Независимо дали е сгазил лука младежа от буукбг.нет, другите безобразия не ви ли направиха впечатление тогава ?
Та може би и затова съм по-рязък в това което пиша относно тези проблеми, след като започна да се обсъжда случаят с читанка, към който случай също съм съпричастен по свой си начин от момента, в който научих за него.
Защото близо месец пиша това, което пишете и вие сега, но за да се активизирате, трябваше да ударят един сайт, който предоставя всичко безплатно, има чудесен дизайн и подредба, няма реклами, създаден е с много безкористен труд….абе светиня.
Може би грешката е отново в мен, защото съм прекалено чувствителен към престъпните и координирани прояви на някои институции и медии, но ако имаме толкова високи изисквания, за да се противопоставяме на неправдите, губим само ние!
Може от умората да пиша за тези неща повече от месец, може и от разочарованието за отвятите от вятъра думи да ми е пламнала главата.
Може придобитата с времето непоносимост към това неверни твърдения да бъдат преплитани с верни такива, също да е причина.
Направо не знам какво им е на тези, които се опитват и действително правят нещо по въпроса, не от месец, а от години. Съжалявам ако ви обиждам с това, но според мен премълчаването на грешките и безкритичността дори към съмишленици, е често допускана грешка. Това не вярвам да се промени в мен. Приемам обаче, че съм подходил грешно, тъй като моите забележки се приемат не като уместна критика и обективни разсъждения (каквато считам,че са), а като нещо друго. Приемам и че трябва да намеря друг подход за изразяване. Това е извинението ми към засегнатите, ако го приемат.
А може би греша и за това, че хората са видяли новината за ареста на създателя на буукбг.нет. Възможно е.
Възможно е и да съм имал и да имам всякакви други зловредни и подмолни мотиви. Кой знае!
Вдъхновен и от идеята на Gabo по-горе, ще стартирам един “регистър на неправдите” или база данни, ако щете, за се съберат на едно място неправдите и да бодат очите на отговорните за тях, не само когато се случи нещо и три дни/седмици след това, а всеки ден, всеки миг. Защото грешките трябва да се помнят, за да не се повтарят.
Регистърът ще е базиран на софтуер с отворен код и ще е с някой от различните видове свободни лицензи за съдържанието. Ще може да се разпространява от всеки и ще може съответно да бъде стартиран на всеки сайт подкрепящ инициативата.
Ще може всеки да добавя неправдите от своята гледна точка в базата данни, да коментира случая и отразяването му в медиите и евентуално да намира нови съмишлениеци, с които да се организира да направи нещо практическо по въпроса. Също като това, което се случи след акцията срещу читанка.инфо, но отворено и за неправдите извършвани и срещу “по-грешни” люде. Току виж се оказало, че за много неправди има едни и същи виновници и потърпевшите вземат че се обединят за да им противодействат. Съединението прави силата, казват някои. А дали е така ?
Трябва да се обмислят някои детайли по реализацията първо, да се намери подходящ хостинг и т.н., но се надявавам, че до седмица-две ще е факт.
Да видим, дали ще е по силите ми, или ще остане само идея. За момента стартирам един блог за идеята на адрес: znaiko1.blogspot.com
Да, грешката може да бъде и вярна,
Грешник Иванов.
Дискусията тук е страхотна, Виктор ме засрами, Шаркан сподели адски много и полезна информация, също както и Itchy.
Всичко това трябва да го има и на други места. Препубликувайте коментарите, определено е нужно.
Да, агресията, която се изля срещу издателите е огромна (и аз също участвах… всъщност май още участвам), но адски много хора се афектираха от ситуацията, да не говорим от публичната позиция на много издателства. Ех, интересно, нали? Днес в София има парад, който да ни накара да заговорим за това как оценяваме някакви хора на база една причина и ингорираме, че никой не е толкова елементарен. Мисля, че темата с издателите е добър пример за същото.
Убедена съм, че много хора са се обидили, че много хора изобщо не осъзнават как точно работи Интернет и че има много хора, които си купуват и хартиените книги. Особено пък хора от по-старото поколение, които никак не са запознати с компютрите.
Колкото до преводите, които можели да бъдат публикувани…
Ако издателствата отказват да публикуват превод, това е защото смятат, че няма пазар, а не защото вече преводът го има.
Само един пример. Хари Потър преводите ги имаше онлайн много преди официалната премиера на книгите от Егмонт и въпреки това, че основната читателска маса бяхме пубери (с достъп до интернет), книгите се купуваха като топъл хляб. Прочетох онлайн преводите, но и всички книги си купих. Така че най-малкото, въпросът тук не е толкова, че хората няма да купуват книги, когато има виртуални варианти.
Много съм съгласна, че книгите ако са виртуални, ще скочи потреблението им, това важи изключително силно за мен. Списъкът с български книги и издадени на български език, който поддържам последната година е огромен (това са книги, които бих купила независимо дали съм ги чела виртуално преди това), но просто нямам как.
Както и да е, отплеснах се. Отново, страхотна дискусия, моля ви, разпространете я.
Ето ви един пример. Срам не срам, обичам кримките на Рекс Стаут – просто много си падам по дебелака Ниро Улф. Имам всичко издадено на български, като често съм си набавял книгите от антикварни книжарници.
Но издаденото у нас е по-малко от половината творчество на Рекс Стаут. Сега чета останалото в руски сайт.
Гарантирам, че ще купя всяка книга от поредицата за Ниро Улф, независимо дали вече съм я чел в мрежата. Но нима моята гаранция може да убеди издателите? Дрън-дрън. В момента преиздават част от вече издаваните книги. По какъв критерий – един Буда знае.
А с радост бих превел това-онова, например “Гумената банда”, “Търсенето на майката” или “Където има воля сетна”.
——————-
Апропо!
Към издателите: Драги дами и господа, вие се нуждаете от литературна критика. Но не високопарни приказки, демонстриращи колко възвишен е критикът, а нещо като кулинарна рубрика за приятни, полезни и ценни книги.
Тук блогърите могат да ви бъдат невероятно полезни.
Pingback: Наблюдения по казуса chitanka « Кутията за всичко
Pingback: Загуби за милиони « Размисли и страсти на Маркуча
Познавам в подробности работата, която се върши от доста време в България по повод Европеана. Там принципно няма да се харчат никакви пари от чужбина, всичко си е за сметка на участниците (библиотеките). Вече има и доста българско съдържание в Европеана. 🙂
Куриозното е, че тъкмо преди да тръгна на път, предложих на екипа да им съдействам да публикуват съдържанието си в Европеана …. като пристигнах, вече полицейската акция беше в действие.
Тия да не са следили мен? Форума го няма, и дори не знам дали някой е прочел предложението…
Та по въпроса за Европеана, инициативата е много хубава. Има някои неуредици, но в ЕС се харчат доста пари за поддръжката и разработката, така, че проблемите (предимно технически) с времето намаляват. Интереса на българските библиотеки расте. Тази инициатива има за цел именно да осигури на всеки достъп до всичкото налично в Европа ‘електронно съдържание’ — всички цифровизирани обекти. За да участват в този проект примерно издателите… имат нужда от.. chitanka.info! Инак, трябва да се изхарчат огромни средства, за да се постигне донякъд етова, което е вече направено.
Едва ли ще харчат пари. Те са изтеглили предвидливо съдържанието преди да ударят сървърите на читанката и после ще усвояват парите за цифровизиране чрез просто copy/paste от читанката.
Обаче съществуването на читанката им е трън в очите, защото ще изглежда доста съмнително как шестима са сканирали и редактирали хиляди книги безплатно за две години, а усвояващите пари за цифровизация правят същото за доста пари.
Имам почти пълна колекция от преводите на Радков на Карл Май, но последните 3-4 издадени бяха буквално нечетими. Просто не всичко на Карл Май става за четене. Вероятната причина, че не са му издадени последните няколко книги е, че никой не би ги прочел. Вече съм забравил кой беше другия преводач на Карл Май.
Цифровизацията в контекста на Европеана не е идентична с вършеното от chitanka.info. Но да, този модел за усвояване на пари е добре познат у нас.
@Eneya, страхотна работа си свършила по събиране на мнения от различни страни.
@Даниел Калчев, би ли описал с няколко думи идеята на проекта и начина на включване?
Изтеглих файла от сайта на Парламента, но няма да го прочета до няколко дена. Може би ще трябва и доста допълнителни неща да прегледам и, ако не те затруднява много, би ли го “сдъвкал”?
@Валентин, може би едно по-бързо включване в Европеана, както Даниел е предложил на Читанка, ще им обърка сметките. Изобщо не предполагах чак такава кражба на труд, но у нас всичко е възможно.
И още едно мнение за публичната собственост в коментар на nv при Боян Юруков:
Май “плач” се чува само от издателите!
И защо ли?
Ами защото някой им отнема МОНОПОЛА!
Да си монополист в България е много сладко, ама не е вечно!
Стефан Цанев – кой е той?
Писател или алчен занаятчия?
Itchy, мерси, аз може и да не съм безпристрастна по темата, но се опитвам да съм обективна. Не знам до каква степен се справям.
Защо няма медии, които да го направят… е отвъд мен.
Направо се учудвам на медиите. Блог сферата е пламнала, а официалните медии (според скорошните спорове за изборните препирни в интернет) мълчат оглушително.
Видях, че собственикът на т.нар. “сървър на Читанка” се е регистрирал в Лекс.бг в търсене на правна помощ или адвокат.
За съжаление мога да давам само с общи мнения. Не ми идва наум нищо по-конкретно, което да мога да свърша.
@Ivan Ivanov: По никакъв начин не се чувствам обиден от написаното, така че не виждам нужда от извинения. 🙂 Да, акцията срещу bookbg също не беше юридически перфектна. Но този сайт беше именно и точно това, което се нарича кражба на интелектуален продукт (дано не бъркам – нали той продаваше достъп до книгите срещу по четири и осемдесет за книга?). Той правеше пари от чуждия труд, без да дава (доколкото ми е известно) нищо на творците. Това според мен е нещо лошо, и то много по-лошо, отколкото са добри независимите рецензии за книгите.
Затова и сметнах онази акция за морално оправдана, и й дадох (и продължавам да й давам, ако и с резерви заради смотаното изпълнение и тъпотиите около нея) своята негласна подкрепа. Както писа по-горе Виктор, ние всъщност сме именно тези хора, които подкрепят спазването на закона.
@Мая Попова: Уви, много творци са старателно излъгани от “хората на пачките” за нещата. Те са искрено убедени, че техните читатели са и искат да бъдат престъпници, които ги ограбват. Тази лъжа няма да бъде опровергана лесно. Но ще направя каквото ми е по силите, за да я опровергая. А дотогава нека не бързаме със заключенията по адрес на творците. Ще е срамота да кажем по техен адрес тежки и неверни думи.
@Григор
Радвам се, че не съм ви обидил.
Не ми е било за цел да обиждам никого, но понякога се изразявам така, че това бива възприемано като обида, без да е такава.
Ще се опитам да обясня възможно най кратко, само основното за бууксбг.нет.
1.Според мен се приема грешно за даденост, че парите са заплащане за продукта книга или копирана/сканирана книга.
2.В сайта изрично пишеше, че са за достъп до съдържанието на сайта, ревютата. Това мисля е ясно, че е законно.
За мен като клиент, парите от един есемес, се равняват, дори са по-малко сумата, която бих платил за да сканират в някое студио книга от библиотеката за мен. За лично мое ползване. Нали се уточни, че това също е законна услуга ?
Самото сканиране или се заплаща, или съответно се инвестира време. Затова и няма закупуване на копирана/сканирана книга, а има получаване на услугата сканиране.
Защо да е незаконно към платеното ревю, да се предлага безплатно услугата сканиране на библиотечна книга за лично ползване ?
Нещо нередно да има до тук ?
Кражба на интелектуален продукт или законна комбинация от услуги е описаното ?
Не казвам, че това не засяга интересите на праводържателите, но казвам че по същтество и с оглед на настоящите закони, младежа не е извършил престъпление, още по-малко с характеристиките преувеличени и изопачавани от пресцентъра на МВР: http://press.mvr.bg/News/news100518_12.htm
Къде виждате алчен злодей тук ?
Аз виждам жертва. Утре ако реша да правя нещо новаторско, за което няма установени практики още, трябва ли да се страхувам, че ще бъда третиран така несправедливо от институции, медии и т.н. ?
Освен това, дори да е виновен в НЕЩО, човек следва да се третира съобразно тежестта на провинението, а не съобразно необходимостта от самореклама на тази или онази служба/институция. Нека кажат колко е спечелил, ако не ги е срам.
В този конкретен случай, дори да имаше някаква вина младежа, то тези мерки са повече от прекалени. А според мен престъпление въобще няма. Злоупотребява се с наказателният кодекс от праводържателите.
В тази връзка е и коментарът ми тук: http://sites.google.com/site/znaiko1/reply1
Както и коментарите в линка , който пуснах и по-горе: http://sites.google.com/site/znaiko1/sorry
@Ivan Ivanov: Откъм юридическата страна – ако човекът е извършвал каквато и да е комерсиална услуга, свързана с предлаганите книги, би могло да се твърди, че разпространението им не е некомерсиално. (Затова, доколкото ми е известно, в Читанката нямаше никакви реклами.)
Откъм моралната страна – възможно ли е било от този сайт да си свали човек книга, ако не е платил? Ако да, би могло да се разсъждава доколко нещата са морални или не. Ако обаче не, каквото и да пише в условията, е очевидно, че се заплаща всъщност именно свалянето на книги. Тоест, сайтът е не само неморален, но и по духа на закона незаконен (дори ако по буквата му е законен).
опитите да се намери баланс между интересите на праводържателите и всички останали (автори, преводачи, читатели) са нещо трогателно, но безполезно. Съвсем ясно е кой трябва да отстъпи. Компромисно решение не значи всякога адекватно решение.
Сетих се как в Америка в навечерието на гражданската война е имало опити да се предотврати конфликта именно чрез “баланс на интереси” (демек със запазване на робството, но с условие за сериозно подобряване на условията на живот на робите. Трогателно глупаво)
В тази връзка: какво мислите за това как акцията на ГДБОП съвпадна с това изказване?
http://www.technews.bg/article-17804.html
Дали просто не трупаме точки пред нашите “приятели” отвъд голямата локва?
@Григор и Иван Иванов, проблемът е в начина на представяне от прес-центъра на МВР. Има общо в двата случая и то е, че представянето е непълно и изкривено. По отношение на Читанка ние, коментиращите, сме запознати с дейността на сайта и виждаме очевадните противоречия. Доколкото разбирам, Иван Иванов е запознат с другия случай и вижда изопачаването му при представянето в медиите.
Колко е “комерсиална” услугата – всъщност от публикацията никой не може да разбере какво точно е продавано. Ако от цената се извади стойността на “анализ/ ревю на голям брой книги” и съответната аргументирана препоръка, може и да се окаже, че книгите са разпространявани безплатно. Точно тук е мястото на съд, дори по-скоро на съдебен процес, където се излагат аргументи, доводи и най-вече доказателства. Което е основният проблем при действията на МВР в тези показни акции – липса на обективност.
Конкретно случаят с Читанка тотално обърна отношението ми към всички акции на МВР, въпреки че гледах на тях с някаква надежда, че се прави усилие за ограничаване на престъпността. От тук нататък (и за предишните) ще ги възприемам като ефектни, а не като ефективни. Много неща в държавата се правят фиктивно, единствено за повърхностно покриване на изисквания от ЕС (и външни наблюдатели), без да се спазват елементарни и задължителни правила и процедури. Както и пълно пренебрегване на реалните, действителните, обективните отношения.
Пример е следната тъпотия, показана във филмчето на МВР – кутията на компютъра беше с “краката нагоре”, без да е свързана с какъвто и да е кабел, не се вижда има ли нещо в тази кутия… Абсурдния коментар зад кадър “Абе, тук хардОВЕ има ли?”, както и също така нелепата реплика, вече в помещенията на печатницата: “Тук е целия пакет на Адобе!” (ами, предпечатната подготовка и монтаж за печат се прави на Адоби, Куарк и тук там на Корел, не на Уърд. Да се изрази учудване от наличието на абсолютно необходим за дейността софтуер, е крещяща неграмотност). Ако нямаше съобщение на chitanka.info, че наистина е “арестуван” сървърът, изобщо нямаше да повярвам на това филмче… Едни тинейджъри ще го направят по-достоверно. Както е публикувано от МВР, това “доказателство” се различава от шаржовете през миналите години само по източника и че е правено “наистина”, а не “на шега”.
Мисля, че идеята на Иван Иванов да събере подобни факти на едно място е много добра.
ами, пак в духа на Тойнби, става ясно, че западната цивилизация е в упадък, който се задълбочава чрез неадекватни отговори на последиците от главното предизвикателство (което се състои в противоречието между технически възможности и интереси на доминиращи малцинства да не допускат реализацията на тези технологични възможности на малките групи).
Типично за цивилизация в упадък е да изгражда универсална държава, империя, в опит да задържи положението.
Следва катастрофа.
@Nick, писали сме едновременно.
@Шаркан, новите технологии и съответните отношения ще надмогнат над упадъка, поне аз вярвам в това. Разбира се, няма да стане “от само себе си” и без борба. 🙂
Опитвам се да наблегна на местния ни проблем – способността на държавата (нейни органи и/или представители) да действат адекватно и в съответствие с правомощията си. Както и да се развива светът, ако ние вървим “на кестерме”, все ще сме си зле.
Дори в линка на Nick се вижда огромната разлика в използваните понятия тук, и оттакък Голямата локва. Тук атаките са срещу индивидуални граждани, там – срещу организации. Те явно имат съвсем различно разбиране за “пиратство” от нашето. Оооо, да, имаме организирана престъпна група от 6 човека, с йерархия (оппа!) и т.н. (или при случая “Русе” – организирана група от ЕДИН човек :-)), има съдебни спорове, а бе, имаме една държавност… В това понятие се включват и всички граждански действия – за и против прогреса. При нас нищо от това го няма – дори и гражданските действия са ограничени. Много пъти не целенасочено, а от некадърност и неграмотност на управляващите. Примери – бол. Вземете дори случая с безплатния концерт на Пайнър, заради който се готви забрана за всякакви граждански (не фирмени) прояви на площада пред “Александър Невски”. Фандъкова се оправда, че не е разбрала какво точно подписва, когато е разрешила концерта. Добре, приемам, има си някакви служители да й подготвят документите, тя се е предоверила, пък и е невъзможно всеки случай да разглежда лично и от край до край. Но след като е станал гаф – задължително е да проучи случая издъно, а не да го задълбава с ново, още по-неадекватно решение.
Ivan Ivanov, благодаря за споделената информация (за случая с booksbg.net не знаех нищо) – и още повече за инициативата с “регистъра на неправдите”. Имам подозрения, че някой (може би самият Григор) вече бе подхващал нещо подобно… паметта ми изневерява, моля четящите тук да помагат. (Да не става дублиране на работа.)
Междувременно публикувах реакции на издателства, членуващи в АБК, по темата. Картинката е пъстра. 🙂 Eneya също им е писала и ще сподели отговорите в блога си.
http://www.segabg.com/online/IMG/6289/0083-large.jpg
Позволете ми един малък анализ.
Погледнете личността на горната снимка. На пръв поглед – личност като личност. Но както е казал един умен човек, дяволът се крие в детайлите.
На заден план – задължителна снимка на Вожда. Дявол да го вземе, ако съм един Вожд, само при виждане на подобно портретче бих изритал притежателя му от работа без предупреждение и без обезщетение. Натегачите са най-опасната пасмина.
Още виждаме американското знаме. Не европейското, не българското – американското. До портрета на Вожда. Да се знае кому дължи вярност въпросната личност.
Още виждаме на ръката нещо странно – дамски часовник плюс гривнички. Признавам, това не мога да го анализирам.
И накрая бръснатата глава. През 30-те години в Червената армия бръснатата глава се превръща в символ на онези командири от средно ниво, които демонстрират тотална вяра в Партията и отказ от личен живот. Хора, готови да изпълнят всяка заповед, без да се замислят. Не знам дали в случая става дума за това, или за чалгарско подражание на Слави. Но и в двата случая не е добре.
@Любо Николов: Бе не знам – все пак е човек като човек. И той яде пилето с пръсти… Ако трябва да погледна безпристрастно (по-скоро – да НЕ погледна, както прави Темида), той е изпълнявал нечии нареждания. Не вярвам да е станал сутринта и да е решил да се катери пои покривите. В този смисъл той е просто отдушника, буфера, целта на недоволството. Истинските злодеи в крайна сметка излиза, че са прекупвачите. (Което не го прави симпатичен мен, не се заблуждавайте.)
Адски ми е чудно – защо никой от авторите, преводачите, коректорите, художниците – истински ощетените в случая – не яхнат вълната, не тропнат по масата, и не “изковат” нови правила в бизнеса? Желязото трябва да се кове сега!! Защото, съгласете се, без тях издателствата са нищо – един организатор и посредник, който лапа големия процент. Мисля, че както се разбра, че нещата са обърнати, сега е момента тези хора – истинските творци – да наклонят везните обратно. Ако сега не си извоюват по-добро заплащане… не виждам кога. Чудно ми е – пак повтарям – защо не се организират да тропнат по масата. Да не би да са доволни от парите, които вземат!??! Не вярвам?
Читанката трябва да се запази. Защото е толкова ценна колкото всяко друго културно общество за България. Като кръга Мисъл, да речем.
Читанката не може да остане така като е било. На всеки от този списък с автори от България и от чужбина е нужно да се напише кратък e-mail: искаш ли да ти останат книгите в читанката и ако искаш – публикувай си линк с банковата сметка – да ти превеждат читателите колкото им е кеф, и за колкото им е кеф!
Така ще стане – и законно, и почтено и полезно за всички – автори и читатели.
Хаха, Мая Попова, че отде да знам кой е Стефан Цанев? Виж, кой е Георги Данаилов зная, защото той още едно време разреши да се публикуват всичките му книги в интернета, първоначално в slovo.bg, даже и e-mail си беше оставил човекът, аз му писах, благодарих му, той ми отговори, радва се, че четем книгите му свободно. Дори ми се извини, че ми пише малко и набързо, но това бяха дайълъпски времена, а той пишеше от едно село в Родопите. Поласкан съм, кеф ми е, че имам и си пазя и-мейл от Георги Данаилов. Ето, Мая, виж, зная кой е Георги Данаилов, чел съм почти всичко от него, а Стефан Цанев, чул съм го, даже мисля, че е нещо поет, нещо с политика май едно време се занимаваше, ама повече не зная. Нещо май за някакви души и спасение беше писал…
Та това е една от разликите между Стефан Цанев и Георги Данаилов.
Борислав Манолов днес даде първото си интервю, разказва за “Моята библиотека” и отговаря на въпроси около 40 минути в конференция по Скайп, организирана от няколко години насам от моя приятел Огнян Рангелов, поддържащ сайта http://bezmishka.org – сайт в полза най-вече на слепите потребители, но там има мънички ръководства за настройване на разни работи из компютрите, които са полезни на всички. Тази конференция се провежда всяка неделя, след което записът от нея се публикува на сайта. Борислав Манолов каза, (а също и написа), че няма нищо против аудиозаписът да се публикува. Манолов има хубав глас, приятен тембър, ясна дикция, говори интересно, звучи като много добър човек. Когато Огнян Рангелов успее да обработи и качи аудиото на сайта, може пак тук да пусна директен линк, но Огнян е изключително зает и понякога със седмици не му остава време да обновява сайта.
Предполагам, че много други медии са искали интервю с Борислав, (ако са си направили труда да му пишат по електронната поща), но той отдели на аудиоконференцията на слепите 40 минути, за което отново ползвам случая да му благодаря. А другите медии – нека ги е яд. :-))
ще рискувам да прозвуча като най-сухия сухар на света, но все пак: хайде да охладим малко страстите. Емоциите в случая са разбираеми, само че породиха такава какофония, от която няма да се роди нищо смислено. Вместо да скачаме като ужилени и да се насъскваме едни срещу други (читатели срещу издатели, автори срещу преводачи и т.н.), нека видим какво може да се направи.
И тъй като в дискусията всеки си дърпа килимчето към себе си, предлагам да разделим отделните проблеми:
а) затварянето на Читанка
Струва ми се, тук е налице консенсус – това деяние е неправомерно и незаконно, тъй като Читанка е библиотека, макар и онлайн.
Какво може да се направи, за да не се повтори този случай? Нещо съвсем просто и логично – да се прецизира текста в Закона за авторското право за “общодостъпните библиотеки”, така че вече да няма съмнение дали онлайн библиотеката е библиотека или не. Как може да стане това? Ами някой със законодателна инициатива трябва да внесе съответното предложение в Народното събрание. Вместо да се бием в гърдите и да се тръшкаме, може да организираме обществен натиск в тази посока. В една уж правова демократична държава, за какво се води Б-я, това е единственият начин за решаване на подобни проблеми. Има ли смисъл да давам линк към сайта на НС, където са публикувани адресите на всички народни представители, за да им кажете какво мислите?
б) авторските права “по принцип”
Това е съвсем различен въпрос от казуса Читанка, макар че 90% от коментарите в блоговете се отнасяха до него. По този въпрос обаче сме твърде далеч от консенсуса (като общество в Б-я, а и в глобален план като цивилизационно развитие). Всеки е свободен да изказва мнение, да се бори да бъде чут и да набира привърженици. Уважавам правото на хора като Шаркан да отричат изцяло авторското право с анархистичен плам (някой ден може и да ме убедят да стана техен последовател), но към настоящия момент цялата западна цивилизация се крепи на него (авторското право не е нищо друго, а приложение на принципа за частната собственост към интелектуалния продукт). Струва ми се, тук важат думите, приписвани на Чърчил за демокрацията – системата не е съвършена, но по-добра не е измислена. Тъй или инак, предстои интересна битка в това поле 🙂 🙂
в) неадекватна медийна реакция
Лично аз бях покъртен еднакво силно както от самата акция, така и от отразяването й, но това е малко по-различна тема, така че тук няма да се разпростирам 🙂
Всички останали нюанси в избухналата истерия (силна дума, но, да ме прощават мнозина, употребявам я на място), са си точно това – нюанси. Дали електронната книга/библиотека ще измести книжната е въпрос до голяма степен технически (да не припомням прехода глинени плочки-папирус-пергамент-хартия), но този въпрос няма да ни даде отговор да спазваме ли авторското право, или не. Интернет просто ни дава техническа възможност за разпространение на текста по нов начин, но според мен е рано да твърдим, че радикално променя процеса на издаване на книгата. Твърде много хора в коментарите си злорадо ликуваха за “смъртта на издателя”, без да си дават сметка за огромната роля, която играе той в целия книгоиздателски процес. Издателят не просто подбира коя книга да публикува и после прибира парите, а отговаря за всяка една стъпка – за диалога с автора, за редактирането на ръкописа, за отстраняването на грешките и неточностите, за графичното офрмление на текста, за илюстрациите, за печата, за разпространението… и последното да затвори вратата. Не бих искал да звуча наставнически и да изтъквам очевидни истини, но се подразних на воя срещу “лошите издатели”. Всяко стадо си има мърша, така и сред издателите има просто печалбари, но освен тях – дори и в България по това си личат добрите издателства – има и издатели, които съумяват да поднесат книга, която да достави наслада с цялостното си внушение – от качествения текст, до графичното оформление и избора на хартия (добре де, и избора на формат за електронните книги :)). За което съм им благодарен и шапка им свалям (вихра). Едва ли е нужно да казвам от колко текстове – а вероятно сред тях е имало и такива с определени достойнства – съм се отказвал да чета, отблъснат от грубите правописни и пунктоационни грешки, липсата на елементарна редакция, размазания шрифт, прозирната хартия и т.н. И в този ред на мисли, нека не бъркаме книгоиздаването със самиздата (който на англ. неслучайно се нарича vanity publishing) – всеки, срещу съответното заплащане може да си отпечата произведението, но така нито ще стане (достоен за четене) автор, нито пък ще направи печатаря издател 🙂 Издателят е диригентът, от него зависи дали ще чуем хармонично изпълнение от оркестъра или ще избягаме от залата с писъци. А призивите “на крак” срещу издателите” ми звучат малко като мерака на чичо Денчо 🙂 🙂 В духа на горния постинг на Nick, защо ли музикантите не се отърват от диригента, който е само един “организатор и посредник”? 🙂 🙂 Издателят е инвеститорът, той е предприемач и е напълно логично да очаква печалба от дейността си (всеки от нас работи за пари, нали? Освен в редките случаи, когато го прави pro bono), така че е нескромно да ги обвиняваме вкупом в алчност. Пак казвам: сред тях има и от единия вид, има и от другия. И всеки от нас е свободен да реагира по някакъв начин срещу тези, чиито действия не одобрява. Лично аз, например, бойкотирам едно голямо издателство заради немарливото им отношение към текста и изобилието на правописни грешки в книгите и се старая да поръчвам заглавията, които ми изглеждат интересни, от чужбина. И накрая, за да приключа тази “ода за издателя”, само ще изтъкна, че българските издатели са принудени да съществуват в една изключително трудна по ред обективни причини среда (ако някой сам не може да си отговори на въпроса защо, да пита) и макар това да не е извинение за глупави прояви тип “Читанка” и лошо издадени книги, е достатъчно основателна причина да не плюем ангро, а да проявяваме уважение към тези (малкото), които си гледат добре работата и са истински Издатели.
Някъде горе мярнах и доста примитивни опити за обяснения на случая “Читанка” с обвинения, че, видите ли, издателите “бранят монопола си”. За какъв монопол става дума, за Бога? Всеки е свободен да си пробва силите да стане издател – но нека спазва същите правила, които спазват и колегите. Ако издателството Х ми е платило определена сума за превода на даден роман, откъде-накъде някой друг ще се опитва да печели пари от същия роман, като вземе готовия превод? (тук не става дума за библиотеките, а за търговско начинание) В издателския бранш в България (изключвам учебниците), няма монопол, а конкуренция и държавата е призвана да следи за спазването на еднакви правила от всички участници. Ако някой смята, че може да издава по-евтини и по-хубави книги – моля, да заповяда. Абсолютно нищо не му пречи и да ги издава онлайн, стига да се споразумее с носителя на авторското право (автор, преводач).
Предпоследна вметка: мярнах доста забавни коментари за преводачите – от ругатни и обвинения в некадърност до нелепи сметки колко печелят. Интересно ми е, когато три поредни дни си купите мухлясал хляб, произведен от хлебарница Х, на четвъртия пак ли си взимате от него? Ако не се купуват некачествено направени книги с лош превод, некадърният издател ще фалира и ще останат само тези, които се грижат за продукта си.
И наистина последно: на гребена на емоционалната вълна 🙂 🙂 в началото бях възразил срещу “слагането на етикети” и по-специално намесването на Съюза на преводачите. Шаркан, извинявам се: наистина е имало колеги от Съюза, които са “подали сигнал” за нарушено авторско право от “Читанка”. За мен си остава загадка защо са се жалвали в ГДБОП, а не са поискали от “Читанка” да свалят от сайта въпросните произведения, но предполагам става дума за хора, които просто не са на “ти” с интернет. Така или иначе, такава е тъжната истина 🙁
@villervale: Ако просто обикновен човек подаде сигнал до ГДБОП, шансът по сигнала му да бъдат предприети действия, доколкото знам, клони към нулата. Биват “придвижвани” тези сигнали, които бъдат подплатени с подходящо “спонсориране”. Така че не мисля, че действията срещу “Читанка” са резултат от оплакванията на обикновените преводачи, и съответно според мен те не носят вина за спирането на сайта. Обикновено ГДБОП реагира на сигналите на т.нар. “праводържатели” – ограничена като брой групичка от прекупвачи на права, някои от които се занимават и с издаване. Доколкото знам, и този път случаят е бил такъв.
(Много хора отъждествяват издателите с едрите праводържатели, което е абсолютно невярно. Днес се връщам от Таласъмията в Стара Загора – всички присъстващи там издатели бяха категорично в подкрепа на Читанката. Огромният процент от българските издатели са “хора на книгите”, и са в нейна подкрепа. Някои тайно, за да не ядосат едрите праводържатели, иначе ще видят права върху произведения за издаване през крив макарон. Но реално това отъждествяване е част от Голямата Лъжа, която сеят тези праводържатели – че барикадата е между читатели от една страна, и творци и издатели от друга. И че читателите на твореца са негови врагове и престъпници, които се чудят как да го ограбят. Уви, доста от коментиращите са се хванали на тази лъжа – а е важно да я опровергаваме.)
Причината за жалването в ГДБОП е същата, заради която затвориха сайта на Виктор Кирилов, въпреки че той беше свалил каквото те бяха поискали от него, и след като се бяха уверили, че го е свалил. Електронните библиотеки се явяват “конкуренти” на праводържателите, но не в частта с продажбите – според мен те не намаляват продажбите им. Явяват се конкуренти на практическия им монопол върху контрола върху произведенията. Както знаеш, властта е власт, и носи влияние (включително пари) не само с това какво задвижва да бъде издадено, или разрешава да бъде издадено, но и с това какво пречи да бъде издадено, какво отлага, какво издава в недостатъчен тираж, и т.н. Електронните библиотеки унищожават тази власт на тези праводържатели. Ако смогна, днес или утре ще драсна един запис какво и как точно унищожават, и как това наврежда на монополистките мераци на “праводържателите”. И защо Читанката не е глупава проява.
Григор, според теб от юридическа страна има ли какъвто и да е проблем, аз да направя следното:
Заемам книга от библиотеката, отивам в студио където предлагат услугата сканиране, сканирам книгата, вземам си файла и им заплащам услугата ?
След като в студиото, комерсиално, срещу печалба са сканирали библиотечната книга, без да са предоставили същевременно възможност за безплатно сканиране, те неморално ли са постъпили и следва ли да бъдат арестувани от ГДБОП, а техниката им конфискувана ?
Не казвам, че случая е същият, но те моля да ми отговориш ясно само на тези два въпроса, съобразно описаното тук, все едно не си чувал никога за буукбг.нет !
п.п.
@Itchy
Благодаря за добрите думи, но идеята в основата си не е моя, а бе спомената от Gabo.
Днес приказвах с приятел програмист и добих по-ясна представа за някои практически моменти при реализацията, но единствено резултатът ще покаже доколко това е така. Иначе се сещам за поне десетина несправедливости, които бих въвел аз, като се започне от случаите с буукбг.нет и читанка.инфо, които са и интересни и с това, че единият получава обратното на подкрепа за момента. Вероятно и занапред, ще има много несправедливости, които няма да бъдат тълкувани еднозначно, така че това е още едно предизвикателство при разработката на идеята.
григоре,
далеч съм от мисълта, че акцията срещу “Читанка” е в резултат на няколко индивидуални жалби на засегнати преводачи. Публична тайна е, че зад нея се крият няколко от големите български “издатели” като “Труд”, “Сиела” и “Бард”. Но също толкова далеч съм и от теорията за световната конспирация. Нямам представа кого наричаш “прекупвачи на права”, ще ми е интересно да доразвиеш тезата си и да я подкрепиш с аргументи. Моят скромен опит с гореизброените издателства сочи, че мотивът им е един – приходите. Те смятат, че публикуването на дадено заглавие в интернет автоматично води до намаляване на продажбата на книжното издание. Дали това е така или не, е трудно да бъде доказано. Да, публикуването в интернет може да бъде реклама и да увеличи интереса към дадена книга. И също така да, публикуването в интернет насърчава културата на “безплатния обяд” и много хора свикват с мисълта, че могат да потребяват нещо, без да овъзмездят създателите му. В случая имаме класически сблъсък на два интереса – този на издателите, които основателно гонят печалба и този на обществеността, която пък иска да чете свободно. И точно това трябва да бъде дефинирано – в полза на обществения интерес е да съществуват виртуални библиотеки, за това едва ли някой ще възрази. Въпросът е, как да се съчетае съществуването на онлайн библиотеки с интересите на твореца/праводържателя. Възможно е да решим, например, че четенето е висш интерес и тогава ползването на онлайн библиотеки да е напълно свободно и безплатно. Но също така в обществен интерес е да се защитават правата на автори/преводачи/илюстратори/издатели. (ако на някого не му е ясно защо, да пита). В Скандинавските страни съществува механизъм, при който всяко заемане на книга от обществената библиотека се регистрира и според това колко пъти е била прочетена през годината, нейният автор (и преводачите мисля, но да не излъжа) получава определена сума пари от държавен фонд (който се събира от данъците на всички граждани, четящи и нечетящи, но явно там хората смятат, че писането/превеждането/издаването трябва да се подкрепя). В електронен вариант това би било още по-лесно. Вероятно има и други варианти за решаване на този въпрос, но тук липсва дискусия по тази тема, за съжаление….
И ще се върна отново с две изречения към “едрите праводържатели”. Макар и бегло, познавам повечето “големи издатели” (все пак Б-я е толкова малка) и те уверявам, че водещият им мотив не е стремежът към власт, нито пък някакви задкулисни игри, а финансовата печалба, разбирана като по-големи продажби. Това е прозаичната и напълно разбираема истина. Няма издател, който да къта в чекмеджето си бестселър заради някакъв необясним стремеж да “държи в мрака” четящите. Още по-малко пък има издател, който да инвестира парите си в закупуването на правата върху дадена книга, само за да предотврати разпространението й.
Дообмисляйки апокалиптичната си теза за “монопола”, не забравяй следното: авторът се стреми да направи произведението си максимално достъпно и затова ще търси издател, който да го публикува; по закон авторът може да отстъпи авторското си право за не повече от пет години и в повечето договори има клаузи, че ако в определен срок книгата не бъде издадена, правото се връща при автора и той може да си търси нов издател (или да я пусне за свободно ползване в интернет, да си изгори ръкописа в печката и т.н.). Освен че нямат мотив да търсят “монополизиране”, издателите нямат и възможност за това. Или?
Интересно мнение на Алвин тук:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=fantasy&Number=1951084178&page=0&view=collapsed&sb=5
за съжаление звучи много обосновано – че цалата тази пушилка е за да се предизвика законодателна инициатива и всякакви вратички, позволяващи съществуването на онлайн библиотеките да бъде запушено.
Не, че това ще ги спре, но ще ги направи незаконни – допълнителен повод за тормоз над избрани хора.
vilervale
отричам копирайта. Схващаш ли разликата?
(пък авторското право не е нищо друго, освен изискване ВИНАГИ да бъде посочван авторът на творбата, или, най-малкото, някой друг да не си приписва авторството над нея. Ферштеен?)
И афоризмът че “нищо по-добро не е измислено”, е просто афоризъм. Използването му като довод изисква твърдението да бъде доказано с нещо повече от позоваване на авторитета на Чърчил.
Божо,
абсолютно ясно е и е логично, че има мерак свободното разпространение на информация да се ограничава – при това в полза на съвсем определени малцинства и за сметка на всички останали.
незаконно не значи лошо. Значи просто, че трябва да се помисли дали законът не е идиотски.
А оттам – дали и генериращата идиотски закони система изобщо подлежи на ремонт и подобряване.
и още нещо – интересите на твореца НЕ СА идентични с тези на праводържателя (може да се случи и да съвпаднат, но в повечето случаи съвпадат интересите на автора и читателя). Популярен творец винаги може директно да се обърне към почитателите си и да получи възнаграждение за труда си ТЪКМО благодарение на “културата на безплатния обяд”.
(още един идиотски лаф с претенции за самодоказване. Безплатен обяд е самият факт, че живеете)
Като си говорим за ГДБОП и арести на база “какъв трябва да е закона”, се чудя защо още Алтермедия не е свален? За тези, които не знаят, това е сайт, в който се проповядват фашистки и неонацистки идеи, редовно се призовава към насилие и нетолерантност на база сексуалност, пол, раса, етнос, религия. Все неща, които нарушават напълно конкретни части от Конституцията и законите на България. Разбира се, нищо не се е чуло за арести, защото между призоваване към насилие и евентуално нарушаване на закон за авторски права, ясно е кое е по-голямото зло.
Алтермедия няма защо да бъде сваляна. Тя е в унисон с държавната политика, самата й идеология (фашистка) има за кумир свръхдържавността.
Пък и действията на привържениците на Алтермедия бранят държавни интереси и замазват административни гафове (случката с побоя в трамвай 20 – нацистчета пребиха отиващи да протестират срещу държавно нарушаване на човешки права).
———————
от близо година вече има един все още експериментален апарат – обемен принтер, който печата почти (засега) пълен комплект свои резервни части… и ги сглобява в свое работещо копие.
Сега си представете второ или трето, пето поколение такива машини. С програми с отворен код (и да не е отворен, ще се появи. Или поне ще бъде разбит затвореният). Сиреч, опцията “репликация” при тях съществува в два режима:
– самокопиране 1:1;
– възпроизвеждане с подобрения, измислени от притежателя.
Какво правим с копирайта тогава? Ами че половината население ще трябва да станат ченгета и инспектори по охрана на “интелектуалната собственост”, а поне една пета ще лежат по затворите или ще изплащат наложените им глоби – на вноски, десетилетия наред.
Хубав свят се задава, а?
В кърпа ни е вързан, ако сега обществото не се пребори за свободни виртуални библиотеки, за тотална изборност на ВСЯКО длъжностно лице, пряко участие в изработване, променяне, приемане, ратифициране и отмяна на закони.
Ха! само на мен ли нещата ми се виждат свързани?
@Божо, Шаркан,
Чак такъв заговор не ми се привижда. Само нещо по-обикновено и обичайно за нашата територия – напъване да се изпълнят поръчки. От една страна има поръчител на конкретната акция с почти монополен дял от пазара (Труд, Сиела, Сирма), една гилдийна организация, изпразнена от съдържание (вижте при Калин и Енея); а от друга – натиск от правовите държави за борба с “пиратството”. Мислих по линка, даден от Nick. Американците ще си търсят авторските и копирайтските права и зад граница. Но там се говори за филми и музика – за общо взето най-скъпото от индустрията за удоволствия. Изобщо не се споменават книги – ясно им е, че този пазар е фрагментиран езиково и там възможните нарушения са относително дребни финансово. По чисто технически причини филмите и музиката заемат и огромни обеми памет. Свързвам го с прес-съобщението за 2-годишната “пиратска” дейност на Читанка и качването на 600 книги на месец. Явно е пресметнато, като около 16,000 заглавия са разделени на 24 месеца. Както и с идиотската реплика “Тук хардОВЕ има ли?” (изключвам да има предвид “райд”). Читанка има “История” от 2005, т.е. съществува вече 5 години. Не знам колко е общият й обем, но някъде прочетох за около 1.5 гигабайта. И петорно да е, то е ужасно малко, по-малко отколкото е една съвременна флашка за 5-20 лева. За такива “пиратствания” просто ще ни се изсмеят! Явно има желание да се раздуе до терабайтове, ама тцъ, текстовете са буква=байт.
Надуването е направено и от АБК с обявената загуба за милиони. То целият книжен пазар на бг няма такава печалба, но за наказателно преследване е необходимо щетите наистина да са големи, иначе правата се търсят по граждански искове. Дори при пренебрежимо малки щети, съдът може изобщо да откаже дело. Пък и адвокатските хонорари могат да са в пъти по-големи от интереса.
Тази комбинация от слугинаж и за съжаление явна некомпетентност на органите на властта, са в основата на простотията. Предполагам и поради липсата на елемент на показност (пари+обеми) при евентуална акция срещу Алтермедия, тя просто не им влиза в агендата. Ще се отчетем пред новите ни партньори, но по-правова държава няма да станем.
Бележка:
“райд” = RAID контролер – управление на няколко харддиска така, че да не се загуби информация, ако един или повече от тях се повредят.
Като начало – аз съм този, който обяви, че лично ще съди ГДБОП. Истина е – ще ги съдя.
Но не мога да го направя от името на читанката. Нямам право от свое име да предявявам чужди искове – защото съдията само би се усмихнал и би прекратил делото.
Затова правя онова, което мога и на което имам право – предявявам иск срещу ГДБОП, основан на ЗОДВПГ за обезщетяване на вредите, които съм претърпял от прекратяването на разпространението на мои творби – защото те бяха в читанката с изричното ми съласие.
Формално защитавам единствено собствените си права.
Реално обаче всеки автор има право на такъв иск.
шаркан,
откъде се взе това разделение между твореца и праводържателя? Творецът е праводържателят! Авторът изработва произведение, което отстъпва за определен срок (максимум пет години) на издателя, за да бъде разпространено (на определена територия и по определен начин), срещу определено възнаграждение. Ето това е авторското право, а не “изписването на името”.
Ще дам съвсем прост пример: авторът влага усилия, време, творческа енергия и т.н. и създава нещо, което поетът нарича “паметник неръкотворен”, но за целите на примера ще приемем, че е създал къща (не се шегувам, за това време и с толкова усилия може да се построи къща). Авторското право е правото му да пусне долния етаж на къщата под наем, а той да си живее горе на тавана, близо до звездите, и с приходите от наема да продължи да твори. Ти обаче като че ли предлагаш авторът да продължи да гладува на палатка пред къщата, гордо гледайки, че на нея пише неговото име, а вътре да се настанят няколко симпатични мургави семейства и от време на време да му подхвърлят милостиня, ако решат, че са в настроение. Извинявай, ама не съм съгласен. Попитай, моля те, Любомир Николов, чиито майсторски преводи са достатъчно “популярни”, дали е получавал някакви пари отдругаде, освен от издателствата, на които е преотстъпвал авторското си право. И дали ако не са били тези приходи от преотстъпването на правото, е щял да продължи да превежда.
А въпросът дали половината население трябва да бъдат ченгета, за да се опази авторското право, е пряко свързан с културата на безплатния обяд. Има хора, сред които и аз, които винаги си дупчат билетчето в автобуса, без да чакат край тях да се появи полицай/контрольор. Това е възпитание и осъзната гражданска позиция. Същото възпитание и осъзната гражданска позиция трябва да са в сила и по отношение на правото на твореца да живее благодарение на труда си.
@Itchy, съжалявам, че пропуснах въпроса ти за Европеана. Много текст се изписа по темата…
Ще пиша подробно съвсем скоро.. кой знае, може да се предам и най-накрая да си направя блог 🙁
Най-общи съображения:
Според мен, процесите около Европеана са ключови за разрешаването на конфликта между нуждата от архивиране на знанието от библиотеките, повсеместния и свободен достъп до това знание и нуждата на инициативните хора да бъдат възнаградени за труда си. Хубавото в случая е, че Европеана е проект на Европейската Комисия и като такъв е от особен приоритет успешното и развитие.
Преди (точно) 20 години ми хрумна да направя проект за свързване на обществената библиотека във Варна към Интернет. Тогава си представях нещо като Читанка. След много перипетии, проекта стана реалност и варненската библиотека стана една от първите библиотеки в света с достъп/интерфейс към Интернет. Това беше преди ерата на WWW. Тогава библиотечните системи се достъпваха по “архаични” протоколи като Gopher. С течение на времето и “замогването” на библиотеката нещата се развиваха и в момента може да се твърди, че това е библиотеката в България с най-съвременна и съвършена каталогизираща система (собствена разработка) която може да се конкурира с много от световно признатите такива. От много години, те разработват тези неща със собствени усилия, а аз им помагам най-вече с идеи, методология и протоколи от към техническата страна. Което особено ме радва, защото най-сетне има някакво развитие в тази сфера, отвътре. А най-хубавото е, че от няколко години и други библиотеки, институции, дори и частни фирми се интересуват от този процес и автоматизацията/цифровизацията на библиотеките в България върви с пълна сила. Разбира се, има и някои паразитни проекти, които имат за цел…. не хубави неща. Но край меда има мухи.
Вече се питате, защо споменавам варненската библиотека. Не е с цел реклама. Нямат нужда от това.
Те са просто единствения функциониращ партньор на Европеана в България. Не случайно — все пак имат най-голям опит с тези неща. Но и много от другите библиотеки в страната са почти готови да се присъединят.
Чудя се, тогава какви ще ги приказват “ощетените” по отношение на “авторско право” — както е известно, правото е на страната на по-силния. А дали те са по-силните?
@Даниел Калчев, предай се, моля те! 🙂
Това е тема, която ме интересува. От мое си любопитство. Мързи ме да чета теория (за библиотечната организация), но ще си чешам любопитството, ако има място с обяснения на по-разбираем и нетерминологичен език. Както и за новини, разбира се.
Благодаря за обяснението!
@vilervale: По начало наистина авторът е праводържателят. Но напоследък е в сила бизнесът с права. Съответно, има едни организации, които само търгуват с права. Купуват на тон права евтино от автори, и след това дерат издателите за всяко публикуване. В Големите Бели Държави доста от тези праводържатели дори нямат свой издателски бизнес. В България истински такива няма, но някои издатели се чувстват ужасно големи и тежки, и се опитват да четат странички от “ръководствата” за праводържатели. Те са, които играят тук тяхната роля.
В много системи не е нужно да има световна конспирация, за да работят – достатъчно е положението на нещата. Не съществува например световна конспирация на вълците, поставила си за цел яденето на овце – просто вълците естествено ядат овце. Не съществува световна конспирация на работодателите, поставила си за цел да се плащат максимално ниски заплати – просто работодателите имат изгода да плащат ниски заплати, когато има как. Точно така няма и световна конспирация на праводържателите. Просто когато си голям, стават изгодни някои неща, които иначе са неизгодни или непосилни. И ги вършиш.
Абе я да питам като лаик: не е ли близко до акъла книгите (или, още по-общо казано, текстовият интелектуален продукт) да преминат към категоризация от типа на софтуерната: payware, shareware, adware, freeware?
Защото в момента сме в парадоксална ситуация: все едно BSA да подкокоросва Интерпол да гони сайтове с shareware, freeware и 8-битов legacy софтуер – претендирайки, че защитава правата на авторите на софтуер, а фактически налагайки тезата, че всеки софтуер трябва да бъде платен и всеки автор трябва да е обвързан със самата BSA. За да го защитава, разбира се. И, разбира се, не безплатно.
Номерът с доброволния, но задължителен абонамент за защита при доброжелателни големи батковци сме го гледали по времето на бухалките. Само дето сега в ролята на батковците се явяват разни мераклии за монопол, а в ролята на бухалката – ГДБОП.
Та: защо един автор да не може да пусне отделна своя книга като freeware? – за да го “запознае” аудиторията и да си купи следващата? Или, като Шаркан, да прецени, че може да предлага продукта си като shareware? Или, по изпитания уеб модел, безплатната версия да включва реклами? (знам, че това последното е тъпо, но пак е по-малкото зло).
Съвсем логично е именно авторът да решава дали софтуерът му ще се разпространява на дискове, в шарена кутийка, с дебели ръководства (съотв. дали книгата му ще е отпечатана, с твърда подвързия и пр. полиграфически екстри) и въз основа на договори за дистрибуция, или ще го предостави за просто сваляне по Мрежата (съотв. книгата ще е един спретнат PDF), спестявайки си купища разходи.
Мисълта ми е, че ако се вземе една такава ясна и доказано работеща формула и се вкара в законодателството, всякакви опити за монополизиране на книжния пазар (и то от консервативни позиции) ще се обезсмислят. И няма да има кой да бута на ГДБОП интифи да разваля работещи неща като Читанката. Нещо повече: на пазара ще останат само онези издатели, които: 1) не са прости прекупвачи на права, а си изкарват заслужено парите, предоставяйки добавена стойност; и 2) са достатъчно гъвкави, за да се адаптират към съвременните тенденции в ползването на писано слово.
григоре,
Би ли посочил някакви такива големи организации, прекупвачи на права? В областта на книгоиздаването, моля. Надявам се, че не говориш за авторските агенции.
Наистина, не се опитвам да бъда контра на всички коментари в този блог, все пак съм ти на гости и ако ми кажеш да млъкна, ще млъкна. Но в името на яснотата: за какво точно се борите/ме? Целта на издателите е очевидна, по-горе се опитах да обясня, че е логична и продиктувана от стремежа за печалба. А вие/ние какво искате/ме? Безплатни онлайн библиотеки? По-евтини електронни книги? Или изцяло премахване на авторското право? Ако е първото, хайде да си говорим по същество как може да стане и какви ефекти ще има и ако някои от тези ефекти са отрицателни спрямо обществения интерес, как да се тушират негативите. (шаркан иронизира моето позоваване на Чърчил, но не предложи алтернатива на системата) Защото е лесно да викнем “не щеме ний богатство, не щеме ний пари”, но е хубаво преди да се метнем в дълбокото да помислим какви ще бъдат резултатите и какво отражение ще има подобен ход върху специалистите, които си изкарват хляба по този начин (преотстъпвайки авторските права). За “отглеждането” на един добър автор/преводач/илюстратор и т.н. е необходима не само “божията искра”, а и много време, усилия, четене, учене и… ами да, не е срамно да се каже – пари. Кой ще финансира този процес, ако отнемем възможността на тези хора сами да се издържат? Ще разчитаме на меценати? Или ще стигнем дотам, с тези неща да се занимават само финансово подсигурени хора, които се чудят с какво да си запълват свободното време? Та това пак би означавало монополизиране, нали, в ръцете на определена прослойка, които ще решават какво да се публикува? Съществуването на тази класа от специалисти (автори/преводачи и т.н.) е важно за обществото ни като цяло (пак питам сериозно – ако на някого му е трудно да си отговори на въпроса защо, нека даде знак и ще обясня). И покрай съществуването им е важно да проявяваме уважение към тях, прощавайте за патоса.
vilervale,
повтарям за не-знам-кой-си път: авторско право е ЗАЩИТА ОТ ПЛАГИАТ. То е “естествено”, о всички други измишльотини служат на онези, които имат мерака да живеят от чуждото творчество. И понеже са силни, законите са приети така, че да отговарят на техните интереси. Интересите на посредниците.
Посредничеството от услуга се е превърнало в доминация. НЕ защото последниите са се самозабравили, а защото те са създали система, която ги облагодетелства.
Никой автор, преводач или редактор НЕ ГУБИ от това, че неговият труд се разпространява като “безплатен обяд”. Просто защото добре свършената работа прави впечатление и творецът получава нови предложения (и нови хонорари).
(ако това му е единственият мотив да се занимава с творчество)
Дори да приема валидността на фразата “няма безплатен обяд” (което е, според мен, ехо от малтусианските спекулации – забележете, никога не доказани, а и невъзможни за доказване или категорично опровергаване), пак се получава, че ТИ си привърженик на безплатните обеди. По-точно – на вълшебно регенериращите обеди.
Според теб един превод, една творба, веднъж създадена, трябва да храни създателя си докато е жив, пък ако може – и цялото му поколение, че и приятелите, и посредниците.
Та, кое е по-утопично?
Преди малко в клуб “Ефремов” направо ме застреляха с фразата, че “Или има търсене за БЕЗПЛАТНО съдържание, но то е разрушаващо културата, или има и пазарен компромис между търсене и предлагане, който да задоволява и двете страни.”
До това стигнахме – безплатното разпространение на произведения разрушавало културата.
Ами, с такива нагласи, нищо чудно че имаме това, което имаме: “правиш секс без пари?! Какво падение!” (комедията “Лимонадения Джо”)
зелен бетон,
Абсолютно нищо не пречи авторът да си разпространява произведението както си поиска, включително да го публикува в интернет под какъвто и да е формат/лиценз, но при едно условие: в същото време да не “продаде” правото си на някой друг, т.е. на издателство, защото това би било некоректно. В примера, който дадох по-горе: няма да е честно, ако дадеш етажа от къщата под наем на едно издателство за пет години и в същото време да обявиш, че вътре може да се нанесе и всеки друг, който си поиска. Но да, в момента абсолютно всеки автор е свободен да се разпорежда с творбата си – ако ще да я издава в електронен вид и да се опитва да печели от това, ако ще да я пусне за свободно ползване. Не е нужно да се прави нещо законодателно, за да се разреши подобно нещо – всичко, което не е забранено от закона, е позволено.
vilervale
шаркан ти е предложил алтернативи, но те мързи да се запознаеш с тях.
Зелен Бетон,
моите почитания.
шаркан,
не си криви душата. Ограмоти се малко и спри с тези небивалици за разлики между копирайт, право на възпроизвеждане и авторско право – има вековна традиция, която повеля какво се разбира под дадено понятие, ако ти имаш свое мнение по въпроса, можеш да го изкажеш, но не заблуждавай останалите.
Това, което ти си посочил като алтернатива – доколкото разбирам, имаш предвид споделения опит с човешката библиотека, така ли е? – е нерелевантно в случая. Въпросът не е дали всеки автор може да прави каквото си пожелае с творбата си, да я публикува в интернет и евентуално да печели от това – може, никой не го оспорва и никой не му пречи. Въпросът е дали някой друг, зад гърба на автора, може да прави нещо с творбата му – съответно да я публикува в интернет в името на общото благо или пък да я публикува, за да печели и т.н. Мога ли аз да взема твоето Драконче, да го издам, да продам тиража и да прибера парите, а ти да си останеш с едно потупване по рамото пред строя? И може би със славата?
Никъде не е ставало дума, че с една творба/превод, можеш да изхраниш поколение/приятели и т.н., в каквато утопия ме обвиняваш. Ако аз отстъпя правото си върху превода на издателя за срок от пет години срещу хонорар, честта – не друго – изисква да не правя нищо с този превод, докато не ми изтече договора. А след като договорните ни отношения изтекат, вече спокойно и с чиста съвест мога да пратя превода си за публикация в Читанка.
Някой от спорещите тук знае ли (аз не знам и не го намирам никъде в нета) за кои произведения в Читанка са нарушени авторските права? Колко са? На автори или на преводачи? Кой държи правата? С какво го е доказал? За каква сума са договорите за предоставяне на права – 1, 2, 5 милиона? Каква част от тези пари и по какъв начин са “отклонени” заради Читанка? Кога е станало? С какво приходите от други автори на същото издателство са по-добри/ по-лоши. Щото от 2 години сме в криза и има цялостен спад в покупките. Доколко може спадът в приходите да се дължи на Читанка, а не на икономическата обстановка?
Когато от АБК и сие отговорят на тези въпроси – тогава има смисъл да коментираме. Сега го правим “залудо”.
инициативата за дигитализиране на европейското културно наследство, между другото, се развива според идеята за “свободен достъп”. Развива се с финансова подкрепа на държавите-членки. Немалка част от материалите ще бъдат достъпни именно безплатно… но предполагам, че в един момент проектът елегантно, почти като Богданов, ще направи пирует и ще изплюе камъчето: достъпът ще е платен. Вероятно – със символична сума. Да речем едно евро месечен абонамент. Което е достатъчно, за да се печелят стотици милиони.
Силно се съмнявам обаче, че печалбата ще бъде споделяна с творците в някакъв значим обем.
Въпреки това, начинанието ще бъде изгодно за всички, особено за културните министерства. Нищо чудно те да станат цензорите на тази част от културното наследство, която се твори в момента или е от близкото минало. Със сигурност няма да ощетят интересите на издателствата (тъй като те пълнят купичката на ламята, едната от купичките), а е много вероятно да постъпят също както сега постъпва българската държава – ще се опитат да задушат всяка читанкоподобна инициатива, стига да я сметнат за що-годе значим конкурент.
Така че в момента май наистина са провежда “разчистване на терена”, като “Труд” и други “културни” организации бързат да си препикаят място в йерархията на кураторите на българския сегмент от общоевропейската култура. Демек да си останат монополисти, но вече под шапката на един по-едър монополист.
Здравей, “прекрасен нов свят”.
идиотските лозунги, че нямало безплатен обяд, ще улеснят реализацията на този проект.
vilervale
с какво си кривя душата бе, чоджум?
Аз наистина смятам така, както съм написал.
можеш, разбира се, да вземеш Драконче и да се опиташ да печелиш. Е, ако сложиш ДРУГО име като автор, мъчно ми е за теб. Това вече ще е плагиат и си проси пряко действие.
Инак, аз просто ще обявя в блога си, че това е твоя инициатива с чел чисто печалба за твоя джоб, че купувачите на твоя тираж не ме подпомагат с нищо – и нека да избират дали да купуват или не. Нищо друго “наказателно” няма да предприемам.
Във всеки случай, на теб ще ти излезе не много добро име, а моята популярност ще расте. Така че когато обявя подписка за новата си книга, по-лесно ще събера пари за хартиено издание.
(а теб “славата” няма стойност, разбирам. Е, щом това ти е капацитетът…)
И, кой е на по-голяма печалба? Кой ще си е окалял имиджа на коректен издател и разпространител?
когато се прееба да остъпя “авторски права” (всъщност – копирайт; моля, не ме ограмотявай, като изкарваш една подмяна на понятия за нещо меродавно) за някакъв срок – е, договорите се спазват, няма как.
Обаче аз НЕ ИСКАМ такава точка в договора (да не мога да пускам текста в интернет). Тя не ми е изгодна. Обаче кажи-речи всяко издателство МИ Я НАТРАПВА.
И според теб това е “справедливо”? Справедливо е правилата на издателите да имат приоритет пред моите предпочитания? Не ми прави смях.
ГДБОП е част от държавата. Държавата се храни с данъци. Издателите й ги подсигуряват. Достатъчно им е да заплачат жално и горчиво и да кажат, че заради някакви си пирати (от чиято дейност не капе даже ДДС), продажбите им спадат (а значи няма от какво да сипват в купичката на ламята), въпросната ламя тутакси излита, за да оправи нещата според своите разбирания за справедливо и нормално…
@vilervale, аз лично в този казус се боря за правото на всеки да има достъп до публикуваната информация. С презумпцията, че който не желае произведението му да се чете от който и да е, да не го публикува.
По стечение на обстоятелствата, за същото се борят и IFLA и безброй други организации. Миналата година а и по-преди това, страстите доста се бяха нажежили около т.н. “orphan works”. Оказва се, че въпреки липсата на който и да е да предяви претенции за правата си, поради сега действащите закони за “авторското право и сродните му права” всякакво публично използване, дори според някои законодателства и архивирането на произведението са силно затруднени.
Това, а не наличието на безплатната Читанка носи огромни загуби на обществото.
Аз лично не мисля, че проекти като Европеана имат за цел създаването на златна кокошчица за някого, освен може би за тези които ги изпълняват. Доколкото, те евентуално ще се финансират все пак за да вършат техническата дейност. Но в тези проекти изобщо няма понятие като “прибиране на % от правата”. Става въпрос за проект, който да съхранява наличната цифровизирана информация. По-сложно е разбира се, но ще се постарая да споделя каквото знам.
Направих си блог.. сега трябва да пиша.
Тъй като на всички е ясно, че става въпрос за ПАРИ (едни хора твърдят, че други хора ги лишават от някакви приходи), вместо да обсъждаме вечни въпроси като тези за правата, свободите, равенството, културата и прочие, в конкретния случай предлагам едно просто решение:
1. Постига се джентълменско споразумение за 6 месеца “Читанката” и други подобни библиотеки на български да НЕ се появяват като сайтове и в известните торент тракери. При драстични нарушения на тази точка самите защитници на свободния достъп ще информират и поискат намеса на ГДБОП. Същевременно известните личности в тази кампания НЯМА да агитират срещу купуването на книги през този период
2. Засича се оборотът на хартиени книги през тези 6 месеца и се сравнява с оборота през същото 6-месечие на предходната година
Ако оборотът се е вдигнал, държавата в лицето на Министерство на културата започва да превежда разликата на засегнатите лица, в замяна на свободното функциониране на електронните библиотеки с книги на български. Тъй като сумата със сигурност няма да е повече от няколко милиона годишно, това би бил нищожен разход в рамките на държавния бюджет, напълно оправдан от всяка цивилизована гледна точка.
Ако обаче оборотът е паднал, стоящите зад акцията срещу Читанката ще си посипят публично главите с пепел и ще се извинят на всички засегнати. Свободното функциониране на такива сайтове отново се разрешава.
Може да се дискутира и по-тежък вариант – стоящите зад акцията освен извинения да понесат и еднократна глоба в размер на разликата в приходите.
Да използвам случая и да препоръчам едно интервю по въпроса с Ивайло Дичев:
http://glasove.com/article-8831.php
Даниел,
разбира се, Европеана не е замисляна като златна кокошчица, макар че и това не се пренебрегва. Основното е да се направи контролируем от държавите (чиито културни министерства яко плащат) мегамасив от данни, чиято пълнота и подреденост сама по себе си мачка всички конкурентни начинания.
Печалбата тук е именно контролът.
Всичко, което остане извън Европеана, все едно не съществува. Защото попълването на съвременния сегмент на Европеана ще става чрез ОТОРИЗИРАНИ оператори.
Надявам се да греша, но не забелязах в тои проект да има нещо като “буферно пространство”, което да е отворено а неограничен достъп за сваляне и качване (пък най-популярните материали от буфера да преминават насетне в мегаэнциклопедията на културното наследство).
Не, ще има ИНСТИТУЦИИ, които ще решават кое от сега сътворяваните неща се наричат “култура”. И, въпреки че на “маргиналните” творби не им е ограничен достъпът до мрежата, те ще остават незабележими покрай огромната Европеана.
А критериите за филтрация очевидно ще се задават от институциите, които преди това са финансирали проекта.
Намирам това за тревожно.
От повече от век успешно е унищожен свободният конкурентен пазар. Навсякъде имаме регулирана икономика с ключови (и не само антични, но и средновековни) монополи. Тази система засега успява да пречупи новите технологии така, че те да й служат и да не я карат да се променя съществено (получаваме застой).
Силно подозирам, че наред с безспорните си достойнства и безпрецедентна полза, Европеана ще бъде употребена, за да приведе и културата в режим на “регулируемост”, както икономиката.
Не забравяйте, че няма рязка граница между “регулирана икономика” и “командно-планова система”.
И така, ако някой сегашен творец поиска да влезе с произведението си в Европеана, той ще трябва ДА СЕ СЪОБРАЗИ с нещо друго, различно от своя мироглед и съвест.
Идеална среда за конформизъм и автоцензура.
И пак – застой. Всяка сложна система е консервативна, т.е.се стреми да се запази такава, каквато е. И в момента, в който системата се научи да ограничава дестабилизиращите фактори, тя постига точката на мъртво равновесие. Защото без дестабилизация няма мотив за развитие (не възникват сериозни предизвикателства, на които да се търси адекватен отговор).
Допускам, че Европеана НЕ Е ЗАМИСЛЕНА като иструмент за контрол на културата. Всъщност – УВЕРЕН СЪМ, че хората в проекта НЯМАТ такива помисли.
Обаче финансиращите проекта – имат. Държавната система неведнъж е доказала колко умело овладява свободни частни инициативи, за да се укрепва и бетонира. НЕ става дума за диктатура в стил антиутопии, не.
Става дума за реализация на нещо в духа на “Прекрасния нов свят” на Хъксли.
Сигурно на 90% от хората това ще им изнася.
А пък остатъкът от 10% ще осигурява 90% от самоубийците в този прекрасен и уютен свят…
Сиреч, най-творческото малцинство ще измира като традиция.
разгледайте това от позицията на Тойнби. Налице е последната фаза на един цивилизационен упадък – създаване на универсална империя.
Следва катастрофа, но отново безпрецедентна, защото ВЕЧЕ има технологии, невъзможни за контролиране в периода на “смутното време”.
Гюров,
идеята ти би била чудесна, ако бе възможно постигане на джентълменско споразумение с неджентълмени.
е, тя пак е чудесна, но по-скоро като твоя личностна характеристика.
Мога само да съжалявам, че не си в “моя” отбор 😉
((в смисъл, че засега сме от една и съща страна на барикадата по въпроса за Читанка, но после…))
шаркан,
говорим на различни езици и май живеем на различни светове. Ако не желаеш да приемеш дадено условие от договора, не го подписваш – и толкоз. (Когато станеш Стивън Кинг, пожелавам ти го, ти ще диктуваш правилата, нали?) И пак, най-добронамерено – в българския език/правен мир не съществува думата/понятието “копирайт”. Все пак си български автор, божем, не се излагай 🙂 Желая ти успех!
Даниел Калчев,
Честит блог 🙂 Струва ми се, че сме зад една и съща кауза. Признавам, че съм лаик в информационните технологии и ще ми е интересно да науча повече. Ако не се лъжа, в правото за достъп се прави разлика между “правото да четеш нещо, качено онлайн” и “правото да сваляш нещо”? Моля те, дай подробности – в блога си – като за малко по-изостанали читатели 🙂
Господин Гюров,
интересна идея, но неосъществима. Липсва най-важното в уравнението – “при равни други условия”. Иначе щеше да е показателен експеримент. И да, наистина става дума за пари, само че конкретно в акцията срещу Читанка не за парите на българските автори/преводачи. (Затова все призовавам към повече яснота кой за какво говори). Факт е, че големите български издатели подготвят разпространението на книги в електронен формат – включително чрез киндъл и т.н. Само че условието на западните партньори, за да дадат разрешение за подобно нещо, е да се ограничи максимално възможността за сваляне на същите тези произведения безплатно – простичко казано: Стивън Кинг иска, ако в Б-я ще го четат в електронен вариант, българинът да си му плати авторското право. И тъй като кризата наистина е ударила издателите и потреблението на книги се свива, съответно те търсят начини да орежат скъпоструващото перо печат, издателите прегръщат идеята за електронното публикуване, единствената пречка за което в момента се явява т.нар. “пиратство”. И така с малко натиск “където трябва” се стига до акция Читанка – скандална, глупава, срамна и т.н.. Пак казвам: издателите защитават интереса си за печалба, нищо ново под слънцето. Като разумни и грамотни хора, ние би трябвало да отстояваме интереса си да четем чрез онлайн библиотеки. Въпросът е, да ме прощава шаркан :), да намерим баланса на тези два интереса и да видим ще може ли хем вълкът да е сит, хем агнето цяло… Това е предизвикателството пред интелекта, другото е пара в свирката и подмятане на капи във въздуха “ние сме юнаци, ще вървим напред”. Само че, опасявам се, това “напред” в един момент ще се окаже “назад”…
Шаркан, да, споделям опасенията ти. Но Европеана е нещо по-различно. Довечера надявам се да понапиша малко повече по въпроса.
Съгласен съм, че мнозина от коментиралите тази инициатива у нас, гледайки от своята камбанария им се иска да е нещо подобно, за да обслужи техните интереси.
Но за едно нещо си напълно прав: проекта няма за цел да направи известни неизвестните автори.
Доколко ще бъде употребена Европеана, зависи от инициативността на всеки един от нас.
Проекта всъщност изобщо не е финансиран от държавите. Средствата засега идват от бюджета на ЕС за развой, но реалните съществени разходи са в Библиотеките които участват. Ако аз например притежавам библиотека, и желая съдържанието и да е видимо в Европеана, то разходите са си мои, а никоя държава няма дори да ме възмезди. Малко за слава…. и, което е по-важното — за да си изпълнявам функцията като Библиотека — да има по-широк достъп до моето съдържание.
Дотук нашата държава не е изхарчила един лев, за да подпомогне тези, чието съдържание е вече в Европеана. Но без съмнение са изхарчени доста държавни пари, за да се говори по темата и да се дават обещания. А защо не и да се подготви бизнесче за някого.
Ако обаче всички си замълчим и не участваме (най-вече), то Европеана в най-добрия случай просто ще умре, а в най-лошия, ще стане средство за манипулация.
Типичния полицейски похват е да се подхвърли новина или теза, и ако никой не се обади, това да се приеме като вярно твърдение. Преди това, почвата се подготвя с легенди. В момента в който започнеш да говориш, те стават по-ниски от тревата и .. ни лук яли – ни лук мирисали. Твои най-ревностни доброжелатели .. и за общественото благо са загрижени, да. Случвало ми се е не веднъж. Даже вече почнах да си водя календар — циклично е 😉
а е заменен с ефемизма “авторски права”, който няма нищо общо с авторите.
Моята граждаска позиция е, че никой, а най-малко – полицията, има моралното право да решава какво може и какво не може да се чете в мрежата. Само че тази позиция нямам как да я изразя. Първо – далеч съм – във Варна. И не мога да скачам пред Народното събрание или да вдигам трансперанти под прозореца на бат’ Бойко. Да подпиша някоя петиция мога – но всеки един администратор у нас има пълното право да й тегли една майна и да я хвърли в коша, без даже да я погледне. Гиньо Ганев пък има да я държи в чекмеджето няколко години, а накрая да каже, че имал някои препоръки – няма да му е за пръв път. И до Президента да пиша – тактично ще ми отговори, че не му е работа.
След едно мое участие по телевизията в разискване на правен казус, на излизане от студиото телефонът ми просто загря. После се срещнах и разговарях с над 200 души, които имаха проблема, който нищехме по телевизията. Знаете обаче ли колко от тях започнаха дела? Двама. Спечелихме и двете дела, хората си решиха проблема и забравиха. Останалите, като чуха „съд”, се дръпнаха. Решиха да пишат до кмета, до Парламента, до незнам какви си комисии, до омбудсмана, до Президента… затова сега проблема си ще го завещаят на децата и внуците си.
Сори, ама това е то – гражданската позиция.
Имам обаче още една позиция: позицията на автор. На лично заинтересован. Нея вече мога да адресирам там, където дори и да не я уважат – със сигурност ще я разгледат. Защото ние, българските автори, съществуваме. И обичан или не, разбран или заядлив – аз съм български автор и никой в моята страна не може да посегне на правата, гарантирани ми от Закона. Най-малко – Главната дирекция за борба с организираната престъпност. Не съм престъпник, творбите ми не са престъпни, не се разпространяват по престъпен начин и не може полицията да прави с тях каквото й хрумне.
Затова имам тази позиция.
Ето я:
До софийски градски съд
Гражданско отделение
Искова молба
От
Ивайло Господинов Иванов с местожителство гр. Варна, ЕГН ……., адрес на призоваване гр. Варна, ул. „Оборище” №3, партер, адвокатска кантора „Легис”
Срещу: Главна дирекция за борба с организираната престъпност – София
Основание:Чл. 1, ал. 1, пр. 2 от ЗОДВПГ вр. с чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП
Уважами градски съдии,
На 21 юни 2010 г. с полицейска акция на ГДБОП в гр. София бе иззета компютърна техника, с което бе заличен от интернет-пространството сайтът chitanka.info. Това беше публично оповестено в периодичния печат, във всички новинарски емисии по БНТ, bTV, Нова телевизия, телевизия ПРО-БГ и др., както и в почти всички български информационни страници в интернет, предвид което считам изземването от страна на ГДБОП и настъпилато в резултат на него заличаване на сайта chitanka.info за ноторни факти, неподлежащи на доказване.
В chitanka.info присъстваха и творби, чиито автор и носител на авторски права съм аз.
Всички мои творби се използваха от chitanka.info с мое съгласие, а някои от тях дори лично съм предоставил на този сайт за тази цел.
Почти всички от моите творби, използвани от chitanka.info са били публикувани преди това от различни издателства и на различни езици, а именно:
1. Новелата „Наследници” – публикувана в авторския ми сборник „Наследници”, изд. „Славена” – Варна, 2002 г., ISBN 954-579-210-8;
2. Разказът „Бродник” – публикуван в сборника „Таласъмия 2003”, изд. „Квазар” – София, 2003 г., ISBN 954-8826-72-0;
3. Разказът „Еволюцията”:
– публикуван на български език – в списание „Зона F”, бр. 5/2000 г., издател Олег Чернев;
– на руски език – в електронното издание „Книголюб” (Казахстан), бр. 5/2007 г. на интернет адрес: http://knigolyub.kz/template_articles.php?articles_id=293&page_count=1&group_id=5
4. Разказът „Магьосникът” – публикуван в авторския ми сборник „Наследници”, изд. „Славена” – Варна, 2002 г., ISBN 954-579-210-8; публикуван в сп. „Фентъзи фактор”, бр. 11/2002 г.; публикуван във в. „Култура, Изкуство, литература” – Варна, бр. 10/2006 г., издание на „Сдружение на писателите” – Варна;
5. Разказът „Непростимо” – публикуван в алманаха „Образът на преживяното време”, изд. „Славена” – Варна, 2002 г., ISBN 954-579-204-3
6. Разказът „По пътя незнаен” – публикуван в сборника „Таласъмия 2004”, изд. „Квазар” – София, 2005 г., ISBN 954-8826-80-1; публикуван в алманаха „Литературна Варна”, изд. „Ателие-89” – Варна, 2005 г., ISBN 954-9580-41-5; публикуван в алманаха „Ваяния – 2005”, изд. „ЕГИ” – София, 2005 г. ISSN 1312-4749;
7. Разказът „Татко”:
– публикуван на български език в авторския ми сборник „Наследници”, изд. „Славена” – Варна, 2002 г., ISBN 954-579-210-8; публикуван в алманаха „Ласката на мрака”, изд. „Аргус”, София, 2004 г., ISBN 954-570-111-0;
– публикуван на английски език в електронното издание „Oceans of the Mind”, САЩ, 2005 г., на интернет адрес http://www.trantorpublications.com/issue_xviii_–_EEurope.htm
– публикуван на испански език в електроннато издание „Axxon”, Аржентина, на интернет адрес http://axxon.com.ar/rev/172/c-172cuento5.htm
– публикуван на френски език в алманаха „”, Франция, изд. „ЕОNS”, 2007 г., ISBN 978-2-7544-0397-9
Всички останали мои творби, разгласявани от chitanka.info, не са публикувани и авторските права по чл. 15, ал. 1 от ЗАПСП принадлежат изключително на мен.
На основание чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАПСП, в качеството си на автор, съм разрешил използването на горните произведения по следния начин:
1. Новелата „Наследници” да бъде възпроизведена в сайта chitanka.info и разпространявана безплатно чрез този сайт, с безплатен достъп по интернет, считано от месец януари 2006 г.
2. Разказът „Бродник” да бъде възпроизведен в сайта chitanka.info и разпространяван безплатно чрез този сайт, с безплатен достъп по интернет, считано от месец януари 2006 г.
3. Разказът „Еволюцията” да бъде възпроизведен в сайта chitanka.info и разпространяван безплатно чрез този сайт, с безплатен достъп по интернет, считано от месец януари 2006 г.
4. Разказът „Магьосникът” да бъде възпроизведен в сайта chitanka.info и разпространяван безплатно чрез този сайт, с безплатен достъп по интернет, считано от месец януари 2006 г.
5. Разказът „Непростимо” да бъде възпроизведен в сайта chitanka.info и разпространяван безплатно чрез този сайт, с безплатен достъп по интернет, считано от месец януари 2006 г.
6. Разказът „По пътя незнаен” да бъде възпроизведен в сайта chitanka.info и разпространяван безплатно чрез този сайт, с безплатен достъп по интернет, считано от месец януари 2006 г.
7. Разказът „Татко” да бъде възпроизведен в сайта chitanka.info и разпространяван безплатно чрез този сайт, с безплатен достъп по интернет, считано от месец януари 2006 г.
През м. януари 2006 г. горните литературни произведения бяха възпроизведени на сайта chitanka.info и се разпространяваха добросъвестно чрез него от собственика му и от лицата, които го поддържаха за това време. Моите авторски права по никакъв начин не са нарушавани от тях. Дали тези лица са нарушили авторските права на трети лица – това не касае моите авторски права и не може да ми бъде вменено във вина.
Чрез възпроизвеждането в сайта chitanka.info и разпространението на горните произведения чрез него, получавах популяризиране творчеството си и на името ми като български писател. Още повече – някои от творбите ми, възпроизведени и разпространявани от този интернет – сайт, са отличавани с литературни награди. Разказът „Татко” е получил Голямата награда на списание „Върколак” за 1999 г., в което списание главен редактор беше Агоп Мелконян. Същият разказ е публикуван не само в България, но и в САЩ – на английски език, в Аржентина – на испански и във Франция – на френски език. Разказът „Еволюцията” е получил наградата „2000” на списание „Зона F”, където главен редактор също бе Агоп Мелконян. Този разказ е публикуван и на руски език в Казахстан. Разказът „Бродник” е получил награда в конкурса за фантастична творба, базирана на българската митология и фолклор „Таласъмия” през 2003 г. Разказът „По пътя незнаен” е получил първа награда в същия конкурс през 2004 г., а освен това е удостоен и с наградата „Рашко Сугарев” на фонд „13 века България” за най-добър, публикуван през 2005 г., български разказ.
С полицейската акция от 21 юни ГДБОП иззе компютърната техника, посредством която сайтът chitanka.info същесвуваше в интернет-пространството и по този начин заличи сайта chitanka.info от интернет-пространството и прекрати достъпа до подробно посочените по-горе мои литературни произведения. С това свое действие ГДБОП наруши авторските ми права, гарантирани от чл. 18, ал. 1 и ал 2, т. 1 и 2. от ЗАПСП тъй като подробно посочените по-горе произведения бяха възпроизведени в сайта chitanka.info и се разпространяваха чрез него с моето разрешение.
В резултат на незаконосъобразното прекратяване на разпространението на посочените мои литературни произведения в chitanka.info от страна на ГДБОП, претърпях вреди, изрязяващи се в това, че чрез този сайт вече не могат да се популяризират името ми и литературните ми творби, а също така и в силен стрес, породен от това, че именно полицията, като държавен орган, поддържащ реда, е нарушила правата ми на автор. Недопустимо е полицията да пречи на разпространеието на творбите ми, защото съм уважаван, награждаван, публикуван и превеждан на няколко езика автор и разпространението на моите творби с нищо не уврежда държавата, обществения ред, морала или трети лица.
Предвид горното, предявявам следния ПЕТИТУМ:
Моля да ни призовете на съд и след като докажа основателността на претенциите си да приемете за установено, че ГДБОП, прекратявайки разпространението на новелата „Наследници” чрез сайта chitanka.info е нарушила правата ми на автор по чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от ЗАПСП и да осъдите ГДБОП да ми заплати обезщетение за нарушеното право в размер на минималния, определен от чл. 94а от ЗАПСП – 500.00 лв.; моля да приемете за установено, че ГДБОП, прекратявайки разпространението на разказа „Бродник” чрез сайта chitanka.info е нарушила правата ми на автор по чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от ЗАПСП и да осъдите ГДБОП да ми заплати обезщетение за нарушеното право в размер на минималния, определен от чл. 94а от ЗАПСП – 500.00 лв.; моля да приемете за установено, че ГДБОП, прекратявайки разпространението на разказа „Еволюцията” чрез сайта chitanka.info е нарушила правата ми на автор по чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от ЗАПСП и да осъдите ГДБОП да ми заплати обезщетение за нарушеното право в размер на минималния, определен от чл. 94а от ЗАПСП – 500.00 лв.; моля да приемете за установено, че ГДБОП, прекратявайки разпространението на разказа „Магьосникът” чрез сайта chitanka.info е нарушила правата ми на автор по чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от ЗАПСП и да осъдите ГДБОП да ми заплати обезщетение за нарушеното право в размер на минималния, определен от чл. 94а от ЗАПСП – 500.00 лв; моля да приемете за установено, че ГДБОП, прекратявайки разпространението на разказа „Непростимо” чрез сайта chitanka.info е нарушила правата ми на автор по чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от ЗАПСП и да осъдите ГДБОП да ми заплати обезщетение за нарушеното право в размер на минималния, определен от чл. 94а от ЗАПСП – 500.00 лв.; моля да приемете за установено, че ГДБОП, прекратявайки разпространението на разказа „По пътя незнаен” чрез сайта chitanka.info е нарушила правата ми на автор по чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от ЗАПСП и да осъдите ГДБОП да ми заплати обезщетение за нарушеното право в размер на минималния, определен от чл. 94а от ЗАПСП – 500.00 лв.; моля да приемете за установено, че ГДБОП, прекратявайки разпространението на разказа „Татко” чрез сайта chitanka.info е нарушила правата ми на автор по чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от ЗАПСП и да осъдите ГДБОП да ми заплати обезщетение за нарушеното право в размер на минималния, определен от чл. 94а от ЗАПСП – 500.00 лв.
Моля да приемете предявените искове за съвместно разглеждане по правилата за обективно съединяване на искове.
Моля да осъдите ГДБОП да ми заплати всички направени съдебни и деловодсни разноски.
Моля да допуснете до разпит един свидетел при условията на довеждане, с чиито показания ще се уставят твърдените от мен факти и обстоятелства остосно разрешението ми за възпроизвеждане и разпространение на посочените литературни произведения чрез сайта chitanka.info.
Прилагам и моля да бъдат допуснати следните писмени доказателства:
……………………..
С уважение:
Тексът на исковата молба все още не е окончателен. Още ден-два ще се консултирам с колеги – адвокати. И ще я пусна. Че държавата не помага – знаем си го – не е страшно. Но когато започна и да пречи… Щом като полицията си позволява да прекратява законното разпространение на творби от български автори – значи няма какво повече да се губи. Защото въпросът не е дали ГДБОП ще се ми плати минималните обезщетения по ЗАПСП. Сетихте ли се какъв е?
Даниел,
оп… средствата идват от БЮДЖЕТ.
Бюджетът на ЕС откъде идва?
(риторичен въпрос)
да, и аз се надявам, че може да развалим страничните тъмни сметки, така че да не бъде опорочено едно добро дело.
За целта е нужно ясно разбиране на целите и задачите на това начинание. И колкото повече виждания то задоволява, толкова по-добре, толкова по-трудно може да бъде монополизирано и контролирано.
vilervale,
прав си. Говорим на различни езици и живеем в различни светове.
да, в българския език няма термин копирайт. Именно заради това не се различават нюансите на въпросното “право” (за първи път формулирано през ХVІІ или ХVІІІ век). Според мен това размиване на понятия е умишлено с цел манипулиране.
Съдейки по повечето реакции по случая “Читанка”, тази хватка действа дори на професори.
То с цялата юристика е така – когато здравият смисъл и/или естествените науки противоречат на правните норми, обикновено печелят юристите, а мирогледът на гражданите се изкривява до такава степен, че нормалната картина почва да им се струва сбъркана.
А се иска само желание да се прозре, да се поеме риска да се мисли без штампи, със съмнения в “общоизвестното” (от типа на общоизвестни “истини”, че смокът пие мляко, а козята козина привлича гръм…).
Как да е.
Каквото имах да казвам, казах го и дори се олях.
Шаркан, не съм сигурен за какъв отбор говориш, срещу който аз бих играл в бъдеще; ако е за някакъв анархистки проект срещу държавата, вярвай ми, нямаш идея какво точно мисля за тези неща и от коя страна съм. Но тъй като искам да съм максимално практичен, предложих горното като нещо, което е безкрайно по-лесно и по-бързо за приемане, отколкото някаква революция срещу държавата.
Да, някои хора не са джентълмени, но какво пречи да им се предложат публично тези условия, та поне да видим реакцията им? Най-малкото ще се наложи да свалят картите на масата и да се види ясно за какво иде реч.
@ vilervale
“Липсва най-важното в уравнението – “при равни други условия”
Кое точно ще е толкова “неравно”, та да бъде отхвърлено предложението? Не бива да се издребнява – да, панта рей, никога не можеш да влезеш в същата река. Но това не е достатъчно основание да се отхвърлят подобни проучвания. Трябва да има СЪЩЕСТВЕН фактор, можещ да повлияе значително на крайния резултат, за да се отхвърли – има ли такъв в случая?
до господин гюров,
да, има и се нарича “криза” 🙂 За първите шест месеца на година издателите отчитат спад в продажбите от 10% до 40% (за различни категории литература). Икономическото състояние е доста променено и се купуват по-малко книги. (Друг е въпросът, че според някои издатели спадът е много по-малък, но книготвърговците задържат парите и отчитат/плащат по-малко бройки, отколкото реално са продали.) Това, според мен, е основната причина, поради която експериментът няма да даде резултат.
@vilervale: В България такава организация има мерака да стане КК “Труд”. Още не прекупуват права в големи размери, и на този етап са се насочили предимно към правата на класиците. Опитват се обаче да се държат като праводържателски концерн.
Аз се боря за правото на свободно разпространение на произведенията. (Подчертавам: “свободно” и “безплатно” са различни неща. На пръв поглед са почти едно и също, но фините разлики водят до дълбоки и важни следствия.) Нямам нищо против да си платя за ползването на онлайн библиотека; ако знам, че парите ми (или част от тях) ще отиват за творците, дори бих настоявал да си платя. Но не съм съгласен някой да ми забрани да чета книгата, която съм взел от нея като файл, колкото искам пъти и да я пазя колкото искам време. Не съм съгласен и да е забранено да я споделя с когото искам, или да трябва всеки път да се ръся за джоба на непомръдващ пръста си праводържател. Най-сетне, смятам, че е редно да мога, ако реша, дори да я разпространявам – като минимум некомерсиално, а може би дори комерсиално. Знам и защо искам така, и как издателите (и творците) ще могат да печелят при тези условия. Ако ми остане време, дори може да го напиша някой път.
Абсолютно не съм съгласен, че автор не може едновременно да продаде произведението си на издателство, и да го лицензира в Нета под свободен лиценз. Правата върху произведение са интелектуален обект: напълно е възможно да го раздадеш целия на произволен брой хора, и всеки да получи цялото. Има западни автори, които неведнъж са си правили този експеримент, и продажбите на книгите им са чудесни, въпреки че всеки може да ги свали безплатно от Нета. На прима виста се сещам за Брюс Перънс (той пише документация и ръководства за софтуер) и Кори Доктороу (фантастика). Перънс за проба дори е пускал книга първо само в нета, и я е издавал след месеци – продажбите са чудесни. Очевидно моделът работи. Ако смогна тази вечер, ще обясня защо и как.
Разбирам загрижеността ти за прехраната на авторите. И аз съм автор; засега не разчитам на писането да ме храни, но неведнъж съм обмислял тази възможност. От една и съща страна на барикадата сме. Просто трябва с общи усилия и умове да изпробваме и изчистим нещата. Мисля, че моделът, изпробван от Перънс, Доктороу и други автори, може да ни задоволи и двамата.
(И поне засега нямам никакво намерение да ти казвам да млъкваш. Най-малкото защото, пишейки тук, твориш искрено и умно написано свободно съдържание. 🙂 )
до ивайло иванов
Поздравления 🙂 Мисля, че това е един от пътищата за решаване на казуса. За съжаление, (поправете ме, ако греша), българското право не е прецедентно, т.е., дори и да осъдите ГДБОП, това няма да доведе автоматично до узаконяването на читанка, нали? Затова ми се струва разумно да се търсят пътища за промяна в закона за авторските права, които да уреждат свободния достъп до онлайн библиотеки.
григор,
да, мисля, че сме на една позиция. 🙂
благодаря за гостоприемството в блога, оттук насетне ще се въздържам от дълги и чести коментари 🙂
Успехи!
vilervale, това не е принципен проблем. Може да се договори сравнението да е с шестмесечие от друга година, или да е на база не абсолютни числа, а процент на оборота с книги спрямо БВП и т.н. Ако има желание експериментът да се направи, формулата ще се намери.
Гюров,
не буди у мен напразни надежди 😉
да, в такъв план предложението би имало смисъл. Да свалим, но не картите, а маските.
(не става дума за хора. Институциите по дефиниция не могат да бъдат джентълменски. В известен смисъл те са нечовешки и безличностни; може да се каже, че те са “чист инстинкт” за оцеляване на системата. Дори отделни функционери да приемат честен двубой, системата ще ги накара да действат със зъби и нокти, за да се наложат)
съгласен съм с теб.
Грешка в текста на записа: преводачът наистина е Веселин Радков. Веселин Ранков е актьор, за който не знам да има нещо общо със случая.
Извинявам се на всички засегнати.
Ивайло, моля, пуснете ми електронна поща с координатите Ви на адрес veni@veni.com – можем да станем съищци 🙂
@ (Ивайло Иванов),
Най-напред – страхотно! Според мен това е пътят – показване на незаконността на авант-действието.
Каква е възможността (не съм юрист, пиша както разбирам нещата) да поискате тези щети да бъдат заплатени лично от длъжностното лице, разрешило това действие. И още нещо – ако това разрешение е в противоречие с неговите правомощия, т.е. превишил/а си е правата, не е компетентен/на или има личен интерес, можете ли чрез такъв иск да поискате от съда да постанови съответната отговорност от лицето – административна или наказателна? (предполагам че трябва да е лична – за мен липсата на лична отговорносто от държавните лица е основен проблем)
Живея в София и през деня имам време – предлагам си точно времето – както прецените. Няма да се притесня да правя и съвсем елементарни неща, стига да са от полза и да помагам.
За връзка – ако Григор не възразява, нека ни изпрати мейлите взаимно, стига вие да имате желание и необходимост.
Писах го някъде, май тук – собственикът на компютъра (сървъра) също има намерения да заведе иск за нанесени щети от държавата. Попаднах на негов коментар (пусти Гугъл) в Лекс.бг. Тъй като по стечение на обстоятелствата го знам – само свиркам с линк: http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=42382#p410498
Той също може да е съищец.
Pingback: Читанка for dummies
Българското право наистина не е прецедентно. Това обаче не означава, че прецедентът няма никакво значение в него. ВКС например всяка година си издава практиката. И стигне ли до него решение, противоречащо на нея – бива отменено.
А в исковата ми молба има някои пропуски и неточности – основно от бързане и недоглеждане. Сам си ги намерих снощи. Например пропуснал съм да отбележа, че посочвам публикациите на творбите ми от читанката не защото нямам възможност да ги разпространявам по друг начин, а именно защото читанката ми осигурява възможност за популяризиране на името и творчеството. Има и други трески за дялане – ще ги издялам. 🙂
Интересна информация за заплащането на автора при продажба на електронни книги от руския сайт. На руски.
Излиза, че масовата практика е 50% от прихода да отива при автора. А се твърди, че Амазон предлагат дори 70% за автора.
Къде сме ние?
Или май да не питам……
Нас ни няма.
Цял екип адвокати изследваме исковата ми молба. Действително съм зяпльо :/
За пред колеги: имам конфузна грешка още в шапката. Имам да уточнявам противоправност и причинно-следствена връзка.
За пред непрофесионалисти: ще стане два пъти по-дълга.
@Itchy, понаписах малко за Европеана http://blog.danbo.bg/?p=27. Има още много да се каже по тази тема…
И да, предадох се.